хвърлил око отколе и ще те направя помощник. А. Каралийчев, СР, 74. Аз заминавам за Мечи дол, където смятам, че ще бъда много по-полезен,.. Това е! Още повече, че полицията е хвърлила вече око на моята шивачница. К. Калчев, ЖП, 216-217. Хвърлям / хвърля прах (пепел) в очите на някого. Разг. Заблуждавам, подвеждам някого чрез привидно добри, благоприятни за него действия, които само прикриват истинските ми цели, намерения. — Само къс хартия — продължи Абдурахман ага, — с който нашият баща и покровител, негово императорско величество султан Абдул Меджид хан иска да хвърли прах в очите на европейските посланици. А. Христофоров, А, 21. Той също е замеделец и с оставката си като министър на земеделието от предишния кабинет успя да хвърли прах в очите на земеделските маси, че защищава техните интереси. Д. Ангелов, ЖС, 586. Черен ми е пред очите. Разг. Мразя, ненавиждам някого и не мога да го понасям. Нашият Петко Симеонов от вчера ми е черен пред очите! Вярвайте ми, понякога той е по-голяма напаст и от листната въшка. К. Гро-зев, СС, 144. Роднините са братовчеди, чичовци, лели и вуйни. Черни са ми пред очите и бих ги махнал, но един по един — не става. Ст, 1960, бр. 726, 1. Чернее (тъмнее) ми пред очите; черно ми е пред очите. Разг.
1. Лошо ми е, не се чувствувам добре (обикн. от глад или силна болка). — От лещата ще ни сипеш. — Аз ще вечерям вкъщи, бай Иване,.. — Добре де, не настоявам. Да беше нещо по-свястно, иди-дойди... Стой-не, дай тогава на мене, че ми чернее пред очите. Ем. Манов, ДСР, 149. И нему не е добре; тъмнее му пред очите понякога и не му се шета на добитък, но какво да стори? Ц. Церковски, Съч. III, 157. 2. Много съм ядосан, разгневен. Тогава срещу него се из-стъпи буйният Младен,.., па извика отчаяно и страшно: —Дядо попе, хвърли брадвата настрана, че ми тъмнее пред очите. Елин Пелин, Съч. I, 77. — Сварили го с една женска в стаята.. — Млада? Стара? — Ха, бая съм я гледал!... Беше ми черно пред очите. Сега може и да ме уволнят заради него. К. Калчев, ДНГ, 53. 3. Тежко ми е, мъчно ми е, в отчаяние съм. Ах, на младо пред очите/още повече тъмнее. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 6-10, 4. Чуждо око. Разг. Друг човек (обикн. за да се подчертае, че той вижда нещо, което не трябва да се види). Това се правеше от предпазливост — ако надникне някое чуждо око, да не забележи нищо подозрително. Д. Спространов, С, 211. Недейте забравя, че всеки вижда у съседите си повече, отколкото у дома си. Вие да не пущате чуждо око вкъщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 133. Ще си издерем (извадим, изкараме) очите. Разг. 1. Караме се и се бием с настървение, с ожесточение. 2. В много лоши, враждебни отношения сме, караме се помежду си; враждуваме.
ОКОВА. Вж. оковавам.
ОКОВАВАМ, -аш, несв.\ окова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Поставям някого в окови. На краката му сякаш бяха окачени топузи и вериги, с каквито оковаваха избягалите роби и конекрадците. А. Гуляшки, ЗВ, 20. Ръжда се лепеше по тежките вериги, с които оковаваха шщте и ръцете на борците за свобода. Е. Йончева, ЗГ, 93. Турците запечатали нашия хан в Невро-коп, а татка оковали във вериги и откарали в Серес. А. Страшимиров, А, 164. А това / вериги! Кой ли и защо, / кога ли ме е оковал? П. К. Яворов, Съч. I, 51.
2. Прен. Лишавам някого или нещо от свобода, от естественото му свободно движение, действие, проява. Недъгът, който го осъждаше да стои неподвижен, който око-ваваше езика му, не бе затрогнал ума му. Най-висшите способности бяха останали непокътнати. К. Величков, Събр. съч. VIII,
70. Сто реки ти в бетон окова, / та да има вода на земята. Мл. Исаев, ЯД, 33. Запря [цар Мраз] пътища и друми, / окова реките волни. Елин Пелин, Пь, 105. // С усилие, със силата на волята си спирам, предотвратявам проявата на нещо (чувство, вътрешно усещане и под.). Тя бързаше да избяга, да се усамоти, мъчеше се да окове тези нечисти, както ги наричаше в себе си, пориви с понятията за почтеност и добро поведение. Ем. Манов, ДСР, 261-262.
3. Остар. и диал. С коване покривам, обикн. с метал, повърхността на нещо, забивам в нещо гвоздеи и под. за укрепване, подсилване или за украса; обковавам. Дебелата окована с желязо порта с трясък се отваря пред тебе и ти влазяш в манастирския двор. Ив. Вазов, Съч. XVII, 59. Тя излезе иззад дървото,.., спря се пред кривата врата, окована с черни гвоздеи, и посегна да почука. П. Стъпов, ЧОТ, 89. Пълчищата на цар Крума настъпваха към чуждия град. Те носеха дълги копия от дряново дърво, оковани с тежки медни пръстени. Н. Райнов, ВДБ, 49. На кръста му от страни висяха две черни паласки, оковани с дребни калаени пулове. Ц. Гинчев, ГК, 286. Повикал е ла-тини — златари /наръчал им, та му оковали / царска глава, цар Никифора. П. Р. Славейков, СП, 29. Овен има четророга: /.. / Рогове му оковала, / ноги му е позлатила. Нар. пес., СбНУ V, 67. оковавам се, окова се страд.
ОКОВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от оковавам и от оковавам се. — На основание на процесуалния кодекс трябва да констатирам, че оковаването ми с вериги противоречи на закона. Ст. Благоева, ГД, 144.
ОКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до окови. Летете, ехтете, песни македонски, / печални кат песни на
