малки, сгушени, притиснати от околните сгради. Г. Белев, КР, 25. Злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Ал. Константинов, БГ, 79-80. Егоистът и себелюбецът не се интересуват от околните хора. МПр VIII кл, 16.
2. За път, улица, пътека — който води към определена цел, място не напряко, а като заобикаля; заобиколен, обиколен. Имаше., по-пряк път за Мусала,.. Но г. Милде ни каза, че е твърде лош и върл, та предпочетохме по-околния и по-малко мъчния. Ив. Вазов, Съч. XV, 126. Младежите се събраха край блатата и вече в строй поеха към Циганка. В същото време по околни пътища натам се движеха и други такива групи. Ст. Дичев, ЗСI, 456. Тя беше си дошла от фермата по околен път, сякаш подозираше, че той я чака на края на селото. И. Петров, НЛ, 29. Двама от нас се спуснаха по следите им. Останалите трябваше да се доберем до пристанището по околни улици, за да не правим впечатление. П. Незнакомов, МА, 95.
3. Прен. Заобиколен (във 2 знач.). Известих му по обиколен път, че утре е денят, в който изпращат Тамара за Цариград. Ив. Вазов, Съч. XX, 30. Дълго мислих какво да направя. Невъзможно беше да науча по околен път, нямах такъв човек, който да ми услужи. А. Мандаджиев, ОШ, 48. А на края на годината от инспекцията по околен път се обади на всичките нарочени учители, че не ще бъдат оставени догодина в околията. А. Страшимиров, К, 36. При първия урок с околни думи изказа нещо като съжаление. Ив. Вазов, Съч. X, 166.
4. Геом. Който огражда дадено геометрично тяло или се образува от стените, които го ограждат (без основите). Околната повърхнина на призмата е равна на произведението от периметъра на перпендикулярното й сечение и дължината на околния й ръб. Стереом. X кл, 52. Ръбовете, образувани от пресичането на съседни околни стени [на пирамидата], се наричат околни ръбове. Стереом. VI кл, 32. Еднаквите и успоредни ъгълници на призмата се наричат основи, а останалите стени — околни стени. В. Брънеков и др., СД, 206. Ако построим развивката на околната повърхнина на цилиндъра, ще получим правоъгълник. Матем., 1965, кн. 5, 19.
5. Като същ. околните мн. Близките хора, всред които някой живее, от които е заобиколен. Ако бях някое литературно или театрално светило, което смайва околните с дърдоренето си, щеше да им дадеш повече. Д. Димов, ЖСМ, 68. — Всеки болен човек досажда на околните. Ал. Гетман и др., СБ,
166. Много сериозните стават смешни за околните. Ст. Сивриев, ЗСБ, 169. Не можеше да не се почувствува потиснат от пренебрежението на околните. Б. Несторов, АР, 79.
ОКОЛИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Остар. Околийски. Днес околиен събор реши: конгреса в София на 20 юлий. Н, 189^ бр. 13-14, 112.
ОКОЛИЙКА ж. Умал. от околия, околи`йски, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който се отнася до, който е свързан с околия. В приемната стая на дядо попа .. аз се озовах пред много гости, господа и дами,.. Това бе високият свят на близкия околийски град. Н. Попфилипов, РЛ, 149. В същото време полицаят от околийския съд с револвер в ръка надничал от хан в хан да спипа и бутне в кауша неявилия се в съда свидетел по делото на двамата смешно ниски, но остри като кремък селяни. Г. Алексиев, ДЦ, 14. Отидох аз в ближното градче, та доведох оттам околийския лекар. Т. Влайков, Съч. II, 5. Той бутна коня и удари надясно на мегданя, покрай плетищата и влезе в двора на околийското управление. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135-136.
ОКОЛИНА ж. Остар. и диал. 1. Околност, околен район, област; околия (във 2 знач.). Корито на една река ся наричат вкуп всички околини, от които идат води, та ся втичат в реката. Й. Груев, УЗ, 8. Планината, дето бях, и всичката околина .. са покрити с расталак и гъсти гори. Лет., 1876, 133. В онова време кратерът му [на Везувий] вече обрасъл с трева и с храстела-ци, в неговите околини расле дъбове и кес-тене. ДБ 3, 23.
2. Околия (в 1 знач.). Корчо оставил Паз-ванджията, нападнал с дружината си на Струмница,.. —запалил града и опустошил сичката околина. П. Хитов, МП, 136. Тре-тий път отидохме на плач при паша, нъ той като слабомощен повелител на наша околина, упъти ни на Цариград на плач при самий султан. БДн, 1875, бр. 9, 34.
3. Човешка среда, общество, обкръжение. Той беше в Наполеоновата околина онзи, който разбираше най-добре немски. Ч, 1871, кн. 23, 731. Най-после едно племе са подчиняло на чуждите влияния и изменяло даже и самите форми на езика, а друго преобразявало тоя език без ничие влияние, т.
е. в своята домашна околина. СбС, 1875, кн. 1,42.
4. Обиколка, окръжност. Тая патерица, която беше дебела колкото околината на половин бяло меджидие, на дръжката си отгоре имаше свинцова затулка. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 77. Възвишената околина на окото — покрай това, дето й йе за длъжност да брани окото от външните влияния — смеем да речем, е .. праг, през когото нашия на друго лице отправен поглед преминува в храма, святото обиталище на человеческата душа. П. Иванов, (превод) Ч, 1871, кн. 20, 631.
ОКОЛЙСАМ. Вж. околисвам.
