като замаян ся застоя насред двора, понеже когато Рада отвори къщните врата, той видя що ся върши вкъщи и от ужас окаменя. В. Друмев, НФ, 10. Той се обърна на другата страна и видя жена, като че в скоро едно движение застинала и окаменя-ла. Н. Бончев, ТБ (превод), 52.
ОКАМЕНЯВАМ СЕ несв.; окаменя се св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се на камък; вкаменявам се. Она нема що, почнала да се разправя и, додека да му изкаже сичко, она се окаменила. СбНУ XLI, 452.
2. Прен. Добивам неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вкаменявам се, вцепенявам се.
ОКАМЕНЯВАМ2, -аш, несв.; окаменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Вкаменявам1. Двамина слуги уловиха смаяния Яцин-та Филиво, който ( нека забележим) остана тъй смаян, щото нито ся мръдна, нито дигна ръка да ся противи.. Толкоз беше го окаменил видът на мрътвата Ерминия и на кръвта. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 102. • Обр. Аз ся моля богу щото това злато, което толкоз е окаменило сърцето ти, никога да не натегне на душата ти толкова, щото да не можеш да достигнеш в небесната слава. ИЗ, 1874-1881, 155. ока-менявам се, окаменя се страд.
ОКАМЕНЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окаменявам и от окаменявам се; вкаменяване2. Той [Смил] просто виждаше, съзнаваше или поне допущаше, че всичко е вече решено, че неговите сметки съвсем няма да получат удовлетворение, че този свят на очевидно застиване, на окаменява-не е твърде чужд на хора като него. Д. До-бревски, БИ, 62-63.
ОКАМЕНЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Вкаменяване1.
ОКАНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Оканица (в 1 знач). Ботю пиеше, въпреки моите съвети. Пиеше той с такава охота, щото и дясната му ръка не стоеше мирна, с която той командуваше. Причината бе пръстеният оканик. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 44.
ОКАНИЦА ж. Диал. 1. Пръстен съд, обикн. за вино или ракия, с широк отвор и две уши (дръжки) отстрани, с вместимост една ока; оканик, оканичка. Над вратата на кръчмата беше изрисуван един червендалест чичко с накривен калпак, който усмихнат надигаше оканица с вино. Д. Кисьов, Щ, 198. И започнал той [селянинът] да черпи.. След туй започнал да се застоява сам пред пълна оканица с върла сливовица. И браздите на нивите му оставали все непод-карани, неизкарани. М. Яворски, ЕСВ, 120-121. Кънчо сложи пред тях една оканица и билюрен юз. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 147. — Не бойте се.. —Али Страшника на сиромаси зло не сторва. Ей, Стамате, кръчма-рино, разнеси оканици между мъжете. П. Спасов, ГЛЗЗ, 17. Па влезнахме у хладна меана — / там седиме три дни та пиеме, / та пиеме руйно добро вино. / Чашата ни беше оканица, / оканица сё от суо злато. СбНУ XLIV, 18.
2. Стара мярка за тегло, равна на 1283 грама; ока (Н. Геров, РБЯ).
3. Предмет, който тежи една ока. Свети Гъорги коня кове / под ябълка миризлива, / .. / Плочи тура оканици, / клинци тура ли-треници. СбНУ XLIV, 165. Кой ще доде на нашата седекя, /../ ще му дадем оканица ябълка. СбНУ XIV, 26.
ОКАНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от оканик и от оканица; оканичка.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885—1899.
ОКАНИЧКА ж. Умал. от оканица; оканиче. С тези суджуци, с четирите питки хляб, що ги купи бае Цоло, и с оканичка-та вино, която донесе Мишо по поръка на Дубаджията, поканиха бае Крачуна да заложи някой залък, па, за ищах, и те го придружиха. М. Георгиев, Избр. разк., 250-251.
ОКАПАНИК м. Диал. Растение, чиито цветове или листа са окапали. Я ке цутам [цъфтя] много цвеке в година, / ке ме берат много млади юнаци, /.. / Ми го дочу крива лоза винена: /— Що се фалиш, трандафило, окапанико! П. П. Славейков, КНП, 114.
ОКАПАНИЦА ж. Диал. Нещо скапано или окапало.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКАПВАМ1, -аш, несв.\ окапя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Изцапвам, нацапвам нещо обикн. с капки от храна, питие и под.; капя, накапвам. Ала харесал го [виното] веднъж — с език / ще пльосне, ще гаврътне в миг / до дъно чашата и пак ще я напълни. / .. / Но бялата яка / и пазва не окапва! К. Христов, ЧБ, 33.
2. Рядко. Оцеждам, изцеждам, капя. Струните едвам подрънкваха, сякаш капчука окапваше последни капки от престанал пролетен дъжд, сякаш сънен вятър шумолеше и будеше заспала гора. А. Каралийчев, В, 31.
3. Непрех. Окапвам се, оцеждам се. Шапките ни вече бяха напоени с вода, хладният есенен дъжд окапваше по лицата ни. Г. Ка-раславов, Избр. съч. III, 96. окапвам се, окапя се страд, и възвр. Старшията често му [на стражаря] се караше, че е разменил копчетата на куртката си, че ходи разпран, че се е окапал. Ил. Волен, МДС, 118. • Обр.
— Топнеш хапката и м-м-м... топи се в устата. — Полека: — окапа се — викна отдалеч бай Стоян. Ст. Чилингиров, ХНН, 13.
ОКАПВАМ СЕ несв.; окапя се св., непрех. За дъжд, кръв и под. — тека, изтичам слабо, на капки; капя, оцеждам се, изцеждам се. На, глъхнали наокол и стаи, и стълби, само
