ОЗЕЛЕНЯВАНЕ1 418 ОЗЙРАНЕ
трева или листа обикн. при седене на земята. Озеленила съм бялата си пола като бяхме в парка, озеленявам се, озеленя се страд. и възвр. Пакетът се разви и от вестника се изплъзна нова шарена риза.. Недялка вдигна ризата и я изчисти с ръка. — Добре, че не се озелени. Кл. Цачев, В, 112-113. После легна на тревата, уж че е надвит, и Колето го яхна.. — Бойко, Коленце! Ще се озелените като скакалци, бре мулета! Д. Ангелов, ЖС, 132.
ОЗЕЛЕНЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Спец. Създаване и поддържане на зелени площи (градини, паркове, улични насаждения и др.) в населено място. Дворцовите сгради и паркове, както и създадените пред тях площади били високо благоустроени. Доста-тъчно е да се разгледа Версайския парк с многобройните фонтани и канали, с богатото озеленяване и скъпите му настилки, за да се установи това. Т. Горанов, и др., ПА, 47. Април и май бяха обявени като месеци за обзавеждане, хигиенизиране, озеленяване на работническите общежития, парковете, улиците. Тр, 1959, бр. 83, 2.
ОЗЕЛЕНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от озеленявам2 и от озеленявам се. Рядко. Едно озеленяване му трябва сега на този бял панталон и ще се простя с него.
ОЗЕМИ нареч. Диал. 1. В (о) земята; на-земи. — Юнакът не пита колко са враговете, а къде са — намеси се Саздан, гордо изпъчи гърди и удари с меча си оземи. Ст. За-горчинов, ДП, 327. То [простреляното животно] отново се подема, но силите изведнъж го напускат и... забива муцуната си оземи. Н. Хайтов, ПП, 28.
2. Ниско, близо до земята; доземи. Тези, що нямали мандри, станали въглищари. Плъп-нали из мешелиците на „Попеница“ и навра-тили вършето им оземи. Н. Хайтов, ПП, 16. Човекът насреща взираше жестоки очи в лицето на пашата.. Те го приковаваха и изстискваха последната му воля, тези очи, притискаха го оземи. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,472.
О Държа се оземи. Диал. Реалист съм. Удрям / ударя (тупвам / тупна) оземи някого. Надминавам, превъзхождам някого с нещо, доказвам му своето превъзходство. Посред сеймените яздеше аянът, а след него се точеха още войскари.. Всеки гледаше да удари другите оземи, той да покаже на какво се вика сила. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 564. Гъдуларят — Кой? Ние ли да те изложим? Е! Майсторе! Не ни срами пред хората! Славчо — Ти гледай ние да не те тупнем оземи! О. Василев, Л, 88. Удрям / ударя (бия, чукам) чело (глава) оземи. Диал. 1. Страдам много силно, плача. Когато втори път комисията дойде да ги масовизира, Гана се хвана пак за свекъра:.. — Хич не влизайте, че и сега си бие главата оземи! Почакайте да си иде старецът, па тогава!
Ст. Даскалов, СЛ, 31.2. Изразявам верноподанически чувства към височайша особа (обикновено в Средновековието). Той падна на колене пред царя и си удари челото оземи. Ст. Загорчинов, ДП, 383. Ивайло пак завика срещу нея:.. — Не съм болярин да чукаш чело оземи. Ставай! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 330.
ОЗЕМЛЯ. Вж. оземлявам.
ОЗЕМЛЯВАМ, -аш, несв.; оземля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Давам, отпущам земя за обработване на малоимотен или безимотен селянин. В нашето село — да има, да има само двайсет души със земя по десет-петнайсет декара. И тя нищо не ражда... Щяха да ни оземляват, пък няма откъде... К. Константинов, Избр. разк., 63. Като наш човек, оземлиха го — дадоха му земица като на безимотен. П. Велков, СДН, 362. — Аз съм един от основателите на ТКЗС-то
— започна той, — влязох с пет декара и с двадесет ме оземлиха... Ил. Волен, МДС, 239. оземлявам се, оземля се страд. ОЗЕМЛЯВАМ СЕ несв.; оземля се св., неп-рех. Придобивам земеделска земя. С отме-нението на спахийството българският селянин почна да се оземлява, да става стопанин и да се освобождава икономически. Ив. Шишманов, Избр. съч. 1,43.
ОЗЕМЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оземлявам и от оземлявам се. На оземляване подлежаха всички лица, които изкарваха прехраната си от земеделие или от отраслите му. М. Мичев и др., 3, 21.
ОЗЙМКА ж. Крава, която се дои две зими подред.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЙМЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Едногодишно теле.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗЙРАМ, -аш, несв.; озра, -еш, мин. св. озрях, св., прех. Остар. и диал. Съглеждам, оозирам, оглеждам. — И далеч, додето да озре би могъл да погледа, — вълна вълната тласка и шири се далеч и по-далеч. П. П. Славейков, ЮП ч. III, 144. И бащата със синът, вместо да се поздравят след толкова отдавна невидване, зеха да се блъскат един други и по ребрата, и по кръста, и по гърдите; то отстъпяха и озираха се, то пак политаха. Н. Бончев, ТБ (превод), 4. ОЗЙРАМ СЕ несв.; озра се св., непрех. Остар. и диал. Взирам се, оглеждам се, озъртам се. Той се озираше захласнато някак, като човек, който не гледа нищо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100.
ОЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от озирам и от озирам се; оглеждане, обзиране. Гората из около беше пълна с наши въстаници, стражари, пътници овчери и пр. След дълги озирания и наблюдения, да не бъдем черкезска или баши-
