ОКОСГЕНЯЛОСТ 485 ОКРАДВАМ
ОКОСТЕНЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на окостенял.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОКОСЯ. Вж. окосявам и окосвам.
ОКОСЯВАМ, -аш, несв.; окося, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Кося нещо изцяло, докрай. Сега бе донесъл коса със себе ди, да окоси тревата от малките поляни. И. Радичков, ГП, 50. От дълги години никой не се решаваше да окоси или да пусне добитък да опасе тревата. И. Петров, НЛ, 42. Средно на ден окосяват по 3 декара при план 2 декара. ВН, 1958, бр. 2126, 1. окосявам се, окося се страд. За да се окоси тревата в най-благоприятно време, управителните съвети на повечето стопанства работиха по специални оперативни планове. ВН, 1958, бр. 2126, 1.
ОКОСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от окосявам и от окосявам се. Агитаторите., поставят въпроса за сформиране на коса-чески бригади, в които да участвуват и стопани от селата за окосяване на тревите. ОФ, 1949, бр. 1500, 5.
ОКОТВАМ, -аш, несв. ; окотя, -иш, мин. св. -их, св., прех. За котка, заек и др. — раждам малки; окотвам се. Котката ще окоти котенца, окотвам се, окотя се страд. ОКОТВАМ СЕ несв.; окотя се св., непрех.
1. За котка, заек и др. — раждам малки. Убиваше само по едно или най-много по две врабчета, колкото да нахрани котката, която беше много лакома, защото скоро щеше да се окоти. К. Калчев, СТ, 53. Те се котят страшно бързо. Първия месец — дванадесет малки зайчета, които, щом пораснат, веднага също започват да се окот-ват. В. Цонев, ЕВ, 34. • Обр. Загърчила се оная ми ти невеста, засеивала се, заохкала, запъшкала и дорде се приготви попът за венчавка — тя се окотила в черквата. Окотила се като нищо, за срамотите! Чудомир, Избр. пр, 158-159.
2. За коте, зайче и др. — раждам се. Окотиха ни се малки котенца.
ОКОТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окотвам и от окотвам се.
ОКОТЛЯ. Вж. окотлям.
ОКОТЛЯМ, -яш, несв.; окотля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За некалайдисан меден (бакърен) съд — правя съдържимото да се развали, да стане отровно; окотлясвам. окотлям се, окотля се страд.
ОКОТЛЯМ СЕ несв.; окотля се св., непрех. Диал. За храна, вода — развалям се, ставам отровен поради престояване в некалайдисан меден (бакърен) съд; окотлясвам се, котляс-вам. Няма с какво да се калайдисва бакъ-рът. Водата в котлите се окотлц, млякото в менчетата, и то окотлено. И. Радичков, ББ, 26.
ОКОТЛЯСАМ. Вж. окотлясвам.
ОКОТЛЯСВАМ, -аш, несв.; окотлясам, -аш, св., прех. Диал. Окотлям. окотлясвам се, окотлясам се страд.
ОКОТЛЯСВАМ СЕ несв.; окотлясам се св., непрех. Диал. Окотлям се, котлясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКОТЯ. Вж. окотвам.
ОКОЧАНЕЯ. Вж. окочанявам.
ОКОЧАНЯВАМ, -аш, несв.; окочанёя, -ёеш, мин. св. окочанях, прич. мин. св. деят. окочанял, -а, -о, мн. окочанёли, св., непрех. Диал. Вкочанявам се.
ОКОЧАНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окочанявам; вкочаняване.
ОКОШАРВАМ, -аш, несв.; окошаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Вкарвам, изпращам някого в затвора; затварям. — Плати си борча, защото е грехота да те мъкна по съдилищата. Мой човек си, не искам да те окошарят. А. Каралийчев, НЗ, 91. — Депутатът? И него окошарихме, оказа се стара лисица, бил в няколко правителства. Др. Асенов, ТКНП, 291. Ама, това е убиец, бре.. Тоя, с фотографията. Яз да съм — окошарвам го веднага. Н. Русев, П, 126.
ОКОШАРЯ. Вж. окошарвам.
ОКРАДА. Вж. окрадвам.
ОКРАДВАМ, -аш, несв.; окрада, -ёш, мин. св. окрадох, прич. мин. св. деят. окрал и (диал.) окрадна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, окраднат и окрам, окрадёш, мин. св. окрадох, св., прех. 1. Разг. Взимам незаконно, присвоявам много неща или всичко от някого или от някъде нещо; изпообирам2. Казва, че Васил я бил окрал. Какво й е взел Васил, я да каже? Васил й запази имота. И. Йовков, АМГ, 216. Ти не постъпи като повечето експерти, които окрадоха фирмите си, вземаха двойни ко-мисиони и натрупаха капитал. Д. Димов, Т, 645. — Да не искате да кажете, че ще разрушим фабриката? — Или ще окрадем складовете? П. Спасов, ХлХ, 118-119. Да нямаше кой да тя пази и брани от лоши хора, тии можеше да тя оберат, да тя окрадат. Й. Груев, Лет., 1873, 187. Аз не мога да се реша да окрам, като разбойник, покровителя си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54.
2. Диал. Открадвам (в 1 знач.). — Защо не спиш, Димо пехливан? За жълтиците, дето ти натежа пояса, от тях ли се плашиш — някой да не ти го окраде? Г. Манов, КД, 86. Който нещо окрадне, скоро го уловляват. Хр. Павлович, А, 81. Стопанката не знаела, що ще стане с детето й. Мъжът й ок-радва детето. Христом. КМ П, 186.
3. Диал. Обичай в миналото у нас момък да вземе от главата на мома (без да я пита) китката като знак, че я обича и има сериозни намерения. Постой, почакай Тодоро; /
