ОЗЛОБЯВАНЕ 420 ОЗНАМЕНУВАМ
го злоба, озлобение; ожесточавам. Перспективата, не непременно ще се влачат на по-висша инстанция,.., го озлобяваше страшно против Юрданова и жажда за мъст му гореше в гърдите. Ив Вазов, Съч. IX, 28. Тя [Ирина] почувствува, че сега не беше нищо друго освен паразит, който озлобяваше хората. Д. Димов, Т, 399. Тези две думи „дървен философ“ започнаха да го предизвикват, да го дразнят и озлобяват. Т. Монов, СН, 221. Наказваше ме почти всеки ден под оръжие с шест тухли в раницата, стараеше се по всякакъв начин да ме озлобява, та в изблик на злоба да му кажа нещо, за което да се хване. И. Петров, ОЗап., 52-53. Всякога [Каин] гледаше пред себе братовото си благополучие, всякога негодуваше за това нещо и всякога тръсеше время да озлоби Авеля. С. Радулов, НД, 33. озлобявам се, озлобя се страд.
ОЗЛОБЯВАМ СЕ несв/, озлобя се св., неп-рех. Обхваща ме злоба, озлобение към нещо или някого, ставам злобен; ожесточавам се. Като си помисля, че селяните смятат сина му за нехранимайко, озлоби се срещу тях. К. Петканов, ДЧ, 432. Най-често, отче, се озлобяват страдалците. Страдат, страдат и се озлобят. Д. Мантов, ХК, 104. Като се научаваха, че е бивал и в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Това се повтаряше много често, той изгуби търпение, озлоби се. Й. Йовков, ЖС, 34.
— Друга (остар.) форма: озлоблявам.
ОЗЛОБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от озлобявам и от озлобявам се. Мисълта за правдина и чувството на съжаляване към Колча се сподавят от чувството на огорчение, което взима връх в душата й и което избива в озлобяване. Т. Влайков, БСК I, 240.
ОЗЛОЧЕСТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от озлочестя като прил. Книж.
1. Който е злочест, нещастен. Добра и милостива, тя жалеше озлочестения си мъж и два пъти го бе посетила в тъмницата му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 196. А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, и над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да свърши. Елин Пелин, Съч. I, 78. От Шар и Скопие до Солун плач се чува за пет века теглила,.. О, край озлочестен! К. Христов, НН, 73. Българинът.., заряза всичко,.., и на драго сърце отива на бойното поле, да пролее кръвта си за свободата на озлочестеното си отечество. НБ, 1876, бр. 3, 9.
2. Като същ., мн. озлочестени. Всички злочести, нещастни хора. Съчувствията, страданията на поета излизат извън семейството — те стигат до всички бедни деца и люде, до всички сироти и озлочестени, образи на които се вестяват почти във всяка песен на Величков, в която се говори за зима, студове и неволи. Г. Константинов, ПР, 145.
ОЗЛОЧЕСТЯ. Вж. озлочестявам.
ОЗЛОЧЕСТЯВАМ, -аш, несв.; озлочестя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Правя някого злочест, нещастен. Главните герои в тия произведения на Петко Тодоров са хора от село, които градът е озлочестил или които страдат поради невежеството и сиромашията си. Г. Константинов, ПР, 181. Ние люто клехме тия наши предци, които са поробили нашето Отечество и са озлочестили народа ни. НБ, 1876, бр. 11, 41. — Ето я на (снема короната от главата си и я турга на стола). За да я получиш, не ти треба да викаш неприятели и да опропастяваш царството ни, да озло-честяваш народа ни. В. Друмев, И, 45.
2. Правя нещо, с което погубвам доброто име, честта на някого (обикн. жена, семейство); обезчестявам. Хареса дъщерята на своя някогашен учител, ученичка в последния клас на гимназията. Обеща й, че ще я вземе за жена и я озлочести. Т. Харманджи-ев, КВ, 28. Днес даваха малката Джамиле на стария развратник Ахмед бей, който озлочести навремето Симовата сестра и разсипа цялото семейство. Ст. Дичев, ЗС II, 297. озлочестявам се, озлочестя се страд.
ОЗЛОЧЕСТЯВАМ СЕ несв/, озлочестя се
св., непрех. 1. Ставам злочест, нещастен. Защото ти си сполучил целта на всичко и си изпълнил всичките си желания, во время, че хиляди други ся озлочестиха всред живота си, всред надеждите си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 199.
2. Погубвам доброто си име, честта си. Казаха ми: творец си сам / на свойте всичките беди / смири се и признай без срам,/ че глупо се озлочести. К. Величков, ПССъч. 11,117.
ОЗЛОЧЕСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от озлочестявам и от озлочестявам се. Пари, глоби, изплащат се,.., но беззакония, озлочестявания на цели семейства, тъй лесно забравят ли се, изглаждат ли се? Ил. Блъсков, СК, 6.
ОЗНАМЕНУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Отбелязвам по специален начин някакво важно събитие, годишнина, начало на нещо и под. Омуртаг възстановил опожарената столица Плиска.. Издигнал дворец и така положил основите на втората българска столица Преслав. Този строеж ознаменувал с надпис, издълбан на колона. Ист. VII кл, 1965, 17. С основаването му [на града] императорът е искал да ознаменува своята голяма победа над даките, които живеели на север от Дунава. Ст. Михайлов, БС, 117. Едно от най-великите събития в развитието па живота върху земя
