ОКЛЮМНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от о клюмна като прил. Оклюмал, оклюман. Подухваше отнякъде тих повей и размърдваше зеления листак на царевицата, посукал се от сушата, посърнал от горещината, печално оклюмнал в безмълвието на лятното пладне. Т. Харманджиев, КВ, 383. Той се качи горе, намери опипом стола си и седна с оклюмнала глава. С. Се-верняк, П, 29. Бай Младен беше толкова посърнал, толкова оклюмнал, сякаш се намираше пред ваклото си стадо, покосено от чума. Д. Калфов, КР, 51. Сега той мислеше с часове, оклюмнал и съсипан. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 381. С отпуснати ръце, оклюмнал и замислен, се заклати той на седлото. А. Гуляшки, МТС, 52-53. За дъжд земята жадно моли — / жита нареждат тихи, скръбни думи, / мълчат оклюмнали тополи, / самотни край далечни, пусти друми. Н. Ракитин, Ст II, 44.
ОКЛЮХВАМ, -аш, несв.; оклюхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Умърлушвам се, посървам; оклюмвам. Оклюхна, умърлуши се хаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 142.
ОКЛЮХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оклюхвам.
ОКЛЮХНА. Вж. оклюхвам.
ОКЛЮХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от оклюхна като прил. Диал. Умърлушен, посърнал; оклюмал, оклюман. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюх-нал. Млад човек още — той мязаше на старец. Ив. Вазов, Съч. XI, 91. Чичо Стайко наистина се видеше доста грохнал и отпаднал.. Па и куцането го правеше още по-отпаднал и оклюхнал. Т. Влайков, Съч. II,
75. Оклюхнали минахме край воденицата и, обадили се, необадили, поехме към селото. П. Росен, ВПШ, 96.
ОКЛЮХНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество, състояние на оклюхнал. По смущението, по необикновената оклюхна-лост на офицерите заключавахме, че Плевен ще е паднал! Ив. Вазов, Съч. VII, 184.
ОКЛЮЧА. Вж. оключвам.
ОКЛЮЧВАМ, -аш, несв.; оключа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Заключвам (обикн. много неща или с много ключове). Тогава Зълболярин скочил от миндера, махнал на стражата.. Селяните отстъпили назад, а те двамата грабнали по един катинар, после още по един и оключили кладенеца с девет катинара. Н. Каралиева, ЗБ, 6. Пътека стръмна пуща се насам: / отдясно и отляво свети вада. / Оключена, безмълвна като храм / во дъното белее странна сграда. К. Христов, С 19.., 150. оключвам се, оключа се страд., възвр. и взаим. Мъж снажен тепърва да ходи се учи. / Додея стар воину бой. / А мъдрий на девет се ключа оключи / со шемета, с уплаха свой. К. Христов, ПП 11, 33.
ОКЛЮЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от оключчвам и от оключвам се.
ОКНА. Вж. о к в а м.
ОКНА ж. Остар. и диал. 1. Солна мина. Влахът го заплашват с окната, дето за престъпление изпращат виноватите да копаят сол. Ил. Блъсков, СК, 13. Места, дето добиват самородната сол, наричат ги окни. Д. Мутев, ЕИ, 127. С тая [електрическата] светлина са фотографирват подземни тъмни местности, т.е. долове за каменни въглища, окни, катакомби и др. Лет., 1876, 93.
2. Прен. Затвор. Тръгнал от такава гледна точка, Ботев храбро се впусна в една деятелност, която без спасителния гръмоотвод — походът за Козлодуй, щеше да го заведе в окната. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 56. Полицията, споразумена със съдебните власти, реши да тури някои от тях в окната, а някои да изпъди навън из границите на държавата. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 116.
— Рум. оспа.
ОКНИЦА ж. Диал. Врата или прозорец, отвор на къща, землянка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКНО, мн. окна, ср. Остар. и диал.
1. Прозорец, отвор на стая, помещение. Този разговор го чу внимателно, като слушаше от окното на стаята, що беше над главите на злодейците. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 121. Струва ти ся, че сънуваш, когато гледаш през големите околчести окна, които лежат наместо прозорци. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 189. Тука като чи §еше сичко изомряло и сами стари твърдини., бяха с дълбок сан покрити, понеже ни едно окно не беше осветлено. БДн, 1857, бр. 8, 32. Едно малко окно изпускаше виделинка из двора въз голите стени на килията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 106. В онова подземие, дето мислеше, че ще намери тъмнина и влажност и скудност от въздух, на-мерваше напротив богатство, изобилие, въздух, който влязваше чрез тайни окна и обикаляше това подземно жилище. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 147. Аз волните си дни не можех да забравя, /там в дупката заврян, с катили наедно, / където светлин-ка през мъничко едно / окно се вмъкваше. П. П. Славейков, КП ч. III, 95.
2. Дупка, отвор, през който се влиза в солна мина (Н. Геров, РБЯ III). // Солна мина (Ст. Илчев и др., РРОДД).
3. Улей или колело, камък на воденица или тепавица. По рекицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 320-321. Щом си отишъл на воденицата, а особено на такава, каквато беше Геранската, с десет окна, ако ти се случи да мелиш ноще.., то адската музика поне два-три дена ще ти се изчува в глава
