ОКРАДВАНЕ 486 ОКРАЧВАНЕ
не съм те в очи видяло, / не сме си дума думали, / не съм ти китка окрало. К. Христов, СК, 74.
окрадвам се, окрада се, окрадна се, окрам
се страд.
ОКРАДВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окрадвам и от окрадвам се.
ОКРАДНА. Вж. окрадвам.
ОКРАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Спец. Който обхваща, заобикаля, обгражда нещо, разположен е около, по периферията на нещо. Според положението си моретата се разделят на окрайни и средиземни. Окрайните морета обикновено заемат периферните части на континентите. Р. Христов и др., Г, 18. Самата магмена скала се превръща в гранитогнайс или даже наподобява гнайс — нарича се окраен гнайс. Г. Георгиев, П, 147.
ОКРАИНА ж. Остар. Книж. Край, крайна част на нещо. Показаха на отчаяния гостинник широк ремък със злати окраини и копие със сребърни ресни. Н. Михаиловс-ки, ПА (превод), 29.
ОКРАЙКА ж. Спец. Ивица, с която нещо, обикн. дреха, се обточва, обшива. Ло-вешко-плевенската носия притежава тъй наречените „пещемали“, т. е. задни престилки с тъмносиня и тъмночервена окрай-ка по полите. Б. Божиков и др., ИО, 103.
ОКРАЙНА ж. Рядко. Окрайнина, покрайнина; окраина. Таквиз събрания и сговори потайни / навсъде ставаха, по всичките окрайни / на Българско. П. П. Славейков, КП ч. III, 41. ^
ОКРАЙНИНА ж. Разг. Покрайнина. Източната окрайнина на града се миеше от водите на Тича. А. Гуляшки, ЗВ, 79. Беше хубав ден към края на март и още по-ве-дър, по-приветлив тук, в окрайнините на града, по-близо до полето. Д. Талев, ПК, 4о0. Някои от жените, поради изтощение, заблуда или изоставане в тъмното, осъмнаха из полето или в окрайнините на самото село. Г. Караиванов, П, 60. Идеше пролетта! Бодро зацвърчаха птички,.. Сетне първият щърк долетя в окрайнините на гората. А. Христофоров, А, 274. Веригата на дружината се оттегли на старата си позиция в окрайнината на царевичната нива. В. Нешков, Н, 154. Южноафриканската република (ЮАР) заема най-южните окрай-нини на континента Африка. Б. Петровски и др., ЮР, 6.
ОКРАМ. Вж. окрадвам.
ОКРАСКА ж. 1. Цвят, багра, оцвете-ност (на птица, животно, растение и под.). Северната яребица има окраската на тунд-рата и е много трудно да бъде забелязана. Й. Радичков, НД, 134. Всичко добиваше нова, ярка окраска. По-жълти ставаха ожъ-натите стърнища. П. Спасов, ХлХ, 66. Прозорците на високите здания придобиваха виолетовосини окраски, сякаш бяха цветовете на някакви пълзящи растения. Ал. Бабек, МЕ, 139. За много животни е характерна окраска, която наподобява цвета на околната среда, наречена покровителствена (защитна) окраска. Биол. IX кл, 1981, 19.
2. Прен. Отсянка в смисъла, характера на нещо, допълнителна характеристика на нещо. Безгрижието., дава друга окраска на неволите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. По-младите,.., които дадоха и дават нова окраска на българския живот и литература, те са живи и за тях не мога да пиша спомени. К. Константинов, ППГ, 185. Беше човек, който за всичко подпитва, но не досаждаше. Такива хорц внасят допълнителна окраска в света. Й. Радичков, СР,
116. Литературното образование .. не е останало без влияние в неговите комедии. То му помогнало да им даде известна литера-т^£на окраска. К. Величков, ПССъч. VIII,
— Рус. окраска. — В-к България, 21. Ш. 1902.
ОКРАСТАВЁЯ. Вж. окраставявам1.
ОКРАСТАВЯ. Вж. окраставявам2.
ОКРАСТАВЯВАМ1, -аш, несв.\ окрас-тавёя, -ёеш, мин. св. окраставях, прич. мин. св. деят. окраставял, -а, -о, мн. окраставёли, св., непрех. Заболявам от краста, ставам крастав. Дойдохме между краставите, ок-раставяхме. СбЦГМГ, 41. — Ако ви оставя сами и един ден, ще окраставеете като магарета. Д. Вълев, 3,140.
ОКРАСТАВЯВАМ2 несв.\ окраставя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя, на-правям някой или нещо да окраставее, да стане крастав. Ще поизвадиш очите, ще премахнеш носа, ще изкривиш устата, ще окраставиш мутрите на мнозина, и най-по-дир ще излезеш майстор. Ив. Вазов, СбНУ
1, 77. Една крастава овца окраставява цялото стадо. Лет., 1896, 105. окраставявам се, окраставя се страд.
ОКРАСТАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окраставявам1.
ОКРАСТАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от окраставявам2 и от окраставявам се.
ОКРАЧА. Вж. окрачвам.
ОКРАЧВАМ, -аш, несв.\ окрача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Обикн. в съ-чет. със същ. крака — разкрачвам, разтварям. Кукуряк билка от доле вика: отвори, бабо, да се грееме, окрачи крака да се смее-ме. А. Дювернуа, СБЯ, 1479.
2. Обкрачвам, възсядам. окрачвам се, окрача се страд.
ОКРАЧВАМ СЕ несв.\ окрача се св., непрех. Разтварям крака, разкрачвам се.
ОКРАЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окрачвам и от окрачвам се.
