са пръснати само зеленочерни тиквени цвекла, оклюмали корени от пипер. В. Андреев, ПР, 101. В тишината сред оклюмалите класове той изглеждаше като всред болница. Ст. Даскалов, ЕС, 138. Вятърът беше утихнал, двете прашни улични дървета насреща стояха неподвижни и оклюмали като обречени. Ем. Манов, ДСР, 393.
2. За човек — който се е отпуснал, изгубил е бодрост и кураж, изпаднал е в лошо настроение; оклюман, умърлушен, посърнал, унил. — Изглеждаш ми много оклюмал. Какво те мъчи? Ем. Станев, ПЕГ, 89. Най-ранобудните [работници] вървяха на групи към обектите и нещо си шушукаха оклюмали. Бл. Димитрова, ПКС, 582. — Извинявай, братко. И в началото ми се видя малко изпаднал, оклюмал такъвь но откъде да предположа, че си вдовец. И. Попов, СЛ, 145.
3. Който е присъщ на такъв човек, характерен е за човек в такова състояние. Имаш цного оклюмал вид, бавни са ти реакциите. И. Попов, БНО, 119. — Още ли няма резултат? — Тъй вярно, съвсем няма, сър! — докладва с оклюмал вид полковникът. П. Не-знакомов, СП, 209.
ОКЛЮМАМ. Вж. оклюмвам.
ОКЛЮМАН, -а, -о, мн. -и, прил. Оклюмал. Старата седеше оклюмана под разперената черница. Ст. Даскалов, СД, 209. — Болен ли си, та все вървиш оклюман, или имаш някакъв дерт на душата си? Д. Кисьов, Щ, 194. Иззад ъгъла на моята къ-щурка, така оклюмана и пъпчеста, с ръждива тенекия вместо стъкло на едното й прозорче, изгря и като че ме ослепи друго едно девойче. ВН, 1960, бр. 2658,4.
ОКЛЮМВАМ, -аш, несв.; оклюмам, -аш и оклюмна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. За растение, цвете и под. — навеждам се надолу и встрани поради изгубване на свежест; клюмвам. Поради сушата разораните блокове изглеждаха пепеливо-сиви,.. Листата на разшумените до преди месец кукурузи започнаха да оклюмват и съхнат. А. Гу-ляшки, СВ, 223. • Обр. Плененият [лунен жител] не направи никакво усилие за съпротива, а покорно се остави да го завържат, като трепереше от страх. Дългите му пипала бяха оклюмнали като попарени. Ел. Пелин, ЯБЛ, 89.
2. Прех. В съчет. с клони, листа, цвят и под. Правя нещо да загуби свежестта си, да се отпусне. Всички гледахме пленени / тая земна красота, / а цветята оросени / тъй оклюмаха листа. О. Орлинов, П, 99.
3. Непрех. За човек или животно — отпускам се, изгубвам бодрост и сила, смелост или настроение; умърлушвам се, посървам. Като видя умисленото лице на Харалан, той го потупа дружески по рамото. — А ти не оклюмвай като кокона. Не ти прилича. А. Гуляшки, СВ, 281. Стефанов, който след обиска у дома му беше съвсем оклюмал, даваше обяснения, когато го питаха. Ем. Манов, ДСР, 472. Железничарят изпи наведнъж виното. И пак оклюма. Г. Крумов, Т, 90. — Ами ти защо оклюма, бе момче? Да не живеят само еничарите в тая държава? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 92. Норе-то нещо залиня, поболя се и се залежа. Тя и преди си беше болнава и хилава, но сега съвсем оклюмна. П. Здравков, НД, 82. — Защо си тъй оклюмнал цял, / защо си толкова унил? / И гачели не си се мил, откак Никопол е горял? Хр. Радевски, Избр. пр. II, 182.
3. Прех. В съчет. с глава. Отпускам, навеждам глава поради умора, дрямка, лошо настроение и др. Уморените коне се бяха отпуснали — .., оклюмали глави, присвили уши, задрямали. Ил. Волен, МДС, 131. Свит на стола в дъното на каюткомпани-ята, вестовоят дремеше, оклюмал глава. Д. Добревски, БКН, 75. Тиха умора започна да притваря натежалите клепачи. Някои оклюмаха глави, присвити до тлеещия огън. П. Здравков, НД, 44. Когато по пътя абатът изгуби съзнание и оклюма глава, Золтан извика..: — Умря! Умря, господин докторе! П. Славински, ПЩ, 155. Но сдър-пали се те веднъжка и змийчето / изсъскало със злост и клъцнало момчето. / Нещастното момче оклюмнало глава / и в майчиния скут умряло след това. Хр. Радевски, Избр. пр. II, 237.
ОКЛЮМВАМ СЕ несв.; оклюмам се и оклюмна се, св., непрех. Оклюмвам (в 3 знач.). Намери нещо да пийнем. Разговорът ще стане по интересен. Какво си се оклюмнал? Д. Талев, ГЧ, 282. Стойчо: - Гледаш, обикне някой работата си, заживее с нея и работата потръгне бързо. И изведнъж — оклюма се човекът, хорската завист го опарила. Н. Каралиева, СМ, 48. Погледнаха с надежда към прозореца, но веднага се оклюмаха — зад прозореца се мярна снажен мъж, подаде се и дуло на карабина. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 255. След няколко деня допадна в селото хабер: да се изпратят три мулета в града, че идвала анкета. Оклюмаха се общинарите. Н. Хайтов, ДР, 134-135. Петинов се канеше да излиза, но като видя, че кметът седна отново на стола си, спря се и оклюмна замислен. Г. Караславов, ОХ II, 508.
О Оклюмна ми / оклюмне ми носът; оклюмвам / оклюмам (оклюмна) глава (нос).
Разг. Изгубвам кураж, изпадам в лошо настроение, отпадам духом; унивам. — Ела, братко, да си поприказваме... Ти все бягаш от хората... Попари те войната и ти оклюма глава. Д. Дооревски, БКН, 110. — Море, днеска не му беше до смех, оклюмал нос и вика: „Мани, мани!“ Ст. Даскалов, ЕС, 33.
ОКЛЮМВАНЕ ср. Отгл. същ. от оклюмвам и от оклюмвам се.
ОКЛЮМНА. Вж. оклюмвам.
