427 ОК
ли сме дума одумали / да утакмиш косемско девойче! Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 346.
2. Като обръщение за повикване; ей, хей. Той кат ги видял [хайдутите], повикал им: „Ой!“ и те се обадили: „Ой, какъв си бе?“ СбНУ XXIX, 201.
3. При отговор — да, аха, ей. — "Алю, и ти си българин, нали? — той ми отговори с едно глухо утвърдително „ой“ и лицето му се промени. Ив. Базов, Съч. XVI, 62. — Дядо Митъо! — извика домакинът. — Ой? — обади се пазачът на стопанския двор. Ем. Робов, ХВ, 41. Идеше към кошарата човек с тояга в ръка и наметнат с чепкен. — Ей!
— извика пак тъй спокойно овчарят. — Ой! — се обади човекът, дето идеше към кошарата. Т. Влайков, Съч. III, 215. Вратите и прозорците на къщата бяха отворени, ала вън нямаше никого. — Гино, Гино!
— позова грубо Вешовски. — Ой! — тутакси се обади отвътре женски глас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 168.
ОЙ3 местоим. Диал. Дат. п. ж.р. На нея, й, ней. Он како седел при ню там, заспал ой на скут. Т. Панчев, РБЯд, 236.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОЙДА. Вж. о й д а м.
ОЙДАМ, -еш, несв.\ ойда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. ойдел и ошел, ош-ла, ошло, мн. ошлй, св., непрех. Противоп. дойдам. Диал. 1. Отивам. Свети Георги кона кове / сребро плочи, злато клинци, / да си иде да обиде, / да обиде синорето, / синоре-то по полето. / Есенини не класили, / про-летнини не никнали. / Весел ойде, сърдит дойде. Нар. пес., СбНУ I, 327. Па си ошел млади Димчо, ле / да изгрее ясен месец, / да излаже бела Неда, ле. Нар. пес., СбНУ X, 105. Пусто йостанало руменското [свързано с руманя] поле, /../ Не е берекет-но, но е поморливо. / С девет братя ойдох, с един останах. Нар. пес., СбВСтТ, 394. Ивана са бракя послушали, / та са ошли доле на полето, / та му нашли коньо на пай-вана. Нар. пес., СбНУ XXIX, 39. Ойдел си-ромао, повечерали с попо, поприкажували си неволите, па току обрънали лафо за орело. СбНУ ХТ,У, 387. От дека дошло, там и ошло. Послов.
2. За време — минавам. Па и виж току ле-тото си ошло и он требе да ни оказва земна помощ. Ст, 1963, бр. 924, 3. безл. Не ошло шест месеца, се научила арнаутски и разбирала сё, що да йе речеле. СбНУ X, 170. О Какво ошел Гого на Стамбул, така дошел. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който не се е променил, останал е същият глупак. Ойде коньо у реката. Диал. Употребява се за нещо, което вече не може да се върне, поправи, което се смята за провалено, изгубено. — Ако аз на тебе шия дрехи за пари, ойде коньо у реката! Д. Бегунов, ^1^3Д, 22.
ОЙКОНЙМ м. Езикозн. Име на селище.
— От гр. о1ко<; 'дом' + оуоца 'име'.
ОЙКОНИМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до ойкони-мия.
ОЙКОНИМИЯ ж. Езикозн. 1. Събир. Всички селищни имена в дадена област или държава.
2. Дял от лексикологията, който изучава селищните имена.
— От гр. оисод 'дом' + оуора 'име'.
ОЙЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ойлер (известен швейцарски математик, физик и астроном от 18 век, оказал силно влияние върху развитието на науката) и неговите открития. Ойлеровите формули се използуват за решаване на триъгълник, ако са дадени страните му. Тритоном. XI кл, 1965, 16. Ойлерови турбинни уравнения. Ойлеров триъгълник. Ойлерова трансформация. Ойлерови ъгли. Ойлерово диференциално уравнение. Ойлерово число.
ОИМАРА, ж. Диал. В съчет.: Ходя като оймара. Скитам безцелно, шляя се без работа; хайманувам. Едни родители харесаха по-малката сестра и пратиха сгодежници да я вземат за сина, който вече навърши шестнайсе години. Стига е ходил като оймара по сокаците. Г. Краев, АЗ, 29.
— Други (диал.) форми: бймала и оймана.
ОЙНАК неизм. прил. Диал. 1. Изкусен майстор. Де го? Тук ли е той „меденият“ [кавалът],.. Хайде сега да му чуем гласа. Ама знаеш да я докараш.. Пусти Морала — ойнак е на свирките. Ц. Церковски, Разк., 239-240.
2. Вятърничав човек (Н. Геров, РБЯ).
— От тур.оупак 'жив, подвижен, лекомислен'.
ОК, бкът, ока, мн. окове, след. числ. ока, м. 1. Дълго обработено дърво (прът), което излиза напред от конска каруца за два коня, за което от двете му страни се закопчават хамутите на конете, за да я теглят. Каруцата префуча.. Удариха се в един кош с мамули. Окът се заби, но нали отпред има две брънки, където прокарват каишите, тия брънки назад се ррцпречват и окът не може да се извади. И. Йовков, ПГ, 226-227. Свъсил вежди, навел глава, веднага се зае да разпряга единия кон — заразкопча-ва ремъка, с който бе закачен за ока — Димитър вече правеше същото с другия. Т. Харманджиев, Р, 24. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин, Оьч. I, 50. С дигнати нагоре ръце той [Петко] се хвърли, улови юздите и увисна на подадения напред ок. Ст. Сивриев, ПВ, 89. // Всяко от двете дървета, издадени напред на каруца за един кон, между които се впряга конят. После видя, че кабриоле-тът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем.
