ОБЕЗМИРИСЙТЕЛ 46 ОБЕЗНАСЛЕДЯВАМ
ятна миризма, която се предава и на нейните продукти. Затова се налага нейното обезмирисване. А. Генадиев и др., 114.
ОБЕЗМИРИСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, л(. Препарат или вещество, което се използва за премахване на неприятни миризми; дезодоратор, дезодорант, абсорбер.
ОБЕЗМИРИСЯ. Вж. обезмирисявам.
ОБЕЗМИРИСЯВАМ, -аш, несв.', обезмирися, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезми-рисвам, дезодорирам. По време на готвене обезмирисявам кухнята с абсорбера, обезмирисявам се, обезмирися се страд.
ОБЕЗМИРИСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезмирисявам и от обезмирисявам се; обезмирисване. Налага се предварителна обработка на въздуха. Тази обработка обхваща почистване от прах, дезинфекция, обезмирисяване. И. Вучев и др., О, 136.
ОБЕЗМИРЙША. Вж. обезмирисвам.
ОБЕЗМИТВАМ, -аш, несв. (остар.); обезмитя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обез-митявам. обезмитвам се, обезмитя се страд. „Предлагам на митниците., когато се обезмитват стоки на името на търговец, който е., представял фалшиви фактури.. такива стоки да се проверяват най-щателно.“ Бълг., 1902, бр. 518, 3.
ОБЕЗМЙТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезмитвам и от обезмитвам се; обезмитяване.
ОБЕЗМИТЯ. Вж. обезмитвам и обезмитявам.
ОБЕЗМИТЯВАМ, -аш, несв.; обезмитя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. Заплащам мито за изпратена или внесена от чужбина стока, за да я получа. Обезмитявам колет от чужбина, обезмитявам се, обезмитя се страд.
ОБЕЗМИТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезмитявам и от обезмитявам се.
ОБЕЗНАДЕЖДАВАМ, -аш, несв.', обезнадеждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам някого от надежда, отнемам му надеждата за нещо; обезсърчавам, обезкрилявам. Противоп. обнадеждавам. — Нашите еснафи с калфите и чираците си са живели и живеят с усилие да са или да станат майстори със свое дюкянче, със свой семеен мир. Обезнадежди ги в това и те ще се раз-капят във всяко отношение. А. Страшими-ров, Съч. I, 255. Графът му задаваше и други въпроси с желание да завърже по-траен разговор, но Хилков със сухите си „да“ и „не“ го съвсем обезнадежди и графът се заприказва с майката. Ив. Вазов, Съч. XII,
188. обезнадеждавам се, обезнадеждя се страд.
ОБЕЗНАДЕЖДАВАМ СЕ несв.', обезнадеждя се св., непрех. Изгубвам надежда. Когато децата решат да направят нещо, никога не се обезнадеждават.
ОБЕЗНАДЕЖДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезнадеждавам и от обезнадеждавам се.
ОБЕЗНАДЕЖДВАМ, -аш, несв. (остар.); обезнадеждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезнадеждавам. Под председателството на Вестминстерския херцог е Англия са държало една противотурска народна конференция.. Думите биели особено на турската грубост и обезнадеждвали синките турски реформи. НБ, 1876, бр. 531 2. обезнадеждвам се, обезнадеждя се страд. ОБЕЗНАДЕЖДВАМ СЕ несв. (остар.); обезнадеждя се св., непрех. Обезнадеждавам се, обезнадеждям се. Дето остават живи виждат бездънката, която ся изкопа между първото и сегашното им състояние, и ся уплашват, обезнадеждват ся до край. ЦВ, 1849, бр. 34, 16.
ОБЕЗНАДЕЖДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезнадеждвам и от обезнадеждвам се; обезнадеждаване, обез-надеждяне.
ОБЕЗНАДЕЖДЯ. Вж. обезнадеждавам, обезнадеждвам и обезнадеждям.
ОБЕЗНАДЕЖДЯМ, -яш, несв. (остар.); обезнадеждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезнадеждавам. обезнадеждям се, обезнадеждя се страд.
ОБЕЗНАДЕЖДЯМ СЕ несв. (остар.); обезнадеждя се св. непрех. Обезнадеждавам се; обезнадеждвам се. Човек да са обезсърчи, да са обезнадежди, ще рече да тича самси към загубата си. Ил. Блъсков, ЗК, 163.
ОБЕЗНАДЕЖДЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обезнадеждям и от обезнадеждям се; обезнадеждване, обезнадеждаване.
ОБЕЗНАСЛЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезнаследя като прил.
1. Който е лишен от правото да получи наследство. Александър от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина й Иван Шиишан за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област. Ив. Вазов, Съч. XIII,
189.
2. Като същ. членувано обезнаследените мн. Хора, които са лишени от наследство. Обществената благотворителност не може да даде повече. Твърде голяма е бездомната армия на обезнаследените и гладните. Стр. Кринчев, СбЗР, 354-355.
ОБЕЗНАСЛЕДЯ. Вж. обезнаследя-вам.
ОБЕЗНАСЛЕДЯВАМ, -аш, несв.', обезнаследя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам някого от правото да получи наследство. Дядото обезнаследи неблагодарния си син и приписа целия имот на внука. • Обр. Тежка е участта на всички сирачета-моми-
