ОКЛЙКВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от окликвам като прил. Диал. Прочут, известен, познат, личен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
оклоп м. Остар. 1. Броня, ризница, доспехи. Все мислел, че е обиколен от неприятели, които желаят неговата смърт. Заради това той и<всегда носил на себе оклоп (броня). Г. Иошев, КВИ (превод), 277. А бързоконци са били обуръжени с дълги копия, със сребърни и позлатени щитове, бръни — оклопи! Г. С. Раковски, П I, 133.
2. Част от дръжката на сабя или друго подобно оръжие, която покрива и предпазва ръката. И изтегли Гино остра сабя, / и със Марко силен бой зафащат. / Огин светка от близница твърда, / отрошиа сабли до оклопе. Нар. пес., СбНУ, ХПУ, 3.
ОКЛОПВАМ, -аш, несв.\ оклопя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оклапям.
ОКЛОПНИК, мн. -ци, м. Остар. Войник, въоръжен, снаряжен с доспехи. Той със своето малко и леко войнство и с няколко души още немци от оклопниците на Ивана Коцияна излязва из града. П. Р. Славейков, СбНУ II, 317. От войската до священство-то ся протакаше низ (синджир) от всяка страна чиновници, който ги спояваше в едно, така щото преторянскийят префект във връхлестия калпак и оклопника беше допълнение на попа в одеждите и калимав-ката. Б. Димитров, Я I (превод), 34. Чуете ли шест иляди оклопника! / Който у вас бял Мехмет, / бял Мехмет със бял мустак? / Да излезне битка да правиме. Нар. пес., СбНУ IV, 272.
ОКЛОПНИЦА ж. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Сабя оклопница. Сабя с оклоп (във 2 знач.). И Марку се сръце разиграло, / че е пошел без оружие бойно. /..,/ та сагледа Марко добар юнак, / та сагледа сабля оклопница, / па си зима сабля оклопница. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 32.
ОКЛОПЧА. Вж. оклопчвам.
ОКЛОПЧВАМ, -аш, несв.; оклопча, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., прех. Диал. Оклапям (във 2 знач.). Ще вземат да се съмняват в тоя... оня .. па отде да знаеш, че нема и до тебе да стигнат. Всеки хайдук мисли, че не ще го хванат, па влезнат в дирите му и го оклопчат. Т. Харманджиев, КВ, 318. ^
ОКЛОПЯ. Вж. оклапям и оклопвам.
ОКЛОСАМ. Вж. оклосвам.
ОКЛОСВАМ, -аш, несв.; оклосам, -аш, св., прех. Диал. Оклоцвам. Константин великий,.., подструван някога от дворяните си, за да накаже някои жители александрийски, които замеряли с камание и окло-сали неговът от камък изваян лик, не само не рачил да ги послуша. П. Р. Славейков, ПИ, 49. оклосвам се, оклосам се страд.
ОКЛОСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оклосвам и от оклосвам се; оклоцване.
ОКЛОЦАМ. Вж. оклоцвам.
ОКЛОЦАН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Оръфан, очукан, нащърбен. Подир малко той пак влезе, та ми донесе и вода в един оклоцан пръстен съд. П. Р. Славейков, БП I, ..... Тамо е малката гробница, дето ста
рите обитатели на този манастир си почиваха спокойно под каменния кръст, оклоцан и лишен от своя Христа. Ч, 1875, бр. 4, 190. Стига толкоз безредици, безчин-ство, — /ред от сега и народно единство. / Труп разсечен и оклоцан не сме ли? / Не тряба ли пак да станем ний цели? П. Р. Славейков, С, 5.
ОКЛОЦВАМ, -аш, несв.; оклоцам, -аш, св., прех. Диал. Отсичам, нахапвам, оръф-вам, очуквам, нащърбвам; оклосвам. оклоцвам се, оклоцам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЛОЦВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оклоцвам и от оклоцвам се; оклосване.
ОКЛЬОХВАМ, -аш, несв.; окльохна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Клюм-вам, оклюмвам, умърлушвам се; оклюхвам.
— Едно пиленце — гледай как е окльохнало. Главата му засиняла. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4.
ОКЛЬОХВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окльохвам; клюмване, ок-люмване, умърлушване, оклюхване.
ОКЛЬОХНА. Вж. окльохвам.
ОКЛЬОЩАВЁЯ. Вж. окльощавявам.
ОКЛЬОЩАВЯВАМ, -аш, несв.; окльо-щавёя, -ёеш, мин. св. окльощавях, прич. мин. св. деят. окльощавял, -а, -о, мн. окльо-щавёли, св., непрех. Разг. Ставам кльощав; отслабвам, измършавявам.
ОКЛЬОЩАВЯЛ, -а, -о, мн. окльощавё-ли. Прич. мин. св. деят. от окльощавея като прил. Разг. Който е станал кльощав; отслабнал, измършавял. — Тогава гледайте добитъка — рекох им — и който е най-оклъо-щавял, колете! А. Гуляшки, ЗР, 256. Кой знае от колко време стояха [затворниците] в подземието. Имаше и по-държеливи — тях боляринът излови в яда си, след като го навестиха Самуиловите войници — ала и те оклъощавели и мръсни. А. Дончев, СВС, 583. • Обр. В дъното, зад окльощавяла слива, се гушеше къщата с двете дървени колони. Г. Караславов, Избр. съч. X, 84.
ОКЛЮМАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от оклюмам като прил. 1. Който е отпуснат, приведен, клюмнал поради липса на бодрост, свежест. Из побелелите бразди
