ОЗЛАТЯ 419 ОЗЛОБЯВАМ
бозушка банда, излизваха насреща ни тук-там накрай пътя. 3. Стоянов, ЗБВ II, 98. ОЗЛАТЯ. Вж. озлатявам. ОЗЛАТЯВАМ, -аш, несв.\ озлатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Позлатявам. Щом взе листа с тънката златна ципица по него, Колю веднага хукна, за да озлати бръшляновото клонче, с което щеше да окичи коледарския си калпак. Д. Бозаков, ДС, 60. • Пак някаква гара. Светлината озлати прозореца. Ем. Станев, ИК III и IV, 318. озлатявам се, озлатя се страд.
ОЗЛАТЯВ АНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Позлатяване.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1951.
ОЗЛАЧА СЕ. Вж. озл ачавам се. ОЗЛАЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.\ озлача се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Ям за пръв път през пролетта нещо прясно зелено (злак).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЛАЧАВАНЕ, мн. -йя, ср. Диал. Отгл. същ. от озлачавам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЗЛИНЯ. Вж. озлинявам. ОЗЛИНЯВАМ, -аш, несв.\ озлиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. 1. Правя някому злина; напакостявам.
2. Озлобявам някого, озлинявам се, озлиня се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЛИНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от озлинявам и от озлинявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЛОБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от озлобя и от озлобя се като прил.
1. Който изпитва злоба; зъл, злобен. Озлобеният съпруг я преследваше, когато тя отиваше да пазарува, и Марина се боеше да излиза от къщи. Ем. Станев, ТЦ, 88. Емилия може и да не знае, че е събудила ревността й. Гледа си работата, но озлобената й приятелка е готова да мисли всичко и да й мъсти. Ст. Даскалов, СЛ, 287. И след миг оттам излетя кукувицата, сподирена от рояк озлобени птички, които я кълвяха и биеха с крила. П. Бобев, ЗП, 53. Той мислил да намери пощада от озлобените си врагове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.
2. Който изразява злоба; зъл, злобен. Лицето й пазеше озлобено студено изражение. Ив. Вазов, Съч. IX, 31. Постоянно избухваха спречквания.. Озлобени и ядосани гласове ругаеха нервно. Д. Димов, Т, 34. Зад гърба му [на щастливеца] се чува озлобено шу-шукане: — Егоист! — Сигурно си мисли, че това съобщение е залепено само за него! Св. Минков, Избр. пр, 467. Мълчание! Понякога по-страшно от най-озлобен спор, закана, посягане. Г. Стаматов, Разк. II, 25.
— Друга (остар.) форма: озлоблен.
ОЗЛОБЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на озлобен; озлобеност, злоба. Пленник на късогледство и на честолюбие, той [Стоянов] не е виждал в озлобението си всичко сериозно в критиката на Каравелов и Славейков. М. Арнаудов, БКД, 188. Здрав, хубавец,., с малки черни мустаки, напето засукани нагоре, той беше възбудил, може би, още повече с тия вънкашни качества озлобението на войниците. К. Величков, ПССъч. I, 44. Той беше събрал в тоя удар всичката мощ и пъргавина на своите железни мускули,.., кипежа на всичкото си озло-бление, мъстителност и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Тая разлика между верите и народностите в Македония се изостря, надигат се народностите една срещу друга с все по-голямо озлобение, с все по-голяма омраза. Д. Талев, ГЧ, 161.
— Друга (остар.) форма: озлоблснис.
ОЗЛОБЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от озлобен; злобничък. Тук-там само би могло да се налучка някаква загадка в изразите на по-силни физиономии или в думите на по-озлобенички люде. А. Страшимиров, Съч. 1,123.
ОЗЛОБЕНО. Нареч. от озлобен; с озлобение, злобно. Една бабичка,.., тършуваше из боклукчийските кофи,.. Старостин също забеляза това, поклати глава и озлобено каза: — Някои хвърлят консервите недоядени в кофите, а други,.., са принудени да ги събират за храна. Г. Белев, КВА, 170. Погледнах надире / и плюх озлобено / и в теб, / и в самия живот. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76.
ОЗЛОБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на озлобен; озлобение, злоба. Ружа усещаше много добе тази вътрешна озлобеност, която ясно се беше изписала върху лицето на Борис, и се учудваше, че всичко беше станало само за три години. К. Калчев, СТ, 118. Той будеше у него само една озлобеност и засилваше чувството на неприязън към някои по-буйни селяни. Т. Влайков, Съч. III, 196. Между разговорите по катадневни несгоди тук проблясваха и силни изрази по общата озлобеност. А. Страшимиров, Съч. I, 123.
ОЗЛОБЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Угнетител, подтисник. Докогато живееше Изабела, сякогашна защитница на това бедно племе, немилостивите му озло-бители що-годе ся обуздаваха. П. Кисимов, ОА (превод), 179.
ОЗЛОБЛЕНИЕ ср. Остар. Книж. Озлобение; озлобеност, злоба.
ОЗЛОБЯ. Вж. озлобявам.
ОЗЛОБЯВАМ, -аш, несв.; озлобя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Предизвиквам у няко
