5. Метеорол. Централна част на тайфун, ураган, циклон, където времето е тихо и ясно. В центъра на тайфуна има област на затишие или на слаби ветрове и почти пълна липса на облаци — това е т. нар. „око на циклона“. Хр. Тилев, Ф, 33. Тайфунът представлява една огромна вихрушка,.. В нея въздушните маси се движат спи-раловидно с бясна скорост към центъра, наречен „око“ на тайфуна. Б. Трайков, ВО, 58.
6. Бот. Растителна пъпка или вдлъбнатината, в която тя се намира. Повърхността на кореноплода е гладка, с плитки очи и оран-жевожълта окраска. П. Даскалов и др., ТК, 66-67. По повърхността на клубените има пъпки, разположени в малки вдлъбнатини, наречени „очи“. Бтн VI кл, 48.
7. Диал. Питка; акатма. Заемнах от комшиите кривачка чисто брашно, та му омесих туй око. Ил. Волен, НС, 26.
О Биволско око. Диал. 1. Цветето маргаритка. 2. Цветето димитровче. Вранско око. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиецветни, обикн. с четири разположени на кръст листа и плод синкаво-черна ягода; кръстач. Paris quadrifolia. В гората се срещат момина сълза, вранско око,., и други. Те са сенкоиздръжливи растения. Бтн VI кл, 9. Котешко око. Спец. Отражателно стъкло, което се използва като пътен знак или се закрепва на задната страна на автомобили, мотоциклети и др. По пътищата с интензивно нощно движение се поставят знаци, снабдени с рефлектори, наречени „котешки очи“, които позволяват да се виждат знаците и нощно време. Л. Манчев, П I, 175. Пауново око. Зоол. Семейство нощни пеперуди, обикн. едри, с по едно кръгло петно на всяко крило. Satumiidae. Голямо нощно пауново око. Малко нощно пауново око. Сляпо око. Всяка от двете странични части на черепа на човек, разположени над линията, която минава от окото до ухото; слепоочие. Помощ-ник-командирът натисна с показалец сляпото си око и се замисли. П. Вежинов, ВР,
147. Един шрапнелей куршум го свали най-после: ударен бил в сляпото око. М. Кремен, Б, 130. Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва. Т. Влай-ков, Съч. II, 44. Тигрово око. Минер. Минерал със златистокафяв цвят и красиви отблясъци, който се използва за украшения. От притежаващия копринен блясък влакнест гипс, полиран, приготовляват предмети, подобни на такива, приготвени от други влакнести минерали (тигрово око и др.). ПН, 1934, кн. 1, 13. <Яйца> на очи. Готв. Ястие от яйца, изпържени в мазнина, без да се бъркат. — .. Какво предпочиташ? Яйца на очи или бъркани яйца с чисто краве масло и с малко сиренце. Б. Болгар, Б, 113. — Я опържете на председателя... яй-чица! — Как ги предпочиташ, бай Калин-ко? На очи или панагюрски? Ст. Даскалов, ЕС, 222.
> Без да ми мигне (трепне) окото. Разг. Хладнокръвно и решително, без колебание, съмнение, тревога, страх или срам. Веднъж извършили едно престъпление, те ще извършат и второ, без да им мигне окото. М. Марчевски, ТС, 109. Гладният, като му причернее за един комат, може и човек да затрие, без окото му да мигне. К. Георгиев, ВБ, 81. В кафене „Бристол“.. Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ем. Станев, ИК I и II, 241-242. Бия (удрям) на (в) очи (око). Разг. Изпъквам, правя впечатление, налагам се на вниманието. Той беше младолик и строен, с една напрегната, изправена стойка, която биеше на очи отдалече. Ст. Дичев, ЗС П, 375. По-страшно е, когато из людете се срещат такива, дето на вещ могат да се превърнат — хем да ти услужат, хем да не бие на око. В. Сотиров, ДНП, 12. Разликата между провинциалка и столичанка веднага удря в очи. Ив. Вазов, Съч. XXI, 105. 2. Бода <в> очите (окото) <на някого>. Разг. 1. Натрапвам се на вниманието (на някого). Не боде ли в очите фактът, че докато в София се продават лошокачествени сиропи, в Пловдив и Бургас .. чаша сироп струва два пъти по-евтино. РД, 1950, ор. 199, 3. Мизерията.. е взела вече такива размери, че боде в очите на всички. ОФ, 1950, бр. 1851, 3. 2. Неприятен съм някому, дразня някого с присъствието, със съществуването си или с нещо друго. Събраха пари, но висок храм, който да стърчи над църковния зид, щеше да боде окото на правоверните. П. Мирчев, Е, 18. Виновници трябваше да има и те бяха намерени: министърът на народното просвещение д-р Иван Д. Шишманов.. и неколцина професори-радикали, които отдавна бодяха очите на правителството. К. Константинов, ППГ, 105. — Бодем му очите, като ни гледа! П. Тодоров, Събр. пр. П, 255. Бода си очите. Разг. Мъча се с някаква работа, свързана с напрегнато и продължително взиране или извършвана при лошо осветление. По-нататък и шивачът си боде очите, тропосва нещо. И. Радичков, ББ, 71. — Внесоха ни я [книгата] отвън, но е преписвано много ситно и просто си бодем очите. Д. Ангелов, ЖС, 324. Бъркам в очи<те> някому. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня го с присъствието, със съществуването си или с нещо друго. А бре, писателю, какво толкоз ти бъркат в очите тия пусти внуци, бе? Да не са изяли на баща ти имането? Ем. Манов, В, 69. Ама кому бърка в очите мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Отправям към някого остри забележки, нападки, натяквам някому за нещо. Така Гана, въпреки нежеланието на Ралчо, задето му бъркаше в очите често, стана кооперативна краварка. Ст. Дас
