в тръбите на парното отопление се окап-ват капките. Зън-кап, кап-зън, сякаш и те сиротни се ослушват в тишината. П. Тодоров, И II, 37. Над тях дебел е лед, а през леда пробили / езици и ръце, вижте как са ги свили / в болеж: окапва се по тях смразена кръв. П. П. Славейков, КП ч. III, 169.
ОКАПВАМ2, -аш, несв.; окапя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За листа, плодове, цветове и под. — отделям се, откъсвам се от дръжката, клона или стъблото в голямо количество или изцяло и падам на земята, обикн. след узряване или пожълтяване; опадвам. Дойде и почти отмина есента. Окапаха до едно листата. Д. Калфов, Избр. разк., 158. Хайде, вървете да събирате кумбули в градината, че окапаха и ще изгният.. Наоколо се жълтеят кумбулите, покрили зелената морава, узрели и презрели. К. Карчев, ПИЖ, 58-59. Боровинките презряха — не си набрах. Малините окапаха
— не вкусих и от тях. Н. Хайтов, ШГ, 270. Е хайде — поразбърза се тя — да видим сега що е, какво е с вас... то и трендафилът цъфти и се разцъфтява, докато кацне на него мъжка пчела. После окапва. Д. Талев, ПК, 174-175. Есента захваща от 9-ти септември и държи до 9-ти декември; тогаз берат грозде и повечето от овощията и листето на дръвята окапват вече. П. Р. Славейков, ПЧ, 55. Ой ми ва вази, момчета, /.. /Що ми са гласец зачува /из тез дълбоки долове, / из тез високи планини. / Окапа, джанъм, окапа / и на гората листето. СбНУ XXVI, 119. Калино деойко [девойко], /.. / Що си повянала, / повянала, посохнала / като презряло просо, / зряло, презряло, / дори окапало? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 24. • Обр. Главният дервиш заломотва молитва, изстъпленците протягат към него ръце.. После се завъртяват около себе си, свирци стържат, певци пеят, изстъпленците един след друг окапват на пода. Хр. Бръзицов, НЦ, 13. // За мазилка — роня се, падам. — Че не викай толкова силно!... Мазилката от тавана ще окапе! — жегна ме тя. Н. Хайтов, ШГ, 58.
2. Гния, прогнивам, развалям се от дълго престояване в мръсотия, на мокро или поради неподдържане; скапвам се, провалям се. По цели месеци не миеше лицето си.., а ризите си износваше, докато станат на парцали и сами окапят от гърба му. А. Кара-лийчев, ТР, 175-176. Кой де каквото похва-не, дето завърне, там ще го остави, и там ще си окапе. Тем., 1881, кн. 2, 23. • Обр.
— Ако може,.. — ако не може, аз ще се запилея пак в полка и така ще си окапа в службата. Елин Пелин, Съч. III, 55. Стърси са в къщата на някого от кумците си, цопнеше са в горния кат и там си окапваше с недели. Ил. Блъсков, ПБ, 72. • Пар.-поет. капом окапали. Тойте [твойте] равни двори / пусти опустяли. Къщя гивгирлии / капом окапали. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 29.
3. Прен. За някои органи на човешкото тяло
— умъртвявам се, падам поради измръзване, удар, болест и др. От някаква болест е окапала косата му и главата му е съвсем плешива. Й. Йовков, Разк. I, 11. Едно нещастие сполетяло Роберт Пири в този първи поход [към северния полюс] — измръзнали краката му и малко по-късно му окапали седем пръста. ФГ, 1959, бр. 2524, 4.
— Ще му окапят ушите — викат някои — разбира се, малко ли студ беше зимъс, а човекът тъй си прекара зимата без качулка? Чудомир, Избр. пр, 131. Много пъти този, който замръзва, не го усеща чак доде му не каже някой,.. По ако той има неблагоразумието да приближи до огъня или пък да потопи в гореща вода измръзналата част, тя се сплува и на части окапва. С. Бобчев, ПОС (превод), 191. Да даде Господ, Иванчо, /три годин болен да лежиш, / .. / Месата да ти окапят / кат на [змия] костите! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 46.
4. Прен. Разг. За човек или за части от човешкото тяло — силно отпадам, отмалявам, изтощавам се в резултат на голяма умора; изпадам1, скапвам се. Всеки, непригоден за това усилие, окапвал пътьом. Впрочем,.., в ред антични държави родителите сами очиствали всеки свой потомък, който нямал изгледи да отрасте в атлет. В. Мутафчиева, ИКМ, 126. — Иди де, иди ги подсети хората! — настоя дядо Цеко. — Няма да ти окапят краката. Г. Караславов, Т, 55. Ръцете им окапват от ровене. Суеверният усеща, че пръстите му обезсилват и започва да гризе снега със зъби. Бл. Димитрова, Лав., 283. Марийка беше вече окапала от труд и., не можеше вече да стои на краката си. М. Балабанов, ДБ (превод), 93.
5. Прен. Изгубвам положението си в обществото; изпадам1, отпадам. Крадци и разбойници ставаха биологично лошо одарените, които нямаха сили да изтраят жестокото менгеме на еснафския живот и окапваха на дъното на живота. Ив. Хаджийски, БДНН II, 102.
О Веждите ми са окапали. Разг. Ирон. Никак не съм срамежлив. Да го помиришеш, носа ти окапва; който го помирише, носа му окапва. Диал. Употребява се за лош човек. Окапали ти клепките. Диал. Казва се за предпазване от уроки, когато някой много се заглежда в нещо или някого. Окапват ми / окапят ми очите. Разг. Наглеждам се до насита на нещо хубаво и интересно. — Моряк, казват, да си на тоя свят — ирони-чно се извисява друг глас. — Свят сме виждали! Ела, бе бако, ти да видиш тоя свят, та да ти окапят очите. — Мене и Варна ми стига. Б. Трайков, ВО, 61.
ОКАПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окапвам1 и от окапвам се; капане, накапване, изцеждане. Право на изливане или окапване: правото да се излива вън от къ
