ОБЕЗПЕЧАВАНЕ 49 ОБЕЗПЛЪТЯВАНЕ
разправя как Юстиниан, за да обезпечи безопасността на посетителите, заповядал да се укрепят с яки стени [минералните извори]. П. Росен, ВПШ, 31. Ако международната комбинация са покаже безсилна да обезпечи мира в Европа., руското правителство.. ще са яви по един решителен начин защитник на източните християне. НБ, 1877, бр. 62, 242.
3. Остар. Предпазвам някого или нещо от някаква опасност, заплаха или неприятност; осигурявам. Неволно безпокойство го обзе при мисълта за опасностите, които се крият за минувача из подобни подземия, дето никакви подпорки не го обезпечават от случайното срутване на земята. Ив. Вазов, Съч. X, 128. С една дума, само в гор-ня България българинът чувствува себе си някак си съвършено свободен, като обезпечава себе си с непристъпни места и със силата на своите хайдуци. НБ, 1876, бр. 26, 102. При всичко това, премногата ми радост не мя направи да забравя да обезпеча придобиеното съкровище, което обвих внимателно и го положих в дисагите си. Ч, 1871, бр. 10, 310. Във вънкашната политика той са е стремил да придобие естествени граници и да ги обезпечи от сяка една страна. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 6. обезпечавам се, обезпеча се. страд. и възвр. Трябваше спешно да се обезпечи валута за закупуване на петрол. Д За да се обезпечат материално, те [спахиите]., успяват чрез насилия, грабежи и подкупи да превърнат част от военноленните си владения.. в наследствени имоти, наречени чифлици. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
— От рус. обсспсчивать.
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от обезпечавам и от обезпечавам се; осигуряване. Обезпечаването на квартири за нуждите на Областния военен комитет бе едно от моите основни задължения. Ц. Драгойчева, ПД, 247.
ОБЕЗПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от обезпеча като прил. Осигурен. Обезпечено семейство. Обезпечен студент. Обезпечен живот.
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Обезпечаване; осигуряване. Не можах аз да мисля за наука и обезпечение на кариера, когато на Балканския полуостров се решава съдбата може би на отечеството ни. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 98. През 1838 Христо Сариев пристигнал в Цариград като много други българи да търси повече хляб и повече обезпечение за живота си. Хр. Бръзицов, НЦ, 127. Друго средство за обезпечението на руската хегемония в княжеството Мелников не виждаше, защото една окупация не бе възможна без война. С. Радев, ССБ I, 296.
ОБЕЗПЕЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обезпечен; осигуреност. С всяка своя стъпка, човекът трябва да се стреми към своите идеали. А сега идеалите на Дринчева бяха други: високо положение и материална обезпеченост. Ст. Чилингиров, РК, 275. Друмев е припомнял обещанието на Тошков в Киев за прилична обезпеченост на действителните членове. М. Арнаудов, БКД, 135.
ОБЕЗПЛОДЯ. Вж. обезплодявам и обезплождам.
ОБЕЗПЛОДЯВАМ, -аш, несв.; обезплодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Лишавам някого или нещо от възможността да се плоди, да се размножава, направям го безплоден; обезплождам. Те [евнусите] мразят джелатите си, които са ги обезплодили, но като не могат да отмъстят на тях, отмъщават на слабите роби и робини. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.
2. Правя нещо да не дава плод, правя безплоден; обезплождам. обезплодявам се, обезплодя се страд. С планини от кости и реки от кърви са възпирали балканските народи своя враг. Трябвало е наистина земята да стане пустиня, да се обезлюди и обезплоди, за да могат да властвуват над нея османлиите. В. Йосифов, Избр. тв. I,
141.
ОБЕЗПЛОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезплодявам и от обезплодявам се; обезплождане.
ОБЕЗПЛОЖДАМ, -аш, несв.; обезплодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезплодявам. обезплождам се, обезплодя се страд.
ОБЕЗПЛОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезплождам и от обезплождам се; обезплодяване. Тя настояваше да спрат обезплождането на земята. Д. Вълев, Ж, 8.
ОБЕЗПЛЪТЯ. Вж. обезплътявам.
ОБЕЗПЛЪТЯВАМ, -аш, несв.; обезплътя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някого или нещо да изглежда сякаш без плът, нематериално, да бъде прозирно, ефирно, безтелесно. Две странни човешки фигури слизат към града. Залезната светлина озарява снагите им, обагря ги и ги обезплътя-ва. А. Каменова, ХГ, 29. Архитектурната обвивка., е обезплътена от светлината, която прониква от високия прозорец над входа или се втурва през скрития зад олтара отвор така, че полутъмното църко-вно помещение се прорязва неочаквано сякаш от внезапни светкавици. М. Бичев, АНВ, 496. обезплътявам се, обезплътя се страд.
ОБЕЗПЛЪТЯВАМ СЕ несв.; обезплътя се
св., непрех. Ставам сякаш без плът, нематериален, започвам да изглеждам безплътен, безтелесен. Топла прозрачност бе потопила пространството и нещата се обезплъ-тяваха. К. Константинов, Избр. разк., 109.
ОБЕЗПЛЪТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезплътявам и от обезплътявам
