ОЗДРАВЯВАНЕ1 417 ОЗЕЛЕНЯВАМ2
становят изгубени двигателни навици,.., както и да се оздрави общо организмът. Н. Манчева, ЛФ, 45.
ОЗДРАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оздравявам1; излекуване, заздравяване2. Той вярваше, че има и че не може да няма билка и за неговата болка,.. И чудно — покрай надеждата за оздравяването в съзнанието взе да се прокрадва и мисълта за умирачката. Г. Караславов, ОХ III, 5. Дано до сега снаха ми да е здрава, та да я поздравите от мене с добро оздравяване! АНГI, 453.
О На оздравяване съм. За човек, орган, рана и под. Почти съм излекуван от тежка болест; подобрява се състоянието ми. Момчето боледуваше от плеврит, беше на оздравяване и скоро щяха да го изпишат. Б. Нес-торов, АР, 44. В парка чуруликаха птички и болните, които бяха на оздравяване, се разхождаха по чехли из алеите. П. Незнако-мов, БЧ, 121. Когато една открита рана е на оздравяване, но вследствие на инфекция почва наново да действува, тогава казват, че раната се е „подлютила“. СбНУ XI, 415.
ОЗДРАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оздравявам2 и от оздравявам се; заздравяване1. По същото време [1791-1792 г.] били предприети мерки за оздравяване на армията, като били екзекутирани Нури паша, Саръ Абдула паша. В. Мутафчиева, КВ, 87. Да поемем великата неравна борба за оздравяването на нашето общество и за насочването му в естествения път на модерното социално и политическо развитие. Г. Кирков, Избр. пр I, 87.
ОЗДРАВЯМ, -яш, несв/, оздравя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Оздравявам1. Той с радост виждаше, че раненият бързо оздравя и се съвзима. Ив. Вазов, Съч. XIV, 167. — Хораисме, ще се разболее човек, ще оздравя. И. Йовков, ПК, 133. След няколко недели ся случи да легна болен.. Без да зная аз, отиде в града, който бе далече два часа оттамо, и доведе ми най-добрия лекар. Остана при мене, докле да оздравям. С. Радулов, НД (превод), 87. Не умирам, / не оздравям, /нито тебе/пък забравям. Ц. Церков-ски, Съч. I, 210. Ако оздравя, аз сам негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мънинката, най-хубавката. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 90. Майка й се зарадва / и сина навън излезе / да си тъгове разтуши, / че ще Янка оздравя. Нар. пес., СбАД, 22.
ОЗДРАВЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оздравям; оздравяване1, излекуване, заздравяване2. И наистина, с всеки нов ден той по-силно чувствуваше опияняващото блаженство на едно оздравяне. Й. Йовков, Разк. III, 122. И за да ме увери в скорото си оздравяне, той си повдигна главата от възглавницата. Ив. Вазов, НО, 6.
ОЗЁБВАМ, -аш, несв.; озёбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Йзмръзвам; вкочанясвам се, вледенявам се. Паднуайки [За-фир Аче] во дупчището ничком, се начекал на раце и току во рацете му се нашла една змия дебела, како некой драк, и току му озебнале рацете како мраз. СбНУ XXIX,
ОЗЁБВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Измръзване, вкочанясване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЗЁБНА. Вж. о з е б в а м.
ОЗЕЛЕНЁН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, като прил. За пространство, площ — на който са засадени дръвчета, цветя и трева. Спретнати къщички с чисти озеленени дворове гледат към пометените улички. Й. Радичков, и др., ГСП, 86. Озеленени площи.
ОЗЕЛЕНЁН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, като прил. Който е изцапан със зелено петно от трева. Бияза стана, изтръска умрялото пиленце, но не сви ръката си. С другата надигна косата и с някакво тъжно съжаление погледна кървавите зърна, останали по озелененото й острие. М. Яворс-ки, ХСП, 127.
ОЗЕЛЕНЁЯ, -ёеш, несв. Остар. Книж. Ставам зелен; позеленея; зазеленея се. И какви препятствия треби да ся надвият, за да блесне сълнце по замръзнатата българска земля, да озеленеят широки кичести полета. БТ, СбПер. п I, 1927, 75.
ОЗЕЛЕНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до озеленяване1. Озеленителен пояс. Озеленително стопанство. Озеленителни мероприятия (работи).
ОЗЕЛЕНЯ1. Вж. озеленявам1.
ОЗЕЛЕНЯ2. Вж. озеленявам2.
ОЗЕЛЕНЯВАМ1, -аш, несв.; озеленя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Засаждам дръвчета и храсти или посявам трева някъде; покривам с жива зеленина някаква площ. Работниците от почти всички предприятия започнаха да озеленяват районите на предприятията и да правят към тях паркове за отдих. ВН, 1958, бр. 2126, 1. озеленявам се, озеленя се страд. Разширяват се площадите, улиците, строят се сгради, издигат се цели архитектурни комплекси, градовете се озеленяват, в тях се издигат многоетажни сгради. ОФ, 1950, бр. 1765, 3. ОЗЕЛЕНЯВАМ СЕ несв/, озеленя се св., непрех. Диал. За поле, нива и под. — покривам се със зеленина, ставам зелен; зеленея се, позеленея. Изеднуж се сипнал силен дъжд. Полето се озеленило. По целуту равнину почело бързо да расте и зрее жито. СбНУ Х1ЛХ, 460.
ОЗЕЛЕНЯВАМ2, -аш, несв/, озеленя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Изцапвам нещо (обикн. дреха) със зелено петно от
