ОКЕЛАВЯМ, -яш, несв.; окелавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окелавявам2. окелавям се, окелавя се страд.
ОКЕЛАВЯМ СЕ несв.; окелавя се св., не-прех. Диал. Ставам келав; окелавявам1.
ОКЕЛАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окелавям и от окелавям се; окелавяване2, окелявяване2.
ОКЕЛЯВЁЯ. Вж. окелявявам1.
ОКЕЛЯВЯ. Вж. о келяв ям.
ОКЕЛЯВЯ. Вж. окелявявам2.
ОКЕЛЯВЯВАМ1, -аш, несв.; окелявёя, -ёеш, мин. св. окелявях, прич. мин. св. деят. окелявял, -а, -о, мн. окелявёли, св., непрех. Разг. Рядко. Окелавявам1. Днес Поройте, дето някъде из гъсталаците скачаха кошути, е покрита с рядка, окелявяла гора от изкривени престарели дървета. Н. Тихо-лов, ДКД, 70. ^
ОКЕЛЯВЯВАМ2, -аш, несв.; окелявя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Рядко. Окелавявам2. окелявявам се, окелявя се страд. ОКЕЛЯВЯВАМ СЕ несв.; окелявя се св., непрех. Разг. Рядко. Ставам келяв; окелавявам1.
ОКЕЛЯВЯВАНЕ1 ср. Разг. Рядко. Отгл. същ. от окелявявам1; окелавяване1.
ОКЕЛЯВЯВАНЕ2 ср. Разг. Рядко. Отгл. същ. от окелявявам2 и от окелявявам се; окелавяване2.
ОКЕЛЯВЯМ, -яш, несв.; окелявя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окелявявам2; окелавям. окелявям се, окелявя се страд. ОКЕЛЯВЯМ СЕ несв.; окелявя се св., непрех. Диал. Ставам келяв; окелявявам1, окелавям се.
ОКЕЛЯВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окелявям и от окелявям се; окелавяване2, окелявяване2, окелавяне.
ОКЕПАЗЯ. Вж. окепазявам.
ОКЕПАЗЯВАМ, -аш, несв.; окепазя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Простонар.
1. Опозорявам, посрамвам, унизявам. — Василе, мама, как можахте да окепазите тъй детето, внука ми? П. Незнакомов, СМ, 46. — Не слушай онзи, нека сам прави, каквото иска. — Ще ме окепази като Христан. И XDucman така говореше. И. Петров, MB, 89-90. Недовиждаше и макар че беше майстор, случваше се понякога да окепази занаята си. Но приказките си за стари, минали неща никога не сбъркваше. М. Яворски, ЕСВ, 21.
2. Повреждам, развалям, загрозявам. Окепази ми дрехата тоя шивач, окепазявам се, окепазя се страд., възвр. и взаим. ОКЕПАЗЯВАМ СЕ несв.; окепазя се св., непрех. Простонар. Опозорявам се, посрамвам се.
ОКЕПАЗЯВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от окепазявам и от окепазявам се.
ОКИРЛЙВЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд, от окирливя като прил. Който е покрит с кир; кирлив. Стаята й се видя ужасна сега, с окирливените завеси и оваля-ния юрган. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 51. Докато дойдоха кафетата, чичото сам се издаде кой е .. и по едно време току забърка в портмонето си, старо и окирливено. Ст. Даскалов, СД, 228. Брадатият молла пушел наргиле, докато поданиците му целували окирливените поли на джубето му и молели за милост. Н. Хайтов, X, 54. Бичо Пехливан измъкна от пояса си един стар, окирливен конопен оглавник. Г. Стоев, ЦЗ, 95.
ОКИРЛИВЯ. Вж. окирливям.
ОКИРЛИВЯ. Вж. окирливявам.
ОКИРЛИВЯВАМ, -аш, несв. ; окирливя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Окирливям. Сменяй си по-често ризите, да не ги окир-ливиш. окирливявам се, окирливя се страд. и възвр.
ОКИРЛИВЯВАМ СЕ несв.; окирливя се
св., непрех. Разг. Окирливям се. Помещението е ужасно мръсно и дрехите ни бързо се окирливиха.
ОКИРЛИВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от окирливявам и от окирливявам се; окирливяне.
ОКИРЛИВЯМ, -яш, несв.; окирливя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя нещо или някой да стане кирлив; окирливявам. Гледай да не си окирливиш дрехите, окирливям се, окирливя се страд, и възвр. ОКИРЛИВЯМ СЕ несв.; окирливя се св., непрех.Разг. Ставам кирлив; окирливявам се. Яката на ризата ти много се е окирли-вила.
ОКИРЛИВЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от окирливям и от окирливям се; окирли-вяване.
ОКИС м. Хим. Съединение, състоящо се обикновено от два елемента, единият от които е кислород. Корозийно действие имат и въглеродният двуокис, азотните окиси и ред други промишлени газове. Св. Райчева, К, 37. Във физиката за най-бяло вещество се смята току-що приготвеният прах от магнезиев окис, който отразява почти цялата падаща върху него светлина. Ал. Раев, СС (превод), 17. Образуват се азотни окиси, а те с водата от дъжда дават азотна киселина. К, 1963, кн. 3, 10.
ОКЙСВАМ, -аш, несв.; окйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Диал. Просмуквам се, напоявам се с влага; огизвам, прогизвам. Продънило се е сивото пролетно небе и цяла седмица ръми ситен дъжд. Окисна и въздухът. М. Яворски, ХСП, 237. Окиснах в
