та, което ознаменувало началото на нова ера, било появата на цветните растения и бозайниците. Г. Марков, ЧМ, 3. Показателно е, че почти всички значителни творби, които ознаменуват отделни етапи в развитието на това ново направление, са произведения, свързани непосредствено с различни актуални обществено-политически събития. Хр. Ковачевски, СК, 54. Защо Австоунгария е ознаменувала с великолепни памятници освобождението си от турците? НБ, 1876, бр. 10, 37.
2. Остар. Правя нещо значително, с което отличавам, характеризирам даден период; отбелязвам. Никой пък не може да отрече заслугите и великите дела, с които някои от тях [Асеневци] ознаменуваха царуването си. Т. Шишков, ИБН, 229. Широкото разпространение и развитие на кредитната система — ето отличителната черта на последната половина на деветнадесетия век, която почти напълно обяснява едва ли не постоянните търговски кризиси, които ознаменоваха тоя период. ССГ (превод), 158-159.
3. Остар. Означавам, показвам нещо или свидетелствам за нещо. Външните прелести.. солидний и приятен нрав, които са днес, гледат като необходими качества на един образован и благороден человек, често по нещастие ознаменуват дух повърхностен, гордо тщеславие и смешно самоо-болшение. П. Р. Славейков, ПВЖ, 76. Бидо-хме поканени на венчание и от обете страни, от страна на зетя и от страна на невестата.. Отидох и бидох посрещнат от невестниските роднини.. Не могох да забележа нищо особно, което да ознаменува, че в къщата през той ден имаше сватба. СбНУКШ ч. III, 103. ознаменувам се страд. Тая вечер, между другите приключения, се ознаменува още с един бой, който Хаджи Ахил даде на достойната баба Ева. Ив. Вазов, Съч. VI, 175. Началото на последната четвърт от сегашният XIX век са ознаменува с кървавите събития в злощастната страна на Европа, която носи чудовищно-то име турска Европа. НБ, 876, бр. 28, 109.
ОЗНАМЕНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от ознаменувам и от ознаменувам се. По него време баща ми довършваше изографисването на манастира „Преображение Господне“, който бе въздигнат от скит по повеля на цар Александър за озна-менуване Сариното покръстване. Ем. Станев, А, 46. От Академията на науките е създадена специална комисия за ознамену-ване на юбилея на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 5.
ОЗНАМЕНЯ. Вж. ознаменявам.
ОЗНАМЕНЯВАМ, -аш, несв.; ознаменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Ознаменувам, отбелязвам. Търгнал да търси брата си Димитрия.. без никак да се усъмни, да не би да се улови, тъй като той се осланял на чуждото си поданство, което обаче., не бил отишъл да си го ознамени при надлъжното посолство. К. Шапкарев, МЖБМ, 40. ознаменявам се, ознаменя се страд. Така аз знаях, че останалите двама бунтовници в островчето са се предали; това се ознамени с дълго и несвършвано „ура“ от целия народ, — наверно пленените се виждаха на парахода. А. Страшимиров, А, 328. Приемането в тяхната [на богомилите] черква, като най-важен акт в живота, требало да се ознаменява с особен об-ряд. ПСп, 1873, кн. 7-8, 95.
ОЗНАЧА. Вж. означавам.
ОЗНАЧАВАМ, -аш, несв.; означа, -йш, мин. св. -йх, св. Прех. 1. Специално отбелязвам нещо; очертавам, определям, отбелязвам. Селянчето го погледна със сивите си очи, над които един рус мъх едвам означаваше веждите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 114. Не само защото е военна тайна, но струва ми се, излишно е да дзнрчавам по-точно къде се намирам сега. И. Йовков, Разк. П1, 188. Природата не е щела с нищо да означи лошия човек, по който знак би могъл да ся разпознава. Кр. Пишурка, К, 125. Той не направил в тази [география] дирнята никакво друго изменение, освен че означавал по-важните места и прибавлял някои измерения. БКн, 1859, кн. II, 300.
2. Назовавам, именувам, представям нещо с ново, друго име или знак. Новите софийски гробища са землището на село Орландовци. Софиянци, кога се шегуват, само с това име ги означават. Ив. Вазов, Съч. IX, 48. И капризите му нерядко имат характер, какъвто ние означаваме с турската дума „дженабетлик“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Исканото число левове означаваме с х. К. Кърджиев, А, 244.
3. Прех. Имам значение, стойност; изразявам, знача. Някак особено казахте: „към България!“ Ако знаете какво означава то за мене... Ст. Дичев, ЗС I, 306. Личните и притежателни местоимения означават и граматично лице. Когато местоимението означава лицето, което само говори за себе си, имаме първо лице: аз, ние, мой, наши. Л. Андрейчин и др. БГ, 112. Заключителните изречения означават действия, от които второто се явява като последица. Л. Андрейчин и др., БГ, 273.
4. Прех. Само в 3 л. Обикн. със следв. изр. със съюз че (да). Показвам, обяснявам смисъла на действието или състоянието в предходното изречение; знача. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му се мярнаха неясни светлини, които означаваха, че там спи Русчук. Ив. Вазов, Съч. VI, 67-68. В това време църковната камбана удари три пъти последователно. Това означаваше, че към църквата се приближава погребално шествие. Г. Караславов, ОХ I, 468. Богомилите имаха още и други обряд, който със
