ОКАЛПАЗАНЯ. Вж. окалпазанявам.
ОКАЛПАЗАНЯВАМ, -аш, несв.; окал-пазаня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя някого калпазанин; изкалпазанявам.
ОКАЛПАЗАНЯВАМ СЕ несв.; окалпаза-ня се св., непрех. Разг. Ставам калпазанин; изкалпазанявам се. Какво добро дете беше като по-малко. Порастна и се окалпазани. Нищо не пипа.
ОКАЛПАЗАНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от окалпазанявам и от окалпазанявам се; изкалпазаняване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКАЛЪПВАМ, -аш, несв.; окалъпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. О стар. 1. Поставям нещо (обикн. шапка, обувки и др.) на калъп, за да поддържам формата му; оформям. Подидаскал Мироновски се контеше твърде грижливо, всяка събота вечер си окалъпваше феса. Ив. Вазов, Съч. VIII, 60.
2. Прен. Правя някого да придобие опит и навици, добро поведение; шлифовам, очуп-вам, оформям. Общата тема е: първата любов на млади хора — ученици, ученички, писарчета и други такива натури, които животът още не е окалъпил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. окалъпвам се, окалъпя се страд.
ОКАЛЪПВАМ СЕ несв.; окалъпя се св., непрех. Остар. Вписвам се, адаптирам се, пригаждам се съобразно някакви изисквания на обществото или времето. Условията на живота., са създали у нас един особен тип поети .. — след като са убили онези, които не са считали за достолепно да се окалъпят в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 198.
ОКАЛЪПВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от окалъпвам и от окалъпвам се.
ОКАЛЪПЯ. Вж. окалъпвам.
ОКАЛЯМ. Вж. о кал вам.
ОКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Викам. Отечество любезно! Да е да пада лебо готов от небото, / че турим у торбата, че седнем край селото, / цел ден че да се дзверим на твойте красоти. / Че окам колко можем: / Отечество любезно, е убаво си ти! Елин Пелин, Съч. V, 113-114. И пие селякът, и ока, и псува. К. Христов, ХЗ 1939, 126. Пуста халва дка, пуста душа сака, пусти пари нема. П. Р. Славейков, БП II, 89. Я айде да ви водим / у бащини ми дзъвнине [зимници], / па че тогай да окам: „Я елате, тато и чичо, / бъчва със вино изтече“. СбВСТТ, 812.
О Окали ти попове на главата. Във 2 и 3 л.
Диал. Клетва. Да умреш.
ОКАНЕ ср. Диал. Викане.
ОКАМЕНЕЛОСТИ мн., ед. (рядко) окаменелост, ж. Остар. Книж. Вкаменелос-ти. Останалата повърхнина на България е съставена от разни напластени камъни и окаменелости. А „България“, 35. Окамене-лостите, които са намират в земните дълбочини, ни служат за исторически паметник. Знан, 1875, бр. 5, 68. • Обр. И който твърди, че на жената не може да се повери елементарното възпитание на децата, той е или профан, или окаменелост на традицията. БД, 1909, бр. 7, 1.
2. Котлен камък; накип. Въглено-кисела вар (СО СаО) ся намира разтопена по малко или много у всяка вода; тя образува окаме-нелостите. С. Веженов, X (превод), 46.
ОКАМЕНЕНИЕ ср. Остар. Книж. Окаменяване. Познала тя [полянката] гласа на своето погубено стадо и като заску-бала коси до пети, втурнала се към стра-хотното видение — и сама видение страхо-тно. Сътресъл се народът в окаменението си, дигнал се глъч от ужас и вихрушки завяли с прах и мъгли: — бягало старо и младо, бягали жени и деца. А. Страшимиров, А, 213. Историческите бедствия на народа и неговото продължително окаменение и ро-буване под различни ига са изтребиле множество паметници из неговата книжев-ност. СбС, 1875, 47. И като погледна на них със гняв, скърбеше за окаменението на сърцата им. И рече на человека: „Простри си ръката“. И простре я и виде ръката му здрава, каквото и другата. Н. Рилски, НЗ (превод), 70.
ОКАМЕНЁНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Окаменяване, втвърдяване. Всеки един период ся подразделя на много епохи, различни едни от други, колкото според природата на скалите им, толкоз и според окамененостите им. Ч, 1870, кн. 6,
188.
ОКАМЕНЁЯ. Вж. о каменя вам1.
ОКАМЕНЯ.Вж. окаменявам2.
ОКАМЕНЯВАМ1, -аш, несв.; окаменёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. ока-менял, -а, -о, мн. окаменели, св., непрех.
1. Ставам на камък, превръщам се в (на) камък; вкаменявам се. Пещерите още от най-дълбока древност са давали подслон на много животни, някои от които отдавна са изчезнали. Техните останки, напълно окаменели, представят богат палеонтоложки материал. П. Делирадев, БГХ, 30.
2. Прен. Ставам неподвижен, безчувствен, подобно на камък; вцепенявам се, вкаменявам се. Коленцето, пламнал целият, скачаше като заклано пиле край тенекиената печка и пищеше от болки.. Отначало ока-менях от страх. След това нададох вик за помощ и хукнах навън да викам съседките. П. Здравков, НД, 142. Бяхме осемнадесет на брой. Едни бяха отчаяни и въздишаха, други гледаха примирително и твърдо неизбежната кончина, трети мълчаха, окаменели, изгубили всякакво присъствие на духа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 128. Вълко
