ден двуокис, а бактерията окислява спирта до оцет. ВН, 1960, бр. 2660, 4. окислявам се, окисля се страд.
ОКИСЛЯВАМ СБ несв.; окисля се се., непрех. Спец. Подлагам се на окисление, променям се в резултат на окислителен процес, образувам съединение с кислорода. Металите се окисляват, т.е. образуват съединения, като самият метал постепенно се руши — корозира се. Св. Райчева, К, 11-
12. Знаем, че болшинството от металите повърхностно се окисляват — покриват се с различно дебел окисен слой. Д. Лазаров, ОЛЕП, 48. Известно е, че белият фосфор се окислява при обикновени условия във въздуха и затова свети на тъмно. В. Цоко-ва, ОПВ, 15. У меланхолиците хора кръвта обикаля по-бавно.. и не ся окислява доста-тъчно. Ч, 1871, бр. 19, 596.
ОКИСЛЯВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от окислявам и от окислявам се; окисление. Същността на процеса дишане се състои в окисляването, което протича във всяка жива клетка, и затова се нарича био-логично окисляване. ОБиол. X кл, 30. Когато гори магнезий, извършва се химичната реакция окисляване. Хим. VII кл, 1965, 46. Съдовете са вече позеленели от окисляване. ВН, 1955, бр. 184, 2.
ОКИСЛЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който може да се окислява, който подлежи на окисление. Многото ненаситени мастни киселини го [делфиновото масло] правят лесно окисляемо, а следователно — по-под-даващо се на бързо разваляне. Пр, 1954, кн. 1, 32-33.
ОКИСЛЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на окисляем. Винаги се държи сметка за летливостта и окисляе-мостта на металите. Н. Николов, М, 140. Окисляемост е косвена характеристика на замърсяването на водата с органически вещества. К. Славомиров, Т, 398.
ОКЙСНА. Вж. окисвам.
ОКИСЪЛ, -ът, -а, мн. -ели, м. и (рядко) -та, мн. -ели, ж. Остар. Хим. Окис. Всичките метали се съединяват с кислород и произведение от това съединение се нарича окисъл. Н. Геров, ИФ, 18. Кога едно тяло ся съедини с кислорода, за да направи една окисъл, то за да наименуваме тая окисъл, даваме прилагателното усечено на общата реч окисъл, последувано от простото тяло. Ч, 1871, бр. 16, 510-511. Естественият магнит, който наричат още магнитен камък, е железен окисъл (съединение на кислород с желязо). И. Гюзелев, РФ, 335. Всичките метали ся съединяват с кислорода и дават тъй наречените окисли (ръждата е наприм. окисъл). И. Гюзелев, РФ, 17.
ОКИТВАМ, -аш, несв.; окйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да бъде китно, украсявам нещо или някого с цветя, зеленина или други предмети; накит-вам. Косите им бяха разчесани и окитени с цвете. Св. Миларов, СЦТ, 172. Повлякоха го., от масата му и го окитиха със знаковете на новия му чин. Н. Михайловски, ПА (превод), 29. Нека отидем у майка ми, тя ще окити мъртвеца и оттам го земваме и го погребяме. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), з. Навън е студено. Навалял е първият сняг. Къщите и дървесата като че са окитени с кичурите на бели цветове. Ив. Карановски, Разк. I, 65. окитвам се, окитя се страд., възвр. и взаим.
ОКЙТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окитвам и от окитвам се; окичва-не, накитване.
ОКЙТЯ. Вж. окитвам.
ОКЙЦА ж. Умал. от ока; окичка. — Сложи паралията, дай каквото е дал господ и напълни окицата. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 32. — Много пих. — Ами, много: — по окица на главица. Ст. Чилингиров, ХНН, 234. Шаране имаше, нъ.. той се задоволи и с полвина окица дребни мрянки. Китка 3-4, 5. Като лека перушина, /шест окици преброени — / чук извива юначина. П. К. Яворов, Мис, 1900, кн. 1, 3.
ОКЙЧА. Вж. окичвам и окичам.
ОКЙЧАМ, -аш, несв. (рядко); окича, -иш, мин. св. -их, св., прех. Окичвам. Ние виждаме създаване на песни, които не ги бива ни за улицата, пустали вътрешно, дрипави външно, но пък окичени с рими, както хотентотките окичат носът, ушите и устата си с халки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39. Нима с такива спомени човек окича / сърцето си, догде го младини горят? К. Христов, ВС, 92. окичам се, окича се страд, възвр. и взаим.
ОКЙЧАМ СЕ несв. (рядко); окича се св., непрех. Окичвам се.
ОКЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от окичам и от окичам се; окичване.
ОКЙЧВАМ, -аш, несв. ; окича, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям, окачвам на, върху нещо или някого цветя, зеленина, накити и др., обикн. за да го украся, разкрася, разхубавя. Преди два дена изплетохме венеца на Кирил и Методий, окичихме класната стая с божур и дъбови листа. К. Калчев, ПИЖ, 140. Никога повече те [сестрите] нямаше да играят лазарски хора, да окичват главите си с венци. Вл. Свинти-ла, СЗЗ, 87. Целия следобед я [елхата] окичвах. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. Той поиска да му построят специална канцелария,.., сложи на бюрото два телефона, окичи стените с портрети. X. Русев, ПЗ, 246. Дойде Нова година. Младежите окичиха читалищния салон с цветни гирлянди. А. Гуляшки, СВ, 336. Христо беше кротък момък, в строителната организация го
