/ дали връхлита враг или халосва свой. П. П. Славейков, КП ч. III, 240.
ОЗЪБВАМ, -аш, несв.\ озъбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Показвам, оголвам зъбите си. Изведнъж се види вепър лих / от вълча глутница нечакано сполетен — / възспре се и възвий и поглед искрометен / озърне око-лом, на тях на смелостта / възчуден; ала теу озъбили уста, / налитат с рев и лай. П. П. Славейков, КП ч. III, 76. • Обр. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг,.. И техните безтрепетни лица на скопци угасяхя светлината, убиваха и последната радост, разсипваха в пепел живота, озъбваха великото безмислие на вселената. К. Константинов, ПЗ, 192. ОЗЪБВАМ СЕ несв.\ озъбя се св., непрех.
1. Показвам зъбите си, обикн. когато се усмихвам, говоря или съм с отворено уста; зъбя се. — Че аз си имам зъби!.. — И всички до един са здрави... Той дори се озъби срещу мене. П. Вежинов, ЗНН, 32. Подпоручикът го погледна и като мислеше, че това е игра, озъби се с ленива пиянска усмивкд. и #осегна да го отстрани от пътя си. И. Йовков, ВАХ, 60. — Мене са харесват сичките момичета, — казал Никола и озъбил са така, както въобще са зъбат сичките задоволни хора. Л. Каравелов, Съч. VII, 60. И бабата се окекери и озъби като й се показаха в устата двата почернели дълги грозни зъба. Лат., 1885, кн. 9, 12. Човеко почекал манку и току ете ти от гьоло еден гявол тръчи на овамо и „диа, диа“, озъбил се накаде човеко. СбНУ XLV, 380. Озъбил се като крът на ряпа. П. Р. Славейков, БП II, 40.
2. За животно — заплашвам като си показвам зъбите при ръмжене или лай; зъбя се. Вълкът изви врат,., изквича остро и се озъби с настръхнала козина. Д. Фучеджиев, Р, 224. Извадих кифла и протегнах ръка към едно от тях [кучетата]; то се озъби, заръмжа и отвърна глава. К. Константинов, ПЗ, 136.
3. Прен. Разг. Отговарям, възразявам на някого заядливо, предизвикателно; зъбя се. — Стой на мястото си. — Няма да стоя — озъби се тя [Ирина]. — Можеш да стреляш в гърба ми. Д. Димов, Т, 407. — Вижте там, оправете нещата! — Оправете нещата! Все аз ще ги оправям! — озъби се неочаквано завеждащата кожно отделение. — До гуша ми дойде. Ч. Шинов, БС, 63. Богориди се озъбил, че Румелия не е руска провинция.
В. Геновска, СГ, 178. Я ма оставете да си вървя из пътя и не кътнете ма, че... озъби са пътника, гледащец [гледайки] ги гневно. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. • Обр. Те си играят [водните хълмове], подиграват се с нашия параход; като че се престорят на минутка успокоени.., па изведнъж като си зашушнат, като се разкикотят, озъбят се,., притиснат го, заплескат и хвърлят елмази нагоре. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,
32.
4. Прен. Разг. Показвам се в резултат на разкъсване, изтриване, олющване, падане на онова, с което съм бил поюэит; оголвам се. Те ходеха кирливи, вехти, белите конци на окърпените раса се озъбваха на рамената. Ив. Вазов, Съч. VIII, 83-84. Артилерията бучеше все така мощно,.., немските копи се къртеха,., и се озъбваха гредите на блиндажите. П. Вежинов, ЗЧР, 202. То път като път ли беше — на едно място водата го изровила, на друго каманакът се озъбил.
H. Нинов, ЕШО, 44. И двамина стръскаха печеното от шиша. Месото само се свлече от кокалите и те се озъбиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 53. Стаята стана по-тъмна и по-мръсна. Дъските пд ся свиха,.., части от сува [мазилка] ся орони от тавана и голите му пръчки ся озъбиха, (превод) Н, 1884, кн. 5-6, 440. Сандалките са постлани с книга, която още при първото обуване се скъса и детето почна да ходи буквално по озъбилите се нагоре гвоздеи. ОФ, 1949, бр. 1500, 2. • Обр. Но, нека Селисбери [Солз-бъри] и Медхад [Митхад] вярват, че както много планове, тъй и този, като са биле основани на лъжовни основи, не са е забав-вало да са озъби неистинността им пред света. НБ, 1876, бр. 54, 210. // Щръквам. Костите навсякъде са озъбват, гърбът ся прегръбва, ако хубавицата цели нощи прекарва в играние хора и в други лудории. КН, 1873, кн. 5, 30-31. Кога сме болни и не можем да ядем,.., то очите потънват в главата, бузите ся изпиват и костите ся озъбват. НКАФ (превод), 22.
5. Диал. Умирам. Карайте! На тоя мраз здрав човек ще се озъби, а момчето вече два часа лежи в снега. В. Мутафчиева, ЛСВ
I, 198. Хитър Петър го залял [змея] с врялата вода и запушил бъчвата.., тя [майката на змея] отворила бъчвата — и що да види! Змеят се озъбил. Христом. ВВ I, 28. Заврел е вода да измие на майка си главата. А като подкачил още да налива главата на майка му са горещата вода, сирачката издъхнала и се озъбила! СбКШ, 104.
6. Диал. За тъкан — излинявам, протривам се, скъсвам се. Всеки, който би го срещнал., би рекъл, че той е някой просяк..; на главата му фес кирлив., на гърба му дълъг ямурлук, озъбен на лактите. Ил. Блъсков, ДБ, 7.
ОЗЪБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от озъбвам и от озъбвам се; зъбене1. От любопитство понякога му се искаше [на песа] да надзърне зад някоя ограда,.. И надзърташе тук и там, въпреки озъбванията и ръмженията срещу му. Д. Бегунов, ЧД, 41. Възстаналите не са разбойници. Но тъкмо за това, че те са ратници за право дело мъ-чно ще бъде с ругатни и озъбвания да се сплаши тяхната вяра в преследваната цел. Прял., 1903, бр. 27, 1.
