вам се, оклеветя се страд., възвр. и взаим. Обичаха го, защото заяви на капитан Гълъбов, че не бива да се оклеветяват войниците по непроверени данни. П. Илиев, ЛB, ИЗ.
ОКЛЕВЕТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оклеветявам и от оклеветявам се. Прокурорският надзор се възмути и повдигна съдебно гонение против вестника — за окле-ветяване на държавен служител. Ив. Вазов, Съч. IX, 92.
ОКЛЕЙ м. Диал. Дребна сладководна риба с малки блестящи люспи; белица, блес-кач, уклей. Albumus lucidus. В тях [вътрешните води] се лови речен кефал, скобар, мряна, оклей. Ц. Пешев, Биол. VII кл, 28.
ОКЛЁЙВАМ, -аш, несв.\ оклёя, -èeui, мин. св. оклёях, св., прех. Спец. Превръщам в клей, правя нещо да стане на клей, като клей; вклейвам, вклеявам. оклейвам се, оклея се страд.
ОКЛЕЙВАМ СЕ несв.; оклёя се св., непрех. Спец. Ставам на клей, превръщам се в клей; вклейвам се, вклеявам се.
ОКЛЕЙВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от оклейвам и от оклейвам се. Температурата на оклейване за различните сортове скорбяла е различна. П. Даскалов и др., ТК, 16. Според някои автори тя [доматената маса] трябва да се загрява до 60-70° С, според други — до не повече от 60° С с оглед да се избегне оклейването на скорбялата. М. Киров, ТК, 35.
ОКЛЕЙМЯ. Вж. оклеймявам.
ОКЛЕЙМЯВАМ, -аш, несв.; оклеймя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Опетня-вам, очерням, опозорявам, оклеймявам се, оклеймя се страд., възвр. и взаим.
ОКЛЕЙМЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от оклеймявам и от оклеймявам се; опозоряване, очерняне.
ОКЛЕКВАМ, -аш, несв.; оклёкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Падам, грохвам от умора или от старост; клеквам.
2. Умирам.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОКЛЁКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оклеквам.
О КЛЕКНА. Вж. оклеквам.
ОКЛЁПАМ. Вж. оклепвам.
ОКЛЕПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оклепя и от оклепам като прил. Разг. Който е много измърсен, изцапан; из-клепан, наклепан. Щом се свършеше обядът, настъпваше затишие.. Младите жени азкриваха свободно пазви, за да накърмят ецата си,., а възрастните се навеждаха над реката да мият изпоцапаните съдове и оклепаните с вино кърпи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184. Българинът държи чисто ооза-джийницата си,.., додето арнаутинът бо-заджия, стига да му погледнеш нечистите дрехи,.., оклепаните му ръце,., и ще ти се потърси и отще. Китка V, 1886, кн. 14, 15-16.
ОКЛЕПВАМ, -аш, несв.; оклепя, -еш, мин. св. -ах и (диал.) оклепам, -аш, св., прех. Разг. Изцапвам, измърсявам; изклепвам, на-клепвам. оклепвам се, оклепя се, оклепам се страд., възвр. и взаим.
ОКЛЕПЯ. Вж. оклепвам.
ОКЛЁТВАМ СЕ, -аш се, несв.; оклётя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам клет, злочест, нещастен. Се ожениф, се оклетиф, / леле яз сиромаф. Нар. пес., СбНУКШ VII, 110.
ОКЛЁТИЕ, мн. -ия, ср. Диал. Клетва; оклетия. — Слушай, повтори дядо. — Оклетие ви оставам да ме погребете с един само поп. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 350.
ОКЛЁТЙЯ ж. Диал. Клетва; оклетие. Майко ле, мила майколе, / ке си загинавм млада-зелена, / оклетия ке тиле оставям: / ти да не ме бръго закопаш. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ, 384.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЛЁТЯ СЕ. Вж. оклетвам се.
ОКЛЁЧА СЕ. Вж. оклечвамее.
ОКЛЁЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; оклёча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Застанал съм, стоя или заставам срещу някого клекнал. Оклечила са насреща ми. П. Р. Славейков, БП II, 185. • Обр. Зад гърба му някой изпсува месечината: — Как се е оклечила, все нас следи. Ем. Станев, ИК III и IV, 419.
ОКЛЁЩВАМ, -аш, несв.; оклёщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Само в съчет.: Оклещвам / оклещя зъби. 1. Ухилвам се, озъбвам се. 2. Прен. Умирам; озъбвам се. Па фане госто, та тепа, та тепа, та живи кости не остави у него. После дръпне попадията, та гази, та тепа, та бие, додека не оклещила заби. Нар. прик., СбНУ, XLV, 388.
ОКЛЁЩВАМ СЕ несв.; оклещя се, св., непрех. Диал. 1. Ухилвам се, озъбвам се. Оклещил се срещу мене. БД I, 258.
2. Прен. Умирам; озъбвам се.
ОКЛЁЩЯ. Вж. оклещвам.
ОКЛЙКАМ. Вж. окликвам.
ОКЛЙКВАМ, -аш, несв.; оклйкам, -аш, св., прех. Диал. Повиквам, извиквам; навиквам.
ОКЛЙКВАМ СЕ, несв.; оклйкам се, св., непрех. Диал. Провиквам се. Из селото по това време, понеже селените, като върхат, окликват се с висок глас на конете из харманите, мъчно можеше да се чуе детинский вик. Лил., 1884, кн. 7, 28.
