ОКЕАНОГРАФКА ж. Жена океанограф; океаноложка.
ОКЕАНОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до океанография и до океанограф; океаноложки. Океанографски проучвания. Океанографска наука. Океанографски институт. Океанографски кораб.
ОКЕАНОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по океанология; океанограф. Изследванията на океанолозите показаха, че за района около Саргасово море., са характерни мощни океански течения. П. Коларов, РП, 47.
ОКЕАНОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Океаноложки; океанографски.
ОКЕАНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от физическата география, който се занимава с изучаване и описание на световния океан; океанография. Всички тези науки отдавна излязоха от стадия само да описват океаните и моретата и поради това сега ние обикновено ги наричаме с оглед на тяхно-то съдържание океанология. В. Врански, ФП, 17-18.
ОКЕАНОЛОЖКА ж. Жена океанолог; океанографка.
ОКЕАНОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до океанология и до океанолог; океанографски. Характерен белег на почти всички съвременни океаноложки изследвания е тяхната комплексност. В. Врански, ФП, 21. Океаноложка станция. Океаноложки кораб.
ОКЕАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до океана, който е присъщ на океана или е свързан с океана. Много от пътниците .. лежаха върху шезлонгите, наредени в покритите странични палуби, и се наслаждаваха на океанския простор. Г. Велев, КВА, 325. В дисциплини, които изискват издръжливост и воля, каквито са., океанските ветроходни регати, вече има случаи жените да побеждават. Хр. Домозетов, ОР, 115. Западна Европа има океански климат. Геогр. VI кл, 1965, 19. Океанско дъно. Океански дълбочини. Океански течения. Океански вълни. Океански параход. Океански падини.
ОКЕЙ нареч. Разг. Нежел. 1. Много добре, както трябва, правилно. Божичко, какви са били старците някога! Татко, с тия светли коси и очи, със сако закопчано до адамовата ябълка ujnecnu панталони, е бил просто окей. Сп. Йончев, РБ, 26.
2. Като частица. За изразяване на съгласие, одобрение. — Сега е един и десет. Избери си часовник от първия магазин и го свери с моя. В един и трийсет — тук. — Окей, шефе! — каза радостно момчето и излетя преди баща си. Д. Цончев, П, 172-173.
— Англ. О. К., о kay, okay, вер. от неправилно изписано Oil (All) и Korrcct 'всичко е наред, правилно'. — Други форми: о кей, о'кей.
ОКЕКАВЁЯ. Вж. окекавявам1.
ОКЕКАВЯ. Вж. окекавям.
ОКЕКАВЯ. Вж. окекавявам2.
ОКЕКАВЯВАМ1, -аш, несв.; окекавёя, -ёеш, мин. св. окекавях, прич. мин. св. деят. окекавял, -а, -о, мн. окекавёли, св., непрех. Разг. Ставам кекав; окекавявам се. Брахъм е познал друга добродетел: дръж тая стадна леш на колене, докато тия, в които има семе на мъж, се надигнат и заплодят окекавелия свят с мъже! Ст. Сивриев, ЗСБ, 63.
ОКЕКАВЯВАМ2, -яш, несв.; окекавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя някого кекав, правя да стане кекав. окекавявам се, окекавя се страд, и възвр. ОКЕКАВЯВАМ СЕ несв.; окекавя се св., непрех. Разг. Ставам кекав; окекавявам1. Антон Стоянов ходеше в кабинета си като в клетка, издаваше нареждания, отменяше ги,.. Петльовата му походка изчезна, той се окекави. Г. Караславов, ОХ IV, 515.
ОКЕКАВЯВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от окекавявам1.
ОКЕКАВЯВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от окекавявам2 и от окекавявам се.
ОКЕКАВЯМ, -яш, несв.; окекавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окекавявам2. окекавям се, окекавя се страд, и възвр. ОКЕКАВЯМ СЕ несв.; окекавя се св., непрех. Диал. Окекавявам1; окекавявам се.
ОКЕКАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окекавям и от окекавям се; окекавяване2.
ОКЕЛАВЁЯ. Вж. окелавявам1.
ОКЕЛАВЯ. Вж. окелавям.
ОКЕЛАВЯ. Вж. окелавявам2.
ОКЕЛАВЯВАМ1, -аш, несв.; окелавёя, -ёеш, мин. св. окелавях, прич. мин. св. деят. окелавял, -а, -о, мн. окелавёли, св., непрех. Разг. Ставам келяв, заболявам от кел; окелявявам1. — Не се смей, въпросът за гребените е много сериозен! Добичетата окелавяха, а няма с какво да ги решим. Ст. Даскалов, СЛ, 106. Топела се гората за пасища и ниви,.., кършели я за листе и бръс-тина, тя одрипавяла, сиромашката, и оке-лавяла грозно. Н. Хайтов, ПП, 16.
ОКЕЛАВЯВАМ2, -аш, несв.; окелавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Направям някой или нещо да стане келяв, да заболее от кел; окелявявам2. окелавявам се, окелавя се страд.
ОКЕЛАВЯВАМ СЕ несв.; окелавя се св., непрех. Разг. Рядко. Ставам келяв; окелавявам1.
ОКЕЛАВЯВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от окелавявам1; окелявяване1.
ОКЕЛАВЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от окелавявам2 и от окелавявам се; окелявяване2.
