ОЗЪБЯ 426
ОЗЪБЯ. Вж. озъбвамиозъбям.
ОЗЪБЯМ, -яш, несв.\ озъбя, -иш, мин. св. -их св., прех. Диал. Озъбвам.
ОЗЪБЯНЕ ср. Диал. Озъбване.
ОЗЪРВАМ, -аш, несв.\ озърна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оглеждам. Озърваха грозните пепелища, споглеждаха се с баща ми и отминаваха с грижите си по своята неволя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57. Но облак не един от стадото назад/останал е — окъпания свят / отвсякъде той да озърне. К. Христов, ЧБ, 75. Не отвърна Бойко /на майчини си думи. Изпод вежди / я сал озърна и приведе чело. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. озървам се, озърна се страд.
ОЗЪРВАМ СЕ несв.\ озърна се св., непрех. Озъртам се.
ОЗЪРВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Озъртане.
ОЗЪРНА. Вж. озървам.
ОЗЪРНА СЕ. Вж. озъртам се.
ОЗЪРТАМ СЕ, -аш се, несв. \ озърна се,
-еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Оглеждам се, обикн. за да се предпазя от нещо, защото се крия от някого или от неудобство и смущение. Шушукаха се, шушукаха се..и на Красимира тъй й играеха очите. Озърташе се да не я види някой, че приказва с царицата. Ив. Вазов, Съч. XX, 167. — Здравей, Косъо! Влизай де, какво се озърташ! К. Калчев, СТ, 203. Останала сама, Султана се озърташе и ослушваше като крадец, да не би да я свари някой тук. Д. Талев, ЖС, 392. Ако някъде се съберяха хора да вечерят и да се повеселят, приказваха на ухо или с половин глас и подозрително се озъртаха. В. Геновска, СГ, 524. Орелът мълчал начумерен в клетката и диво се озъртал наоколо. Д. Манчев, БЕ 1,129.
ОЗЪРТАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от озъртам се; оглеждане. По озъртането му личи, че търси някого.
ОЗЪРТАНИЕ, мн -ия, ср. Остар. Книж. Озъртане. Миела, че доста време съм преседял тъй на постелката си, в так-вози озъртание, като не бях в състояние да се уверя дале съм същият аз. ССГ (превод), 47.
ОЗЪРТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Предпазлив, внимателен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЯБВАМ, -аш, несв.; озябна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Измръзвам, вкоченясвам се. — Озябнах от студ; виж нозете ми. — Оуу! — възкликна Емин като пипна нозете ми, [те] са по-студени от желязо: какво да се прави? Гр. Пърличев, СбНУ XI, 388.
ОЗЯБНА. Вж. о з я б в а м.
ОИДИУМ м. Бот. Болестта бяло гниене по гроздето, предизвикана от гъбни паразити. Оидиумът е друга болест, разпространена сред лозята по Черноморието. Борбата с нея се води чрез напрашване със серен прах. Осн. сел. стоп. VIII кл, 1965, 88. В България далеко още не са познати опустошителните вреди от оидиума, лозовия молец, черното гниене и пр. Гр, 1906, бр. 19-20, 314.
— Лат. от гр. шбюу 'малко яйце'.
ОЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Дълга дървена или металическа греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене; воище, теглич. Ои-щето не е за моите волове. СбНУ ХЫХ, 781.
ОЙ1 междум. Често удвоено ой-ой или утроено ой-ой-ой. 1. За израз на неприятно усещане и душевна болка; ай, ох, оле, олеле. Беше смут и тревога, беше плач и олелия... Ой, ой, ой! Г. Караславов, Избр. съч. I, 284.
— Сарина, ако не се видим вече... Нали, Сарина... Кажи, Сарина.. А детето пази като очите си... Ой, ой, ой какво ни дойде на глава, Сарина... Какво ще кажа на Соломон. М. Грубешлиева, ПИУ, 230. Нехтой, либе, / не стой срещу мене / ой, ой, не стой срещу мене. /Изгорех за тебе. СбВСтТ, 606.
2. За израз на изненада, обикн. неприятна; ай. — Това мацкаы ви ли е? Ой, изглежда много строга! И. Йовков, ЧКГ, 191. — Ой, какви малки крави! Ой, ой! — каза той. П. Вежинов, НС, 90. — Колко е часът? — пита главата, без да отваря очи. — Осем. -Ой! П. Незнакомое, МА, 16. — Ой... —заплака момченце — / счупих пъстро стомнен-це! В. Паспалеева, МСС, 10.
3. За израз на радост; ах, ех, ай. Илия гледаше черните туловища на машините и една мечта стопляше сърцето му: да можеше да пипне там вътре някоя част и ей така да усети как машината ще потрепери, ще пусне пара и ще заработи. Ой, че хубаво ще бъде. С. Кралевски, ВО, 106.
ОЙ2 частица. Диал. 1. Нар.-поет. За усилване при обръщение, понякога с удвоено лично местоимение във вин. или частици ай де, леле, ле; ай. Сън сънувах, ой нера-дост / опустяла младост. П. К. Яворов, Съч. I, 65. Ой соколе, сив соколе, / като стоиш на високо, /.. / виждаш ли си Видин града? Нар. пес., СбВСтТ, 753. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня от под себе: / „Ой те тебе, мой добър коню, / дал не виде Вида дек се скрила?“. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 14. Па отиде на орото, /.. / та па моми отговаря: / „Ой ви вази, малки моми, / у бае ли съм, малки моми?“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 329. Ой айде, айде, бре бело Янче, сос мен ке та вдда. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 186. Ой леле те, Петре мла-дожена, / току ли сме вера уверили, / току
