Page:RBE Tom11.djvu/452

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


та. Ц. Гинчев, ГК, 101. Мало вода що пущи-ла, /завъртиле девет окна, / девет окна воденици, а десето валяици. Нар. пес., СбБрМ, 365.

4. Врата, отвор на голяма бъчва (Н. Геров, РБЯ).

5. Свод на мост. Мост с шест окна. Къпах-ме се под окната. Н. Геров, РБЯ III, 348.

6. Отделение, част от хамбар. Момата знаяла оти имало вампири, за то съ скрила у адно окно от амбарот су брашното. Нар. прик., СбНУ III, 149.

ОКО, мн. очй, ср. 1. Орган на зрението, който при човека и някои животни се състои от кълбо (очна ябълка), покрито с клепки и свързано чрез специален нерв с главния мозък. Чудовищно несправедливо ми се виждаше това, което той разказваше и което виждах с очите си. Ем. Станев, ЯГ, 92. Мъжът отсреща имаше едно око, много тънка, разтегната чак до ушите уста. Д. Шумналиев, ПЛ, 12. Тя се приближи, като се взираше в тях с късогледите си очи. Ем. Манов, ДСР, 212. Самуил едва поизвърна очи към него, като да го познаваше отдавна. Д. Талев, С II, 218-219. Окото е сложно устроен орган. Анат. VIII кл, 150. Бръмбарът се ориентира в околната среда със сетивните си органи. На главата се намира една двойка пипала,.. Зад пипалата са разположени очите. Те са сложни, фасетни очи. Зоол. VII кл, 48. Гарван гарвану око не вади. Послов. • Този орган във връзка с неговата форма, вид или цвят на ириса. Тя го погледна малко продължително със своите големи, хубави очи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. Той беше едър, рус човек, със сини очи, но отпуснат и немарлив в облеклото си. Й. Йовков, ВАХ, 79. — Какво търсиш под прозореца ми? — Не за тебе — за синовете си,.. — Няма ги синовете ти, върви си! — блъснах прозорчето, но гърбицата се повдигна, блеснаха котешки очи. Л. Петков, ПЛ, 43. Черни очи / еленови, / вити вежди / гайтанови, / вила ви е / завистница. Ц. Цер-ковски, Съч. I, 177. • Обр. Вие сте чували за фантастичнитеu езера — очи на Рила, както ги наричат. Й. Йовков, ПГ, 266. Светът никога не бе му изглеждал по-реален, отколкото сега, в белия блясък на прожекторите и пред равнодушното око на камерата. А. Наковски, БС, 104. Скоро дъждовният облак се разкъсваше на парцали и слънцето показваше жаркото си око през цепките. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 203. // Този орган заедно с окръжаващите очната ябълка части, спомагателни органи. Райко-вите ръце взеха да треперят, очите му се наляха със сълзи. Ст. Загорчинов, ДП, 213. Всички неща в тъмното са остри, а клоните— бодливи и влизат в очите. Д. Габе, Н,

13. А такава тъмнина — в окото ти да бръкне човек, няма да го видиш. М. Мар-чевски, ТС, 56-57.

2. Способност за виждане на всичко, възприемане и оценяване на всичко, което е характерно за дадена професия или опит на човека; поглед. Ерофим има око на ловец: нищо не изпуща, всичко вижда и всичко долавя. Й. Йовков, АМГ, 198. Нагласяше капана, опъваше дъгите и го покриваше със сухи листа и ситни съчки, тъй че и най-опитното око не можеше да забележи там нещо необикновено. Ем. Станев, ЯГ, 43. За багрите той има окото на художник. Н. Лилиев, Съч. III, 139. По-млого струва едно сайбийско око, от десет чужди ръце. П. Р. Славейков, БП II, 65. // Само мн. Способност за оценка, изразяване на чувство, отношение към някого или нещо чрез този орган; поглед. И баба Ана искаше да срещне очите на Марина, но той гледаше навъсен в земята. Й. Йовков, Съч. III, 139. Най-напред съпрузите се разбраха с очи. Ст. Даскалов, БМ, 18.

3. Само мн. Този орган във връзка с неговия израз, като отражение на вътрешния свят на гледащия. Оня, който разказваше, беше един висок мъж, с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави, дръзки очи. Ив. Вазов, Съч. VI, 6. Жената сви празната торба под мишницата и загледа детето с мили очи. Г. Райчев, ЗК, 138. — Тъй вярно, господин поручик — отвърна войникът, като не отместваше от него печалните си очи. П. Вежинов, ВР, 277. Младият хвърля чифтето настрана. Възрастният го пронизва с остри зли очи и го последва неохотно. Н. Хайтов, ПП, 29. Какво бях направил, та всички ме погледнаха с благи очи? П. Ангелов, Ж, 29. Пред твоите витрини блескави / на куп застават често те, / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смир-ненски, Съч. I, 32.

3. Само мн. Разг. Предната част на главата на човека; лице. — Ето тия прелестни госпожи, едвам си умили очите и — по модните магазини! — каза си той. Ив. Вазов, Съч. X, 4. — Когато бяхме по-млади той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. — Нищо не ми е, ама уплашихте детето, че ще хване нощес да се стряска... Я идете му угасете два-три въглена, че му умийте очите и му дайте да пийне. Ц. Гинчев, ГК, 222. — Защо бъхтеш тоя път, защо си тръгнала да си дращеш очите в тия бодли? — и тя отмахна вейка от лицето си. А. Христофоров, А, 329.

4. Прен. Човек, който гледа, наблюдава, следи, обикн. за да докладва, съобщава, доносничи някому. Ти например като око на хана одобряваш ли постъпната ни? И. Вълчев, СКН, 150. Бай Гоце вдигна глава от стана и злобно каза: — Мръсно "кандило ", око и ухо на Кадир ефенди. Много често почна да се навърта около дюкяна — и изпсува. Д. Спространов, С, 70-71.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл