ОБЕЗНАСЛЕДЯВЯНЕ 47 ОБЕЗОРЪЖАВАМ
чета. Рано обезнаследени от бащина любов и защита, и от майчина нежна грижа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. обезнаследявам се, обезнаследя се страд.
ОБЕЗНАСЛЕДЯВЯНЕ ср. Отгл. същ. от обезнаследявам и от обезнаследявам се.
ОБЕЗОБРАЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезобразя като прил. Който е загубил напълно естествения си външен вид, форма и е станал грозен, отблъскващ. Червенокосият охкаше и плюеше кръв. С обезобразено лице и пречупено рамо Стоил чуваше ругатните му, но те не го засягаха, не го дразнеха. М. Смилова, ДСВ,
273. В единия от обезобразените трупове позна мъжа си и се строполи. Ст. Даскалов, ЕС, 162. В ъгъла срещу вратата стоеше стар тезгях, обезобразен от мухите и приличен на кафез. Елин Пелин, Съч. I, 18.
ОБЕЗОБРАЗЯ. Вж. обезобразявам.
ОБЕЗОБРАЗЯВАМ, -аш, несв.\ обезобразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някой или нещо да промени значително своята външност, форма, като придобие грозен, отблъскващ вид. Перушан, русо и слабо момче, беше с ужасно подуто лице. Големи отоци от ухапванията на пчелите закриваха очите му, обезобразяваха челото и бузите му. Ив. Карановски, Разк. I, 125. Осви-репелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни — обезобразиха го и тялото му направиха на пита. А. Дончев, ВР, 147. Защо Поло не пише нищо за разпространения тогава у китайците обичай да обезобразяват и правят малки стъпалата си? К, 1963, кн. 1, 45. — Отначало, когато бях дете, смятах да стана художник. Обезобразил бях стените с рисунки. Шарех навсякъде с въглен. А. Каралий-чев, С, 220.
2. Ирен. Променям истинската същност на нещо, като го правя по-лошо; преиначавам, изопачавам. В тържествени дни произнасяше [бившият учител по латински] пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати, които шегобийците запомняха и после повтаряхя в кафенето, като обезобразяваха невежо синтаксиса и падежите на благородния език. Д. Димов, Т,
219. „Властта“ обезобразява характерите. Е. Каранфилов, Б III, 102-103. Слогът трябва да бъде умерен., трябва да бъде йестествен, защото изкуствеността обезобразява мисълта чрез своите препинва-ния. Б. Горанов, ЖГС (превод), 74. обезобразявам се, обезобразя се страд.
ОБЕЗОБРАЗЯВАМ СЕ несв.\ обезобразя
се св., непрех. Ставам грозен, отблъскващ.
,.тазк вР°жда завърши безславно, защото Василев се обезобрази при една катастрофа с мотоциклет и напусна училището. Н. Антонов, ВОМ, 178.
ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезобразявам и от обезобразявам се. Относно мотивите, които са подбудили Цанков., изтъкват се: липсата на учебни пособия и други книги., обезобразяването на езика ни и непоследователността на правописа ни от страна на някои български писатели. М. Арнаудов, БКД, 27-28. Всички части на образа., са изложени на същите обезобразявания, на същите дялания и на същите бряздения. Ч, 1875, бр. 10,444. ^
ОБЕЗОПАСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който осигурява безопасност, прави нещо да бъде безопасно; предпазен. Обезопасителен колан. Обезопасителен парапет. Обезопасителни средства. Обезопасителен екран.
ОБЕЗОПАСЯ. Вж. обезопасявам.
ОБЕЗОПАСЯВАМ, -аш, несв.\ обезопася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да бъде безопасно или да бъде защитено от опасност. Цяла армия от специалисти се стреми да намали до минимум пътните произшествия и да обезопаси превозните средства. НТМ, 1966, кн. 11-12, 18. — Половината от войската трябва да са намира на Банските клисури.. Други три хиляди души трябва да обезопасяват пътя за Търново. Л. Каравелов, Съч. V, 100. Сразявал са тъй честито [императорът], щото Рим надълго време бил обезопасен от неприятелски нападания. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 269. обезопасявам се, обезопася се страд. Да се обезопасяват шмиргелите с маслени автоматични прекъсвачи. РД, 1961, бр. 58, 2.
ОБЕЗОПАСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезопасявам и от обезопасявам се. За обезопасяване на машините и на работните места., се отделят много средства, полагат се специални грижи. ВН, 1960, бр. 2721, 2.
ОБЕЗОРЪЖА. Вж. обезоръжавам и обезоръжвам.
ОБЕЗОРЪЖАВАМ, -аш, несв.; обезо-ръжй, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отнемам оръжието на някого; разоръжавам. Проти-воп. въоръжавам. После офицерът се хвана за револвера, но вече бе късно. Двайсетина цеви грозно зейнаха насреща му и той отпусна ръце. Обезоръжиха го, отведоха го настрана. Ст. Сивриев, ПВ, 66. — Главното е., ще обезоръжим ли войсковата част, която евентуално би пристигнала с този влак, или няма да я обезоръжаваме. Г. Ка-аславов, ОХ IV, 151. Четата на Спас из-ебнала най-напред часовия, след това обезоръжила целия караул в спалното им помещение. П. Вежинов, ЗНН, 169. — Трябва да обезоръжим Станкула още в началото, преди да е успял да изстреля първия куршум. Ст. Марков, ДБ, 221.
