429. Сега ще надигнат глави не само такива като Темерутина, но и Вангел ще се ококори, и разни други чорбаджии по градове и села. Кр. Григоров, ТГ, 85. Тъкмо при тази песен старчето се ококори, опъна врат, затананика. П. Росен, ВП1П, 149.
3. Събуждам се или стоя буден и не мога да заспя. — Тъй си те мисля, Наско,.. Има нощи, на, като се ококоря и не мигвам до сутринта. Г. Караславов, ОХ И, 35. Бях стигнал до най-мъчителната степен на умора: ококорваш се така, че никакъв сън не те хваща. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 36.
ОКОКОРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ококорвам и от ококорвам се. Стана му абсолютно ясно, че има дълго да плаща за своето ококорване по време на войната. Д. Фучеджиев, Р, 176.
ОКОКОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. За очи, поглед — широко отворен, обикн. с израз на изненада, любопитство, уплаха и др.; опулен, облещен. Малките, които слушаха с любопитство и с ококорени очи отстрана, се разбягваха с вик. Елин Пелин, Съч. III, 50. Сутринта майка му едва го събуди. Когато .. отвори очи, те си останаха тъй — стреснати и ококорени — сякаш бе видял привидение. П. Вежинов, НБК, 152-153. Момиченцето беше хубаво облечено — .. Очите му бяха кръгли и някак ококорени, нослето чипо. П. Славински, МСК, 62. Председателят тросна глава назад и загледа с ококорени очи и отворена уста прокурора. Д. Калфов, СбСт, 42. Бори не смееше да обърне очи към нея, като че ли се плашеше от ококорения й поглед. И. Вълчев, СКН, 125.
2. Който е с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др.; опулен, облещен. Синовете на малоимотните и безимотните селяни гледаха .. ококорени заминаващите влакове, които отнасяха връстниците им по чужди краища да се учат. А. Каралийчев, С, 96. Ключът скръцна зловещо и струя пресен въздух мина като дъх над ококорените арестанти. Г. Караславов, Избр. съч. I, 293. Така шум-но се спуснахме по стълбището отвън, че децата от останалите отделения занадни-чаха ококорени през прозорците. Д. Боза-ков, ДС, 75-76. Директорът ме гледаше ококорен, сякаш ми бяха израснали магарешки уши. А. Гуляшки, ЗР, 229.
3. Прен. Буден, хитър, оперен, надут. Ококореното хлапе беше Стамениният, познаваше всеки ъгъл на големия хан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 498. Наско и Слави, ококорени момчета с хитри и присмехулни лица, мигаха и внимателно подадоха главите си от вратата. П. Стъпов, ЧОТ, 27.
ОКОКОРЕНО. Разг. Нареч. от ококорен; с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др. Я седни до мене и стига си ме гледал така ококорено. Нищо страшно не се е случило. К. Пет-канов, МЗК, 124. Това последно заключение беше така ясно, че тримата ококорено се спогледнаха. П. Вежинов, СО, 28.
ОКОКОРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Отвл. същ. от ококорен (в 3 знач.).
ОКОКОРЧА. Вж. ококорчвам.
ОКОКОРЧВАМ, -аш, несв.; ококорча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ококорвам; облещвам, опулчвам, ококотвам.
ОКОКОРЧВАМ СЕ несв.; ококорча се св., непрех. Диал. Ококорвам се; ококотвам се. "И сега ти ще станеш голям человек!*' — каза детето и се ококорчи — „и няма вече да се връщаш тука.“ (превод) Н, 1884, кн. 5-6, 441.
ОКОКОРЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ококорчвам и от ококорчвам се; ококорване, ококотване.
ОКОКОРЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ококорен; ококотен.
ОКОКОРЯ. Вж. ококорвам.
ОКОКОТВАМ, -аш, несв.; ококотя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ококорвам; облещвам, опулвам, ококорчвам.
ОКОКОТВАМ СЕ несв.; ококотя се св., непрех. Диал. Ококорвам се; ококорчвам се. Ококотил очи като мачор в мутли под покрива в зида. П. Р. Славейков, БПII, 8.
ОКОКОТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ококотвам и от ококотвам се; ококорване, ококорчване.
ОКОКОТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ококорен; ококорчен. Той не веруише на очите свои, оти гледаат пълн казан со алтъни. Се наведе и зеде два-три и ги пулеше со ококотени очи. СбНУ XIX, 49.
ОКОКОТЯ. Вж. ококотвам.
ОКОЛ. Вж. около.
ОКОЛВРЪСТ. Вж. околовръст.
ОКОЛЕ нареч. и предл. Остар. и диал. Около, наоколо. Тая политика нека следваме,.. и с нея и за нея околе вопроса ся стекоха благочестивейши и частнейши йерархии. Ч, 1871, кн. 13, 398. Ст. Моор: Мойта клетва го доведе до смърт! до отчаение! Франц (ходи околе по собата): О! какво сторихте, тато? Н. Бончев, Р (превод), 39. Изви се лоза винена, изви се лоза / околе града Крушова. Нар. пес., СбВСтТ, 726.
ОКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който се намира, който е разположен в близост наоколо, около нещо; съседен, ближен. Къщата още не бе засегната от огъня, но околните къщи пламтяха и бързо го докарваха към нея. Ив. Вазов, Съч. ХХЗП,
165. По всички посоки се точат и скърцат биволски коли от околните села. А. Каралийчев, ПГ, 196. Из центъра на града се виждат много църкви. Повечето от тях са
