ОБЕЗОРЪЖАВАН® 48 ОБЕЗПЕЧАВАМ
2. Прен. Отнемам на някого доводите, основанията или желанието за спор, за противопоставяне, за съпротива и под. Поетът е бил обичан от всички свои приятели.. Липсата на настъпателна амоициозност, на желание за хаплив отговор на хапливата реплика ги е обезоръжавала. Е. Каранфи-лов, Б III, 149. Може би това неочаквано „ти“ го обезоръжи, може би „ние старците“, а може би усмивката на Филип — малко тъжна и малко шеговита. Знае ли човек как се стига до сърцето на човека? Ем. Ма-нов, БГ, 66. Със свойствената си искреност, общителност и приветливост той печелеше за общото дело своите събеседници, обезоръжаваше и най-върлите си опоненти. ВН, 1960, бр. 2690, 2. Ний имаме обичай да мъчим тези, които ни ся противят, нъ вий с вашата храброст обезоръжихте мя. В. Друмев, НФ, 15.
3. Прен. Остар. Лишавам нещо (намерение, обвинение, чувство и под.) от основание и не допускам то да се прояви. Тя не се опита да му възрази, защото тоя човек прилагаше на дело теорията си и обезоръжаваше всяко възражение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Офицерите, които се наеха да низвергнат княза, омразен на руския цар, за да обезоръжат омразата на Русия, не бяха още русо-фили според понятието, което се свързва по-сетне с тая дума. С. Радев, ССБ П, 8. обезоръжавам се, обезоръжа се страд.
— Оръжие има! Но трябва да се вземе! Като се завземат казармите и се обезоръжи армията и полицията — оръжие колкото искаш! П. Здравков, НД, 219.
— Друга (остар.) форма: обсзоружавам.
ОБЕЗОРЪЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезоръжавам и от обезоръжавам се. Роля., продължавало да играе и мирно-то население — разярено, че било подложено на обезоръжаване през изтеклата пролет. В. Мутафчиева, КВ, 310.
ОБЕЗОРЪЖВАМ, -аш, несв. (остар.); обезоръжа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезоръжавам. В часа на гнева си, когато спо-дирниците му обезоръжвали откритий враг, той схватил дъщеря си за косата й с думите: „Умри издайнице!“ П. Р. Славейков, СК, 156. Гневливий всякога ся побеждава, а хладнокръвний всякога обезоръжва дополовина неприятеля си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 81. обезоръжвам се, обезоръжа се страд.
ОБЕЗОРЪЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезоръжвам и от обезоръжвам се; обезоръжаване. На конференцията Русия настоява за общото обезоръж-ване на турците и християните в България, Херцеговина и Босна. НБ, 1876, бр. 45, 178. Между това христианете, след толко-зи обезоръжвания, едва имаха при себе си още няколко пушки и пищоли. Г. Бенев, БК (превод), 44.
OБEЗOPЪЖÈH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезоръжа като прил. На когото е отнето оръжието. Един обезоръжен враг не е ми вече враг. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. На няколко крачки пред него вървеше обезоръжен войник, блед като восък, с подкосени крака и помътен поглед. К. Ламбрев, СП, 381-382.
ОБЕЗОРЪЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с обезоръжаване, който цели да обезоръжава. То [правителството на младотурците] предприело масова обезоръжителна акция в Македония. Хр. Бръзицов, НЦ, 306.
ОБЕЗПАРАЗИТЯ. Вж. обезпарази-тявам.
ОБЕЗПАРАЗИТЯВАМ, -аш, несв. ; обезпаразитя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Унищожавам, премахвам паразити от нещо или от някъде. Самолетите обезпаразитя-ваха пасищата.., където никакво друго превозно средство не можеше да се изкачи. НТМ, 1961, кн. 11, 2. обезпаразитявам се, обезпаразитя се страд.
ОБЕЗПАРАЗИТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезпаразитявам и от обезпаразитявам се; дезинсекция. Едно обезпа-разитяване на птиците ликвидира само възрастните паразити, но не и яйцата им. Е. Греков, ИОП (превод), 262.
ОБЕЗПЕЧА. Вж. обезпечавам.
ОБЕЗПЕЧАВАМ, -аш, несв.\ обезпечй, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Осигурявам на някого необходимите условия и материални средства за живот или дейност; гарантирам. Светослав с голяма радост прие баща си.. Той го посели в една отдалечена област на България, дето го огради с големи почести и му обезпечи приятен и охолен живот. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. Смятате ме лош — а аз искам да ви обезпеча. Цената знаете — ето половината. Г. Стаматов, Разк., II, 180. Във ваше време хората са биле принудени да скътват или да трупат пари и други неща, за да им се намират в случай на оскъдност от средства за съществувание, а тъй също и за да обезпечат своите деца. ССГ (превод), 56-57.
2. Направям съществуването или осъществяването на нещо напълно възможно, си-гурно; осигурявам. Сара,.., използува Алек-сандровата силна любов към нея, за да обезпечи за сина си Шишмана правото за наследяване престола. Ив. Вазов, Съч. XX, 192. Той [Лъв Катаколон] можеше спокойно да заспи и уверено да дочака зазоряването, защото планът, който беше измислил за предстоящия бой, му обезпечаваше несъмнен и блестящ успех. А. Гуляшки, ЗВ, 494. Той [Стамболов] трябваше преди всичко да обезпечи свободата на своите действия в Търново, като привлече на своя страна гарнизона. С. Радев, ССБ II, 69. Прокопий
