Станев, ИК III, 98. Под сайванта той се разтършува, намери хамутите, даже и камшик откри, но шейната се оказа без един ок. Ст. Поптонев, ОБЛ, 148. Селянинът поспря кончето, като спусна към дковете крака в бели навои и капаклийски цървули с извити носове. Д. Вълев, 43.
2. Разш. Такъв прът за теглене на някаква платформа, количка, рало, плуг и под. Весело подвикваше на отпочиналите волове, чукаше с копралята по дка на ралото и си свиркаше хороводни песнички. К. Петканов, ЗлЗ, 150. Да се превозят машините с камиони през дълбокия сняг беше рисковано и трудно. Затова Мишка завърза дка на една широка платформа за трактора си и на два пъти ходи до гарата. А. Гуляшки, МТС, 308. Поех препълнената количка за късия ок и я затиках по улиците. П. Славянски, ПЩ, 110.
— Тур. ок 'стрела'.
ОКА ж. Остар. 1. Мярка за тегло, равна на 1283 грама (400 драма). Малката търговия се занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12. Невестинските нови дрехи, преди да ги облече невестата за първ път като така, теглят ги на кантар до три пъти пак за същата причина [за да не роди до три години], без да броят обаче оки или драмове. СбНУКШ, 86:
2. Количество от някакъв продукт, равно на това тегло. Купи си половина ока череши от една бакалница и се завръщаше весел у дома си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106. Митра Кутрева също бе купила няколко оки вълна, пра я, влачи я и сега бе надянала хурка да преде. Д. Талев, ПК, 142. — Ами вино имаш ли? — До ока и половина ще има — толкоз бере бъклицата. Ц. Гинчев, ГК, 51. Еве имат три години време, / от како ме в зандан затвориле, / .. / На нози ми тежкине тумруци, / на шия ми триста оки синджир. СбНУ XI, 38. Първият беше говедар: / селски говеда пасеше, / по ока брашно носеше, / във паница го месехме, / на керемида печехме, / ала го сладко ядехме. Нар. пес., СбНУ XLVI, 122.
3. Диал. Съд за течност с такова тегло; ока-ница. Когато кръчма на кръстопътя държахме, базиргяни ли дойдяха, ти с пълна ока ги черпеше, сиромаси ли искаха масло да си купят, ексик им го продаваше. П. Тодоров, И I, 45. Кръчмарят нещо на тезгяха смята, / па после пълни старата ока / и слага я пред двама луди-млади. К. Христов, Кр, 68. Тури буре под масата, / поби ока на масата, / сипа в чаша, да си пийне. Нар. пес., СбНУ XIV, 34. Със чашата вино пийе, / страх го да не са опийе, / оката с две ръце дига, / на един дъх му не стига. Нар. пес., СбНУ XIVI, 84. Баща й на стол седеше, / зелена ока държеше, / червено вино пиеше. Нар. пес., СбВСтТ, 126.
О Давам / дам ока череши за ока вълна.
Диал. Постъпвам така, че с малко спечелвам голяма печалба, имам много облаги. Капка мед в ока оцет. Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допринася много зло и малко добро. От пол ока риба изкарали три кила хайвер. Диал. Употребява се, когато някой каже голяма лъжа. Отиде оката на дъното. Диал. Ще се случи нещо неприятно, непоправимо. Продавам / продам за две оки плява някому. Надхитрявам, надлъгвам някого. — И там не ти е работа, Герчо! Тонка те продава за две оки плява — пази се. Елин Пелин, Съч. V, 96.
— От араб. през тур. окка.
ОК АБЕ ЛЯВ АМ, -аш, несв.\ окабеля, -йш, св., прех. 1. Снабдявам (район, блок и под.) с кабелна телевизионна мрежа. Окабе-лявам жилищен квартал.
2. Снабдявам (фирма, организация и под.) с кабелно свързана локална компютърна мрежа. Окабелявам офиси на фирма, окабе-лявам се, окабеля се страд. Начинът, по който се окабеляваше страната, предостави идеална възможност за препиране на недотам чисти пари. Дем., 2000, бр. 77, 14.
ОКАБЕЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от окабелявам. Окабеляване на офиси.
ОКАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окадя и от окадя се като прил. Който е станал черен, опушен от дим. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Тук-та#,е се тъмнеят само окадените комини. И. Йовков, Разк. I, 195. Чичо Кола Радин седи с подвити крака до закнижено-то с пожълтели вестници прозорче и унесено гледа навън през единственото парченце стъкло — око на ниска, мрачна, с окаден таван стаичка. Елин Пелин, Съч. II, 99. Сред огнището пърпори огън, ближе с червени езичета окаденото котле, закрепено върху разкрачен саджак. А. Гуляшки, Л, 79. Параклиси показваха своите окадени икони, обковани със сребро и злато, зад запалени кандила, които блещукаха при ясния светлик на деня, като погребални свещи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 83. Около окадените стени на тъмницата й, бяха широки одъри, постлани със скъпи килими и с возглавници. Е. Мутева, РБЦ (превод), 169. Фенер окаден смутно мъжделее / на мачтата, платната де висят. К. Величков, ПССъч. II, 133.
ОКАДЯ. Вж. окадявам и окаждам.
ОКАДЯ СЕ. Вж. окадявам се.
ОКАДЯВАМ, -аш, несв.\ окадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Опушвам, почерням с дим (кад) нещо или някого; одимявам. Пред шатрите чернееха опушени камъни — огнищата на всяка челяд. Чорбаджиите не даваха да ги редят покрай зидовете, че огънят щял да ги окади, да загрози къщята им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. Пламъ
