ОЗАРЯВ АНЕ 413 ОЗВЕРЕН
рено, просветлено. Музиката го озаряваше и преобразяваше. Ст. Даскалов, ЕС, 307. Майката на Яворов е същественото негово упование.. Тя озарява и топли душата му. М. Кремен, РЯ, 140. Божествена усмивка озари всичкото й лице, когато ме видя че влязох. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 574. Ту искра сърце ми озарява, / ту мрачи го мътен дим. Д. Дебелянов, С 1946,49.
3. Прен. За мисъл, идея и под. — внезапно, изведнъж възниквам и просветлявам съзнанието на някого. Една щастлива мисъл озарява двамата делегати. Те решават един от тях да замине за Манчестер,.. дето може би ще намерят по един или по друг начин изход от мизерното положение на скитници. К. Величков, Събр. съч. VIII, 282. Припомням си за теб — /и чудна светлина свест мътна озарява. К. Христов, ИБ, 44. Продължително и търпеливо вадил и чакал астрономът: всяко затмение с точност наблюдавал и обстоятелствата, които го придружавали записвал, докато най-после мракът захванал да се разсейва и заря от светлина озарила негова ум. Д. Витанов, НС (превод), 35. озарявам се, озаря се страд. Скоро разбуденото село се озари от жълточервените пламъци на пожара. Ст. Дичев, ЗС II, 624. — Ах, Райне, не можеш си представи колко съм щастлив — каза той и лицето му се озари от радостна и малко свенлива усмивка. Ем. Станев, ИК I и II, 207.
ОЗАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от озарявам и от озарявам се; осветляване, просвет-ляване. Нощта беше ся комахай превалила: едно слабо озаряване на изток показваше, че съмването е близо. Ил. Блъсков, ИС, 70-71.
ОЗАХАРЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от озахаря като прил. 1. За плод — захаросан. Озахарените плодове са консервиран продукт, който се получава чрез варене на плодовете с концентриран захарен или захарно-гликозен сироп до насищането им със захар над 75-80% и следващо изсушаване. М. Киров, ТК, 94.
2. За мед — който се е променил от течно в твърдо състояние поради промени в структурата на молекулата му; захаросан. В килера има още два буркана миналогодишен оза-харен мед.
3. Обикн. мн. Хим. За полизахариди — които са разградени до монозахариди чрез хид-ролизиране. Техничеки обикновеният алкохол се получава., чрез алкохолна ферментация на захари — плодови течности, които съдържат глюкоза или фруктоза и озаха-рени (хидролизирани) полизахариди — нишесте и целулоза. Хим. XI кл, 1965, 115. Подкиселяването с органични киселини става, като част от озахарената каша се охлажда до 50° С и към нея се прибавя чиста култура от лактобактериум делбрю-ки. Ив. Златев и др., М3, 68.
ОЗАХАРЯ. Вж. озахарявам.
ОЗАХАРЯВАМ, -аш, несв.; озахаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Консервирам плодове като ги сварявам в наситен захарен сироп и ги изсушавам.
2. Причинявам втвърдяването, превръщането на кристали на захарен сироп, мед, сладко и под.; захаросвам. Не бъркай в буркана с мокра лъжица. Ще озахариш сладкото.
3. Хим. Хидролизирам полизахариди. озахарявам се, озахаря се страд. Нишестените и целулозните материали предварително се преработват, за да може нишестето и целулозата да се озахарят и след това се подлагат на спиртна ферментация. Хим. X кл,1965, 48-50. За целта триците се запарват и озахаряват със слад, след което се понаквасват с млечнокисели ферменти. Б. Банков и др., ВВ, 95.
4. Индив. За слънце, природни условия — правя плод да узрее, да стане много сладък, захарен. Земя на слънцето, озахарило / и ябълки, и кехлибарен грозд, / а на софра семейството унило / и киселеца счита рядък гост. Бл. Димитрова, Л, 50.
ОЗАХАРЯВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от озахарявам и от озахарявам се.
2. Хим. Разграждане на полизахаридите в монозахариди. Фуражната кухня се помещаваше в крайната стая на дългия кравар-ник... На една страна бяха поставени чеоъ-ри за озахаряване и дрождиране на зърнения фураж, моторна цвеклорезачка и някакви кошове. Б. Обретенов, С, 76. Докато плодовите каши се подлагат на ферментация направо, без предварително обработване, продуктите, които съдържат нишесте, се нуждаят от предварително озахаряване, за да се създадат условия за развитие на дрождите и за настъпване на ферментационни процеси. Ив. Златев и др., МЗ, 66.
ОЗВЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на разярен звяр; озверял, освирепял. Васил захвана да я удря немилостиво, при напразните й усилия да се изтърве из ръцете му; тя успя да стори това само когато няколко други ръце се намесиха и дръпнаха озверения й мъж. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. — Кажи на командира си, че ротата ми не е годна дори за отбрана. Дявол знае за какво ме оставиха тук. Шепа изнемощели и озверени хора. С. Се-верняк, ОНК, 192. Писъците и воплите на изплашените люде се сливаха с яростните викове на озверените ромеи, които се втурнаха в града с хищна жажда за грабеж. Д. Линков, ЗБ, 1. С животинска ярост., с бой се спущаха децата върху парите. И само този ставаше обладател на някоя монета, който., лягаше с цялото си тяло върху парата и я пазеше от озверените другари със загуба на кръв, на косми и на късове от жалкото си облекло. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.З, 28.
