ОБЕЗЛЮДЕЯ 45 ОБЕЗМИРЙСВАНЕ
ОБЕЗЛЮДЕЯ. Вж. обезлюдявам2.
ОБЕЗЛЮДЯ. Вж. обезлюдявам1 и обезлюдвам.
ОБЕЗЛЮДЯВАМ1, -аш, несв.; обезлюдя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някое място или селище да стане безлюдно, без хора или да се обитава от съвсем малко хора. Един остър вятър гонеше немилостиво всекиго и обезлюдяваше улиците. Ив. Вазов, Съч. XI, 185. Тук. [в манастирския параклис].. бяха идвали тълпи нещастници, когато чумата обезлюдяваше селата, жътвата гниеше в полетата, а по небето се виеха ята орли. Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Войната бе обезлюдила плодородните полета и от това, макар да губеше земеделието, печелеше поне пролетният пейзаж. П. Вежинов, ВР, 40. Вече седмица скитаха сами, без да срещнат жива душа — планината беше обезлюдена от блокадата. В. Андреев, Пр, 146. обезлюдявам се, обезлюдя се страд. Убийствата, грабежите и пожарите не преставаха. Търново се опустошаваше и обезлюдяваше. Д. Динков, ЗБ, 61-62. Все пак той се изненадваше само от едно: нима господарят-цар не е допуснал, че щом се обезлюди една крепост, то тя би трябвало да се смята загубила и значението и силата си. Д. Добревски, БИ, 239. ОБЕЗЛЮДЯВАМ СЕ несв.\ обезлюдя се св., непрех. За град, селище, местност и под.
— оставам без хора или със съвсем малко хора; обезлюдявам2. Улиците започнаха да се обезлюдяват. П. Славински, ПЩ, 145. Уплашена от горещината и от бомбардировките, София се беше обезлюдила. Д. Кисьов, Щ, 203. Обезлюди се, утихна селото. Д. Калфов, ПЮН, 31. Беше лято, градът се обезлюди. Пустите улици навяваха неизмерима скука. П. Вежинов, БГ, 137.
ОБЕЗЛЮДЯВАМ2, -аш, несв.; обезлюден, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. обезлюдял, -а, -о, мн. обезлюдели, св., непрех. За град, селище, сграда, място и под.
— оставам без хора или със съвсем малко хора; обезлюдявам се. Дивизиите се разместваха, изтегляха се на запад.. Селата обезлюдяваха. П. Вежинов, ЗЧР, 189. Отиваше си редовната дневна смяна, комбинатът незабелязано обезлюдяваше. А. Михайлов, ДП, 45. Площадът обезлюдя. Само пред кафенето.. останаха неколцина османлии. Ст. Дичев, ЗС П, 89. Изведнъж шумът отвън стихна, сякаш улицата обезлюдя. Кл. Ца-чев, СШ, 7.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам1 и от обезлюдявам се; обезлюдване, депопулация. Аврен бе осъден на обезлюдяване като много други селца. Н. Инджов, ПП, 130.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам2.
ОБЕЗМАСЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезмасля като прил. За млечни продукти — който е с. отнета масленост, от който е отнето масло. Обезмаслен кашкавал. Обезмаслена извара. Обезмаслено плодово мляко. Обезмаслени млечни продукти.
ОБЕЗМАСЛЯ. Вж. обезмаслявам.
ОБЕЗМАСЛЯВАМ, -аш, несв.; обезмасля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отнемам, премахвам, извличам изцяло или частично от нещо (мляко, животински кожи и др.) естествено съдържащите се в него мазнини, правя нещо да загуби своята масленост. По селата хората все още обезмасляват млякото в домашни условия, обезмаслявам се, обезмасля се страд. Съдържанието на мазнини е доста високо, затова се налага да се обезмасляват суровите кожи. Я. Басан и др., ТКП, 30. Памучните отпадъци се очистват от механически примеси, обезмасляват се, многократно се промиват и избелват. И. Венов и др., К, 8. При преработката на прясното мляко то частично се обезмаслява, като се получава масло и мляко с по-ниска масленост.
ОБЕЗМАСЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезмаслявам и от обезмаслявам се. Под., обезмасляване на млякото се разбира отделянето на млечната мазнина с част от млечната плазма, в резултат на което се получава сметаната и обезмасленото мляко. Н. Димов и др., ТМ, 12. За да се извърши пълно обезмасляване, [на кожите] се употребяват органични разтворители,.., които могат да проникнат в мастните клетки и да разтворят намиращите се в тях мазнини. Я. Басан и др. ТКП, 68.
ОБЕЗМИРЙСВАМ, -аш, несв.; обезми-рйша, -еш, мин. св. обезмирйсах, св., прех. Премахвам, отстранявам обикн. неприятна миризма, лош мирис от нещо или от някъде; обезмирисявам, дезодорирам. Освен вар, поставя се и малко белилна вар (калциев хипохлорид), за да се убие плесента и обез-мирише (избата), понеже белилната вар отделя хлор. ПН, 1932, кн. 3, 47. обезми-рисвам се, обезмириша се страд. Когато са придобили лоша миризма поради продължително неупотребяване или избиване на недоброкачествена партида масло, бутал-ките се обезмирисват с хлорна вар. Н. Димов и др., ТМ, 51. Делфиновото масло., намира употреба след като се обезмирише. Пр, 1954, кн. 1, 34.
ОБЕЗМИРЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезмирисвам и от обезмирисвам се; обезмирисяване. Обезмирисването на сиренето чрез промиване със студена вода и киснене в кисел цвик дава резултати само когато недостатъкът се е появил скоро.
Н. Димов и др., ТМ, 197. Соята., има непри
