тоеше в благословението или ломлението на хлябът и приличаше на тайната вечеря на първите християни., този обряд означаваше братско общение между членовете на еретическата черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 122. // Само в 3 л. Равносилно е, все едно че; значи. Една конфедерация на поробените източни страни, колкото и да е желателна, е неосъществима — казваше той. — Неосъществима е, защото това означава разкъсване на силите и увеличаване броя на противниците. Ст. Дичев, ЗС I, 304. Ком-ков се наведе до печката и внимателно за-разглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков“ — и то означаваше в същото време „за тихия, добрия и незлобивия Комков.“ М. Кремен, СС, 79. означавам се, означа се страд. Името „фейлетон“ не е просто техническо име: то е в тясна връзка със съдържанието и стила на ония литературни произведения, които се означават с него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 161. Лабрадор е земя почти тъй зло-щастна, като Гренландия. Бедний народ, който я населява, се означи от европейците под името „ескимосци“. С. Бобчев, ПОС (превод), 282. Даде ми той още и няколко инструкции,.., в които се означаваше горе-долу целта и длъжностите, както на самите апостоли, така и на новосъставени-те комитети. 3. Стоянов, ЗБВ I, 291.
ОЗНАЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от означавам и от означавам се. В изречения като „Иглика и тя отиде в село“ или „Иглика и нея я повикаха в село“ с пов-торно означаване на подлога или допълнението се изразява понятието „също“. Л. Андрейчин и др., БГ, 256.
ОЗНАЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Означаване. Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама), беше високо, стройно и хубаво момиче. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Място му е да забележа тук, че под термина „правопис“,.., аз не разбирам само правото означение на звуковете в книжовния говор. П. П Славейков, Събр. съч. VI (2), 133. В разни исторически времена веществата са били означавани с най-различни белези. Сегашният начин на означение, който е вече окончателно и всеобщо възприет, произхожда от Верпелиус. Хим. VII кл, 1950, 24. В означението на едно число с цифри всяка цифра има две значения: едното се определя от самата цифра като белег, а другото — от мястото, което тя заема. Аритм. V кл, 1965, 5. Тези образци от народната ни поезия служат за означение на развитието на язикът в разни страни на нашето отечество. Ил. Блъсков, С, 24.
2. Нещо, което е отбелязано; бележка. Книгата „Ще ви разкажа за моя син“ има означение, че е литературно обработена от Петър Ненов. В. Йосифов, Избр. тв. I, 88. Отрезите [от имота], за които има препирня, са внасят в описът, с означение на големината и на границите им. ВП, 1878, 69.
3. Знак. Пръв Виет през 1591 г. въвел буквените означения и за известните величини в уравненията. Матем., 1966, кн. 4, 8. Чертежът трябва да бъде ясен, а числените означения четливи. М. Мичев и др., 3, 193. В химията се изучават голям брой химични елементи и съединения.. За целта в химията са въведени специални означения. Хим. VII кл, 1965,43.
ОЗНОБЯ. Вж. ознобявам.
ОЗНОБЯВАМ, -аш, несв.; ознобя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. За слана — попарвам, измразявам, осланявам. Обща покруса беше обхванала всички, сякаш слана ги беше ознобила. Д. Спространов, Оп, 227. Калошато ляпо чувете [цвете], / само цав-те, само капе. / Огън ли го изгорило, / ели слана ознобила? Нар. пес., СбНУ П, 42. Слана йе паднала, / слана девет педи, / та йе ознобила / големата нива, / с белата пченица. Нар. пес., СбНУ X, 109. • Обр. Гюл краси тя на различни способи; / слана гюлът, а тебе завист озноби. П. Р. Славейков, КМ 1876, 47. — Как да стана, малка моме, / ти си мене осланила, / осланила, ознобила, / кайно слана пролетошна. СбНУ XXXIX, 177. ознобявам се, ознобя се страд.
ОЗНОБЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Из-мразяване, попарване, осланяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗОБ АМ. Вж. о з о б в а м.
ОЗОБВАМ, -аш, несв.; озобам, -аш и озобя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изяждам нещо, което е на зърна (обикн. плод), като го зобам, изяждам зърната едно по едно, докрай; опосквам. Аз съм си гойна, кървена / и си съм трудна, дебела /../ Че доде хлеба умеся / по кошле грозде озобя, / по ведро вино изпия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. И когато сееше, едно [зърно] падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. КТЕМ, 246. Мома й момка измамила/за един кичур бяло грозде. / Доде го й измамила, / тя го й озобала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 336. Модро грозге гарванито, / .. / Орони га [го], озоби га [го]. Нар. пес., СбВСтТ, 869. озобвам се, озобя се страд.
ОЗОБВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от озобвам и от озобвам се; опосква-не.
ОЗОБЯ. Вж. озобвам.
ОЗОВА СЕ1. Вж. озоваваме е1.
ОЗОВА СЕ2. Вж. озоваваме е2.
ОЗОВАВАВАМ СЕ1, -аш се, несв.; озова ce, -èui се, мин. св. -àx се, св., непрех.
I. Изненадващо бързо или неочаквано попадам някъде, на някакво място; оказвам се. Те бяха се озовали в наша територия по една нещастна случайност. Й. Йовков, Разк.
II, 42. Когато не след много той [Грозьо] се
