пот. Л. Андрейчин и др., БТР 1976, 548. //Омеквам под действието на влага, вода. Селяните сечеха дърветата, обелваха корите им и ги натопяваха в реката, за да о киснат за лико. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Това бе първата есен на кооперирането и изми-рането на овцете (копитцата им окисваха в калтф) беше истински крах за стопанството. И. Радичков, ЧП, 151. След стоварването на ечмика, той се насипва., в казаните, тук се пуска вода, за да окисне ечмика. БД, 1909, бр. 19, 1.
2. О стар. Окислявам се. Когато металът ръждавее, той са съединява с кислорода или окисва. Знан., 1875, бр. 2, 25. ОКИСВАМ СЕ несв.; окйсна се св., непрех. О стар. и диал. За мляко — вкисвам, про-кисвам. Ако стои млякото много време на въздух, особено ако времето е топло, окисва са и са съсиря. Ступ, 1875, бр. 7-8, 61.
ОКЙСВАНЕ ср. Отгл. същ. от окис-вам и от окисвам се; вкисване, прокисване.
ОКИСЕЛВАМ, -аш, несв.; окиселя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане кисело; вкиселявам1. окиселвам се, окиселя се страд.
ОКИСЕЛВАМ СЕ несв.; окиселя се св., непрех. Диал. Ставам кисел; вкиселявам се.
ОКИСЁЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окиселвам и от окиселвам се; вкиселя-ване.
ОКИСЕЛЯ. Вж. окиселвам.
ОКИСЕЛЯ. Вж. окиселявам.
ОКИСЕЛЯВАМ, -аш, несв.; окиселя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. О стар. и диал. Правя нещо да стане кисело, предизвиквам усещане за кисело. Мене сто пъти повече ми са харесва онова вино, което окиселява само малкото езиче. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33.
2. Остар. Спец. Окислявам, окиселявам се, окиселя се страд.
ОКИСЕЛЯВАМ СЕ несв.; окиселя се св., непрех. 1. Остар. и диал. Вкиселявам се.
2. Остар. Спец. Окислявам се. Когато се окисели, т. е. когато погълне известно количество кислород, кръвта, под влиянието на това движение на сърцето, са стреми назад и изтича в особено отделение на сърцето. Знан., 1875, бр. 11, 168.
ОКИСЕЛЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окиселявам и от окиселявам се.
ОКИСЕН, -сна, -сно, ми. -сни, прил. Който се отнася до окис. Знаем, че болшинството от металите повърхностно се окисляват — покриват се с различно дебел окисен слой. Д. Лазаров, ОЛЕП, 48. Стрелките и пружините на будилниците се смазват леко с лак и се загряват четвърт час в пещ с температура около 400°. Получената окисна покривка е по-дебела и има наситен синьочерен цвят. Св. Райчева, К, 70.
OKHOIÈH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окисля като прил. Който е подложен на окисление, който се е окислил, придобил е ново качество вследствие на окисление, на окисляване. По химическия си състав медните минерали с промишлено значение могат да се обединят в две главни групи: сулфидни и окислени. Ц. Цветков, М,
29. След свиването на дясното предсърдие последва свиване на лявото, което изтласква окислената кръв в камерата. Л. Христов, 3, 25. Наоколо всичко изглеждаше обляно в светещи бои. Направо пред мен се простираше пламтящо поле, което към хоризонта тъмнееше като окислена мед. К, 1963, кн. 3, 2.
OKHGЛÈHHE, мн. няма, ср. Спец.
1. Химична реакция, при която дадено вещество, елемент се съединява с кислорода; окисляване.
2. Всяка химична реакция, при която става отнемане на електрони от атомите или йоните на дадено вещество; окисляване. Противоп. редукция.
3. Съвкупност от такива процеси, реакции, протичащи в живите клетки; окисляване. Биологично окисление.
ОКИСЛИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец.
1. Вещество, елемент, който окислява. Озонът е по-силен окислител от обикновения кислород. Хим. VIII кл, 1965, 9. За окислител най-често служи свободният кислород от въздуха. Хим. VII кл, 1950, 75.
2. Устройство, апаратура, където се извършва окисление. Гордо са изправили корпусите си от фугирна зидария окислителите, където в стоманените цилиндри, под налягане, ще се окисляват материалите за подготвянето на асфалта. Стр, 1958, бр. 51,2.
ОКИСЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до окисление и до окислител. Горенето е окислителен процес, съпроводен с отделяне на топлина и излъчване на светлина. В. Цокова, ОПВ, 26. При дишането в организмите се извършват бавни окислителни процеси, съпроводени с отделяне на топлина. Хим. VII кл, 1965, 31. Окислителен процес. Окислителни вещества. Окислителни ферменти. Окислителна среда. Окислително действие на въздуха.
ОКИСЛЯ. Вж. окислявам.
ОКИСЛЯВАМ, -аш, несв.; окисля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Подлагам на окисление, предизвиквам или осъществявам окисление. За да стане окисляване, трябва да има вещество, което да окислява (окислител) и друго, което да се окислява (редуктор). М. Кожухаров и др., АХ, 113. Гъбата разлага захарта до спирт и въглеро
