озова над пасбищата отвъд блатото срещу Болярево, нещо странно се разкри пред очите му: под село, около чифлика, пъпля-ха селяни и се гърмяха с пушки, като че ли имаше битка. А. Страшимиров, ЕД, 106. Скоро ние са озовахме на Чадър могила, гдето бързахме да престигнем с голямо нетърпение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 186. Най-оче-видно обяснение,.., е това, дето в доисто-рическия период поне една ветв от славянската фамилия са е откачила някак от първото си жилище, където и да е било то, и са озовала в Европа. Т. Шишков, ИБН, 12.
2. Попадам, намирам се в някакво положение, обикн. неприятно или неочаквано; оказвам се. — Представи си, че се раздрънка и разправи на зет ти историята с нанизите и кражбата. В какво положение ще се озове баща ми? Ем. Станев, ИК III, 103. В скоро време чрез лихварство той заплете в мрежите си земеделското население в околните села и търговската класа в Карлово и Бяла Черква, които се озоваха във финан-сиална зависимост от предприемчивия и съобразителен заможник. Ив. Вазов, Съч. XXV, 32.
ОЗОВАВАМ СЕ2, -аш се, несв.\ озова се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Книж. Отзовавам се, откликвам. На едни ще се озове със средства, на други с блага реч, а на трети със сълзите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 404. — Истина, мари, истина и аз чух — се озова трета. Т. Влайков, Съч. III, 219. — Известната на читателите ни на-родна конференция по източните разправи в Лондон, не понесла твърде на Дизраели, отдето, види са, „Таймс“, надъхан, озовава се в покрусено недоволствие. НБ, 1876, бр. 54, 211. На него [Раковски] дълженствуваме да ся види днес народът с народни чети, които ся озоваха в имя на народната ни свобода. ДЗ, 1868, бр. 47, 176.
ОЗОВАВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от озовавам се1; появяване, попадане. — Колкото за неочакваното му озоваване тук, то ще се дължи на някоя повелителна причина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 111. Твърде много е писано за озоваването на мечтателното тракийско момче в самия център, в нечистата пяна на европейския живот — Лозана, Париж. Е. Каранфилов, Б III, 168.
ОЗОВАВАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от озовавам се2; отзоваване, отклик-ване.
ОЗОКЕРЙТ м. Минер. Смолист минерал със зелен, жълт или кафяв цвят, а в пречистено състояние белезникав, с миризма на газ, който се употребява в медицината и в химическата промишленост (за получаване на смазки и лакове); планински восък, земен восък. Съобразно химичният му състав смолистият нефт преминава в асфалт, а парафиновият в озокерит — планински восък. П. Мандев, СПВ, 36. Земният восък или озокеритът е също от минерален произход, но се състои от въглеводороди от парафиновия ред. Пречистен се нарича церезин. Той е близък до парафина. Н. Николов, М, 325. Ако земното масло изгуби летливите си въглеводороди, сгъстява се и образува планински восък (озокерит) — меко със сивожълт цвят вещество, подобно на обикновения восък. Геол. IX кл, 1951, 51.
— Рус. озокерит или нем.
ОЗОКЕРЙТЕН, -тна, тно, мн. -тни, прил. Минер. Който се отнася до озокерит. Най-чести нефтопроявления се срещат в пукнатините, порите и каверните на скалите,.. При по-слаби отделяния в пукнатините на скалите се образуват съответно асфалтови или озокеритни жили. П. Мандев, СПВ, 45.
ОЗОКЕРЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Озокеритен.
ОЗОН м Хим. Синкав газ, модификация на кислорода, със специфична остра миризма, образуван в природата при буря или след дъжд, употребяван като пречиствател на водата и въздуха, за лечение, за избелване на тъкани, хартия и др. След дъждовете въздухът бе наситен с дъх на озон и смола. Д. Димов, Т, 399. Наличието и еволюцията на петната [слънчевите] оказват пряко влияние върху озона, тази разновидност на кислорода, която се намира във високите слоеве на атмосферата и обуславя затоплянето на по-ниските слоеве. ЖД, 1968, кн. 5, 20. Задъхан, морен се катеря / по стръмни рътове гористи, /../ и гълтам жадно до упоя, / озона благотворно-здрави. Ив. Вазов, Съч. XVII, 193. Буало говори, че ако пропустиме слаб електрически ток през чист кислород, то ще да са уверим, че с тоя спосоо озонът се получава много по-малко, нежели ако пропустиме тоя ток през атмосферния воздух. Знан., 1875, бр. 17, 272.
— От гр. о^соу 'благоухаещ'.
ОЗОНАТОР м. Техн. 1. Апарат за получаване на озон. Озонът се получава от кислород или въздух чрез електрически изпразвания без искри в апарати, наречени озонатори. Хим. VIII кл, 1958, 52.
2. Апарат за обогатяване на въздуха с озон. За озониране на въздуха в тези помещения се използуват специални електрически вентилатори — озонатори. Хим. VIII кл, 1958,
ОЗОНАЦИЯ ж. Хим. Озониране. При производството на цветни метали новите технологии са насочени към отстраняване на цианогенните съединения от отпадните води, посредством озонация и сорбция. ЛР, 1977, кн. 5, 18.
ОЗОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до озон; озонов. Ако
