бряг вавилонски, / сдружени с въздишки и с оковен звън. Ив. Вазов, Съч. I, 191.
ОКОВИ мн., ед (рядко) окова ж. 1. Приспособление от свързани с верига железни гривни, които се поставят на ръцете и краката на затворници, роби и под.; вериги, белезници. Те снели от Сократа оковите и му объевили, че в този ден той бил длъжен да умре. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 202. Вие го съдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. Мисълта за оковата ми се натрапва. Ако не са тези железни халки на крака ми, работата е лесна. Кр. Велев, РСК, 7. • Обр. За сетен път / простираме ръце в окови / към нашият изгубен рай. П. К. Яворов, Съч. I, 61. Моите песни кой ще разбира? / Те не услаждат клети робове. / Ох, не, не мога весел да свира / тамо, където дрънчат окови. Ив. Вазов, Съч. I, 16.
2. Прен. Това, което ограничава свободната изява, което лишава някого или нещо от свободни движения, действия, прояви. Това бе една упорита борба за спечелването и опазването на българина: неговото изтръгване от византийските примки на духа, от оковите на турската робия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. Тия великани дървета не спират растежа си, а се издигат все по-нагоре, като някакви антихристи, които се бунтуват срещу земните си окови... Св. Минков, ДА, 83. Партиите бяха разтурени, но човешката мисъл не можеше да бъде стегната в окови. Кр. Григоров, Р, 118. Поточето играе и бърбочи, / .. / То пее, весели се и празнува, / че ледните окови разломи. Ив. Вазов, Съч. I, 65. • Обр. Мълчи народа! / Глухо и страшно гърмат окови, / не чуй са от тях глас за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929,11.
ОКОВКИ мн., ед. оковка ж. Спец. Метални части (брави, панти и под.) на мебели, врати, прозорци и др.
ОКОЗВАМ, -аш, несв.\ окозя, -иш, мин. св. -их, св., прех. За коза — раждам малко; окозвам се. Рядко ще се случи да се връща вечер към козарника, без да носи току-що окозено яре, завито в дрехата. И. Радичков, СР, 7. Козата е окозила две козлета. ОКОЗВАМ СЕ несв.\ окозя се св., непрех.
1. За коза — раждам малко. Може би той вижда нашия прозорец? Или чува звънчето на козата, която спи долу в обора при воловете и чака да се окози? К. Калчев, ПИЖ, 10.
2. За яре, козле — раждам се. Яренцата току-що са се окозили.
ОКОЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от окозвам и от окозвам се.
ОКОЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окозя като прил. Диал. За човек — буден, хитър, наперен. Хубава попадия е тя. Една наперена, окозена, дето казват. Кр. Григоров, Р, 231. А на Пенча сичко е волно: тогова ще срещне, ще му са подиграе, оногова ще подтикне и напсува,.. Хеле да са покаже някой окозен и да са поозъби, ако иска да си иде бит и пребит. Ил. Блъс-ков, ПБ, 25-26. — Какво правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно по-окозено момче. Ц. Гинчев, ГК, 70.
ОКОКОРВАМ, -аш, несв.\ ококоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. В съчет. с очи — отварям широко очи, гледам с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др.; оолещвам, опул-вам; ококорвам се. И при най-малкия шум вкъщи, и при най-слабото скърцване на коя да е врата, баба Стана ококорваше очи. Г. Караславов, Т, 58. Щом влязох в палатката, ококорих очи и заразглеждах любопит-но обстановката. Г. Белев, ПЕМ, 73. Момчето се сепна, скочи на крака и както беше още сънено, ококори очи и замига виновно. Ив. Мартинов, ПМ, 41. При вида на всички тия инструменти за разхубавяване бабичката ококори очи и изкриви уста. Д. Кал-фов, Избр. разк., 210. // Събуждам се или стоя буден и не мога да заспя. — Ох, дали от времето, Кольо, или от що, от някое време съм ококорила очи, въртя се... И. Петров, HЛ, 20.
ОКОКОРВАМ СЕ несв.\ ококоря се св., непрех. 1. Отварям широко очи, гледам с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др.; облещвам се, опулвам се. В житницата му намерихме много зърно. И него раздадохме. Селяните се ококориха. Не вярваха на очите си. А. Каралийчев, НЗ, 188. Постолчо измъкна часовника си и се ококори: — Брей, хора, минава девет! Г. Райчев, ЗК, 27. Домна отвори очи, по-право ококори се, погледна насам нататък, сякаш някой можеше да я следи, да я подозира, и закрачи. Б. Болгар, Б, 35. Маринка .. изведнъж току се изви към Захари и весело го сгълча: — Какво си се ококорил срещу мене така, бе? Ще ти се спукат очите! Ил. Волен, БХ, 104. //За очи — отварям се широко, обикн. с израз на изненада, любопитство, уплаха и др. Най-сетне галапредставлението започна. Очите се ококориха, шиите се удължиха,.. Музиката гърмеше върху естрадата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Очите се ококорват уплашено, ритнатото юрганче отскача нагоре и малкото телце в дълга нощница се прехвърля през оградата на креватчето. П. Не-знакомов, МА, 16.
2. Прен. Ободрявам се, ставам самоуверен, опервам се. Щом през прозорчетата на приземието., светна първото слънчице, щом похапна два-три пъти копривена каша с чесънец, старият се ококори. В. Мутафчиева, ЛCB II, 355-356. Замисли се Пето, клюмна. Но ето че пак се ококри като къпана квачка. Г. Караславов, Избр. съч. II,
