не беше озонният слой, намиращ се на височина 30-70 км, чиято относителна концентрация е твърде малка, ултравиолетовото излъчване на Слънцето би изгорило всичко живо на повърхността на Земята. Вселена 69, 108. Озонна миризма.
ОЗОНИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. 1. Дезинфекцирам, обеззаразявам, освежавам с озон; пречиствам.
2. Получавам озон от кислород, озонирам се страд.
ОЗОНИРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от озонирам и от озонирам се; дезинфекциране, освежаване, пречистване. Озонът като окислител се употребява при избелване на тъкани,., и за пречистване на въздуха в театри, казарми и др. За озониране на въздуха в тези помещения се използуват специални електрически вентилатори — озонатори. Хим. VIII кл, 1958, 54.
ОЗОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до озон; озонен. Така с помощта на първите за тези цели ракети,.., са правени снимки на ултравиолетовия слънчев спектър над абсорбиращия го озонов слой. Л. Манолов, РА, 9. Щом в атмосферата няма кислород, не е могъл да се образува и озоновият пласт, който задържа убийствените ултравиолетови лъчи. Д. Пеев, ЖДП, 7.
О Озонова дупка. Спец. Област в земната атмосфера, където се наблюдава изтъняване на озоновия слой, предизвикано от изхвърляне на фреон, хлорни съединения и други вредни газове в резултат на промишлената или битова дейност на човека. За щастие озоновите дупки се появиха най-напред над безлюдната Антарктида. ДТ, 1998, бр. 351,26. ^
ОЗОНОЛЕЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. В който се лекува чрез озон. Не само че е напразно, но е и безполезно да получаваме озона чрез електри-зованието на чист кислород, както то бива в озонолечителните заведения. Знан., 1875, бр. 17, 272.
ОЗОНОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Уред за измерване количеството озон в атмосферата.
ОЗОНОРАЗРУШАВАЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който причинява разрушаване на озоновия слой. Хлорният окис е главният озо-норазрушаващ фактор.
ОЗОНОСФЁРА ж. Спец. Слой от атмосферата, разположен на височина от 10 до 50 км, с най-силна концентрация 20-25 км. При повишена слънчева активност се усилва ултравиолетовото лъчение, с което температурата на озоносферата.. значително се повишава. ВН, 1959, бр. 2399,4.
ОЗОНОЧУВСТВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който влиза във взаимодействие с озона, който е чувствителен към озона. Озоночувствителна хартия (филтърна хартия, напоена с разтвор от калиев йодид и скорбяла) в присъствие на озон се оцветява синьо от освободения йод. Хим. VIII кл, 1958, 53.
ОЗОРВАМ, -аш, несв.; озоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Съдавам затруднения, мъчнотии, зор. Аз съм човек енергичен и предприемчив. Озориха ме само билетите за спалния вагон. Тарас, СГ, 15. Стрината се премести — застана така на прага, че и дух да озори, ако рече да се промуши навън. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 90. // За нужда, необходимост, желание — притеснявам някого и го карам да бърза. —Дирят те да венчаваш... едни селяни... нещо ги е озорило, та те чакат в църквата. Т. Харманджиев, КЕД, 204. озорвам се, озоря се страд. ОЗОРВАМ СЕ, несв.\ озоря се св., непрех. Разг. Изпадам, намирам се в затруднения, зор. И всички толкова се разпечелили, а човек, когато се разпечели, се и разпищолва, гледа вече хич да не се труди, а други да бачкат заради него. Или най-многото се озорва, за да измисли и накара как други да се трудят още по-ефикасно за него. Р. Ралин, НН, 31-32. Ние с моя помощник бая се озорихме тая вечер... Черната крава, Лаза-ринка де, знаеш, стелна беше, та й бабувах-ме до сега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да изпуснем телето. Кр. Григоров, Н, 89. Аз се заех да изуча в подробности френски.. Малко ще се озоря, но се надявам на силната си податливост. към лингвистиката. РД, 1965, бр. 182, 4.
ОЗОРВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от озорвам и от озорвам се.
ОЗОРЯ. Вж. озорвам.
ОЗОРЯ. Вж. озорявам.
ОЗОРЯВАМ, -аш, несв.; озоря, -йш, мин св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Озарявам. Огнянов пръв път изпитваше обаянието на боговдъхновените думи, с които старецът озоряваше своите. Ив. Вазов, СбНУ I, 138. озорявам се, озоря се страд.
ОЗОРЯВА СЕ несв.; озорй се, св., безл. Нар.-поет. Зорасеозорило. Зазорявасе, зазорява. Зора ми ся е озорило / из хубава Влашка земя / из гиздаво Дрянополе. СбБрМ, 116.
ОЗОРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Зазоряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗРА. Вж. озирам.
ОЗРЪЩАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Озъртам се, оглеждам се. Борко изтръпна. Кметът подозрително го изгледа. Какво става с това момче? Защо се озръща тъй и защо е пребледняло? М. Марчевски, ГБ, 108. И сфраска в паплачта, когото дето свари, / не види и не се дори озръща той,
