щата водата, или да са отичат водите от къщата. ДЗОИ Ш (превод), 42.
ОКАПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окапвам2; опадване, капане. В бялата му гъста коса, без следи от окапване, ляга мека електрическа светлина. 3. Сребров, Избр. разк., 243. Един от трудните въпроси при оранжерийното отглеждане на доматите е да се избегне окапването на цветовете и завръзите. Д. Георгиев и др., ХР, 19*
ОКАПИ ср. и (остар.) м. Зоол. Чифто-копитен бозайник от семейство жирафи, единствен представител на смятаните за изчезнали късоврати жирафи, който живее в Южна африка и Конго. 0сар1а. Тук са изложени препарирани жирафи и сродното им окапи — едно от най-реоките животни на света. К, 1964, кн. 10, 8. Тези три изречения от книгата на бележития пътешественик и изследовател на Африка Хенри Стенли са първото съобщение за легендарната „горска жирафа“- окапи. Вселена 69,
307. Звукът на клони и листа, отмествани настрана от някакво тежко тяло, ме накара да се спра и да приготвя пушката си. Помислих, че е някой окапи или някой див бивол. ПН, 1934, кн. 4, 58.
— Лат. осар1а.
ОКАПКИ. Само мн. Диал. Остатък от неизпито питие (обикн. вино) в чаша или друг съд; окапци.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1963.
ОКАПЦИ. Само мн. Диал. Окапки.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1963.
ОКАПЯ1. Вж. окапвам1.
ОКАПЯ2. Вж. окапвам2.
ОК АР АМ. Вж. о к ар вам.
ОКАРВАМ, -аш, несв.\ окарам, -аш, св., прех. Диал. Подигравам се с нещо, с някого. Си отиде [крал Матлия] дури дома / при своите мили сестри: / "Мори сестри, мили сестри! / ке ви кажа мойте мъки; / що си пойдоф на меана / со три турци анадолци, / на ядене, на пиене. / Ми фарлиа ифтириа [клевета], / сум окарал турска вяра / турска вяра и джамиа. Нар. пес., СбБРМ, 104.
ОКАРИКАТУРВАМ, -аш, несв. \ окари-катуря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Представям в карикатурен, смешен вид нещо или някого; окарикатурявам. За да не помисли някой от вас, че аз преувеличавам, че нарочно украсявам разказа си, за да ока-рикатуря бай Ганя, ще кажа, че, напротив, аз пропущам някои работи. Ал. Константинов, БГ, 30. Шантеклерът победи досадата от старото еднообразие. Той окарикатури наистина хората, но и „освежи“ живота, като усили производството и размърда търговията. М. Кремен, РЯ, 528. — В театъра е също така. Дадеш нещо сериозно., никой не го харесва. А като примесиш това с друго, по-леко, и го окарикатуриш, всеки ще го посрещне радостно. СбАСЕП, 214. Йовков беше окарикатурил Георги на варненския плаж при един дъжд как разтворил чадър, за да се пази — гол с чадър, да не се измокри. СбАСЕП, 305. Целта на тия под-листници [в. „Светлина“] беше да осмее и да окарикатури преврата на 1881 година и неговите автори. С, 1888, бр. 210, 4. окарика-турвам се, окарикатури се страд.
ОКАРИКАТУРВАНЕ, мн. ия, ср. Отгл. същ. от окарикатурвам и от окари-катурвам се; осмиване, окарикатуряване, окарикатуряне. Ще спомена за най-сполуч-ливото, може би, окарикатурване на дека-дентството. К. Христов, ПП I, 11.
ОКАРИКАТУРЯ. Вж. окарикатурвам, окарикатурявам и окарикату-рям.
ОКАРИКАТУРЯВАМ, -аш, несв.\ ока-рикатуря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Представям в карикатурен, смешен вид нещо или някого; окарикатурвам, окарикатурям, осмивам. Прекалената употреба на библейски изрази в разговора със собствения му брат,.., не дават очакваните от писателя резултати. Вместо да подсилят типизацията и индивидуализацията на образа, те го окарикатуряват и го правят изкуствено построен и нагласен. С, 1951, кн. 7, 181. окарикатурявам се, окарикатури се страд.
ОКАРИКАТУРЯВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окарикатурявам и от окарикатурявам се; осмиване, окарикатурване, окарикатуряне. Все пак, въпреки окарика-туряването й, учителката Пантева е много симпатична със своите дела. Г. Бакалов, Избр. пр, 502. Художникът е взел по частица прелест от всички жени под слънцето, за да извая тези съвършени форми.. — Ако е бил взел всичко само от една жена,.., все щеше да има или криви крака, или увиснал корем, а може би и дяволска опашка. И подполковникът гърлено се засмя, самодоволен от окарикатуряването на жената. X. Русев, ПС, 38.
ОКАРИКАТУРЯМ, -яш, несв. \ окари-катуря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Представям в карикатурен, смешен вид някого или нещо; окарикатурвам, окарикатурявам, осмивам, окарикатурям се, окарика-туря се страд.
ОКАРИКАТУРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окарикатурям и от окарикатурям се; окарикатурване, окарикатуряване, осмиване.
ОКАРЙНА ж. Малък глинен или метален диатоничен духов инструмент с форма на гъша глава и осем дупки в две редици за лявата и дясната ръка, който по звучене прилича на флейтата. Извади окарината,..
