хвалеха, дори със сребърен орден окичиха гърдите му. А. Михайлов, ДП, 12.
2. За цвете, зеленина, накит, украшение и под. — служа, послужвам за украса; крася, украсявам, разкрасявам. Но де са вашите неми и жалостни гробове /.. / Окичват ли ги венци? Ив. Вазов, Съч. I, 64-65. — Здрас-твуй, прелестно кокиче, / близкий сухи храст застена: / — скоро пак ще ме окичи / шумица зелена. Ив. Вазов, Съч. III, 179. Тук лаврите не са пет-шест изсъхнали листен-ца, / окичили като на смях челото на пое-та. Е. Багряна, СЧ, 24. окичвам се, окича се I. Страд. и възвр. от окичвам (в 1 знач.).
II. Взаим. от окичвам (в 1 знач.). Вечерта срещу празника вратите на всяка сграда широко се отварят, окичват се със зеленина, а наипраговете се прикрепват запалени свещи. И. Йовков, Разк. III, 142. От предната вечер [срещу Гергьовден] всички пътни врати на къщите, всяко дръвче в двора и горните прагове на стаите се окичваха с клончета цъфнал глог. К. Константинов, ППГ, 52.
ОКИЧВАМ СЕ несв.; окича се св., непрех. Придобивам, сдобивам се с нещо (цветя, зеленина и др.), което ме разкрасява, разхубавява. Окичиха се бреговете с трева, бурени и зелени дървета. Елин Пелин, ЯБ, 149-150. • Обр. След всяко пътуване из тоя край Димана Димова публикуваше серия очерци. В тях целите Родопи бързо се окичиха с щастливи усмивки. Бл. Димитрова, ПКС, 78-79. Те [някои поети] надяваха доспехите на новатори,..; окичиха се с ореола на интелектуалци. М. Наимович, ЛФ, 1.
ОКИЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от окичвам и от окичвам се.
ОКИЧКА ж. Умал. от ока; окица.
ОКЛАГИЯ ж. Диал. Точилка за баница; сукалка, сукало. Починям да описуем къща и покъщнина на наша болгарска Македония .. Древни садове имаме: стол, сукало (окла-гия), нощви, ковчег. ЦВ, 1859, бр. 433, 3.
— От тур. ок1ауа.
ОКЛАД м. 1. Спец. Норма, размер на разход за храна на войници, в детски градини и др.; разкладка. Окладът във военното училище бил много малък. Храната била слаба, безвкусна, непитателна. Г. Карасла-вов, Йзбр. съч. IV, 62. Старите школници, които се хранят по оклада за летци, отдавна са насядали около масите. А. Станоев, П, 44. Таксите в детските градини са високи, а окладът — нисък. ЖД, 1967, кн. 10,14. 2. Остар. Размер на работна заплата, на редовно парично възнаграждение. Хвърлят им се [на „истинските представители на народа“] от съществующите щатове по няколко дузини длъжности, които се изпоя-дат от тях и се намалява по няколко процента съществуващият оклад. Бълг., 1902, бр. 517, 1.
— Рус. оклад.
ОКЛАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който се отнася до оклад. Старите .. партизани., го снабдиха със завивки, дадоха му храна и го зачислиха към своя окла-ден списък. К. Ламбрев, СП, 230.
ОКЛАПЯМ, -яш, несв.; оклопя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Покривам, закривам, обвивам; оклопвам. Че облечеш джубе и покрове, що оклапя коня и юнака. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 236.
2. Затварям (в 4 знач.); заклопвам2, оклопвам. Рада стои у девере. / Църни очи окло-пила, /../ тънка снага наместила. Нар. пес., СбВСтТ, 698. Бело лице пребледнело [на либето], / черни очи оклопило, / тънка снага поломена. Нар. пес., СбВСтТ, 685.
ОКЛЕВЕТВАМ, -аш, несв.; оклеветя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оклеветя-вам. оклеветвам се, оклеветя се страд., възвр. и взаим.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКЛЕВЁТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оклеветвам и от оклеветвам се; оклеве-тяване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКЛЕВЕТЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от оклеветя като прил. Който е злепоставен, опозорен с клевети. Трябва да престане вече да влиза в ролята на онеправдан и оклеветен. Г. Георгиев, Избр. пр., 166. — Тук се говори — каза тихо той — само за престижа на редакцията, а се забравя нещо дребно — оклеветеният човек. Ем. Манов, ДСР, 399. Жив, моят оклеветен ангел! Ив. Вазов, Съч. XX, 77.
2. Като същ. Съдът издаде присъда: оклеветеният, който се бе жалвал, беше осъден да заплати разноските по делото и бе порицан публично. Ем. Манов, ПУ, 82-83.
ОКЛЕВЕТЯ. Вж. оклеветвам.
ОКЛЕВЕТЯ. Вж. оклеветявам.
ОКЛЕВЕТЯВАМ, -аш, несв.; оклеветя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наговарям клевети срещу някого, злепоставям, опозорявам някого с клевети. Ще ми повярва той, ами ако аз самият съм се излъгал? Ще излезе, че съм оклеветил другаря си. Ем. Манов, ДСР,
146. После още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му. К. Калчев, СТ, 256. Понеже той извърши това вън от канона, от царственото предание на наредбата и заповедта на императора свети Константин Велики, беше оклеветяван и мразен. А. Дончев, СВС, 95. В разговорите помежду си повечето от арестуваните твърдяха, че са оклеветени кой от съд, кой от друг личен враг. Т. Харманджиев, КВ, 499. оклеветя-
