ОКОПЧЕ 484 ОКОСТЕНЯЛ
пък като ни потрябваш, пак ще те окоп-чим! Ст. Даскалов, ВМ, 23.
ОКОПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от окоп. Като нямаше какво да правят, бойците бързо копаеха окопчета, скриваха се все по-дълбоко и по-дълбоко в калната земя. П. Вежинов, ЗЧР, 222. Пазачите направиха малки окопчета, от които можеха да стрелят. Д. Димов, Т, 275. Колибите бяха покрити отвън с клони и папрат,.. Около тях бе изкопано отводнително окопче, което се оказа невероятно нужно през цялото време на лагеруването ни в „Радина река“! М. Гръбчева, ВИН, 298.
ОКОПЧЕЯ. Вж. окопчавам.
ОКОРАВЕЯ. Вж. окоравявам.
ОКОРАВЯВАМ, -аш, несв.’, окоравея, -ееш, мин. св. окоравях, прич. мин. св. деят. окоравял, -а, -о, мн. окоравели, св., прех. Ставам корав, твърд; вкоравявам се, втвърдявам се. Златото преди да ся употреби за кование смеша ся с мед и сребро;.. Смешени-ето става, за да окоравее златото, което в чист вид е много мягко. С. Веженов, X (превод), 67. Опитният лечител може., да предохрани от така нареченият удар., остарелите.., у които стениците на кръвоносните съсуди са окоравели. Знан., 1875, бр. 18, 280. Хлябът окоравя. Н. Геров, РБЯ III, 353.
ОКОРАВЯВАМ СЕ несв.', окоравея се св., непрех. Ставам корав; окоравявам. Ако по-пипате лекичко едно малко дете по върха на главата му, вий ще видите, че там е много меко.. Тази част постепенно ся око-равява. ИЗ 1874-1881, 1882,44.
ОКОРАВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от окоравявам и от окоравявам се.
ОКОРАВЯЛ, -а, -о, мн. окоравели. Прич. мин. св. деят. от окоравея като прил. Остар. Закоравял. Даже катастрофата на родния му град не стресна твърдото му, окоравяло, затъняло за родствени чувства сърце. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 98. Техният [на болните] стомах, по причина на своите окоравели стеници или по причина на възпалението, не може вече да приема нито храна, нито питие. Знан., 1875, бр. 18, 282.
ОКОРАВЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от окоравял.
ОКОСВАМ, -аш, несв.\ окося, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Окосявам. окосвам се, окося се страд. Четири-пет дена преди изваждане на картофите стеблата се окосват и се силажират. М. Дуковски и др., СМ, 574.
ОКОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от окосвам и от окосвам се; окосяване.
ОКОСМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е покрит с косми. Те [дивите зайци] се раждат добре развити — окосмени и с отворени очи. Зоол. VII кл, 129. Характерно устройство имат тъй-наречените дългоно-си мечки.. Тяхното тяло е удължено, тънко като на бялка, късо окосмено. Кр. Ту-лешков, ХЖ II, 28. Педицит унищожава паразитите по главата и окосмените части на тялото. ОФ, 1949, бр. 1484, 2.
ОКОСМЕНИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Косми по тялото на човек или животно; окосмяване. Бих могъл да разкажа много неща, от които теменното окосмение на всеки нормален човек ще застане вертикално. А. Мелкоян, БФ, 313.
ОКОСМЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на окосмен. Те [хуманоидите] ще бъдат по-малко окосмени, с тенденция тях-ната окосменост постепенно да изчезне. П. Вежинов, СП, 117.
ОКОСМЯ. Вж. окосмявам.
ОКОСМЯВАМ, -аш, несв.; окосмя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо или някой да се покрие с косми, окосмявам се, окосмя се страд.
ОКОСМЯВАМ СЕ несв/, окосмя се св., непрех. Покривам се с косми. Расте, вече е мъж — бе го видял голо миналата седмица, на брега, вече се окосмяваше, както си е с всички момчета. И. Радичков, ГП, 75.
ОКОСМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от окосмявам и от окосмявам се.
2. Покривка от косми по тялото на човек, животно или растение. На третата седмица от развитието се появяват зачатъци на хриле, по-късно — опашка, окосмяване, хрущялен скелет и др., които впоследствие изчезват. Анат. VIII кл, 166-167. Острата лъчева болест трае от няколко седмици до една година и най-често оставя трайни последици: полови разстройства, увреждания на кожата и окосмяването. ЛФ, 1958, бр. 2, 4.
ОКОСТЕНЕЯ. Вж. окостенявам.
ОКОСТЕНЯВАМ, -аш, несв.', окостенея, -ееш, мин. св. окостенях, прич. мин. св. деят. окостенял, -а, -о, мн. окостенели, св., непрех. 1. Превръщам се в кост, ставам твърд; вкостявам се, вкостенявам се.
2. Изгубвам гъвкавост; окочанявам, вкоча-нявам се.
3. Прен. Губя способност за развитие.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОКОСТЕНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окостенявам.
ОКОСТЕНЯЛ, -а, -о, мн. окостенели. Прич. мин. св. деят. от окостенея като прил. 1. Който се е превърнал в кост, станал е твърд; вкостенял.
2. Прен. Който е престанал да се движи, да се променя, да се развива; закостенял, вкостенял.
