ОЗАРЁН 412 ОЗАРЯВАМ
вихрили се хулигани, които нарушават мира и спокойствието на почтеното гражданство. О, 1978, кн. 19, 20. — Грешката на Борис е в туй, че е уйдисал на Васковия акъл. — Подстрекавал го е — допълни Карата. — Аз не вярвам, че го е подстрекавал, но е трябвало да го озапти. П. Ангелов, Ж, 108. • Обр. Ха сега, като не можеш да озаптиш и такива малки неща, като любопитството си, печи се като гущер по голите склонове на тази нажежена до бяло планина. М. Яворски, ЕСВ, 93. Още в 866 година папа Николай I побърза да озапти желанието на българите за патриарх, като им внуши, „че истниски се смятат ония патриарси, които стоят начело на ония църкви, за които е доказано, че са основани от апостолите“. Н. Драгова, КО, 63-64. озаптявам се, озаптя се страд. Вие, казва, трябва да ги [недоволните] озаптите. Вие, казах, си служите с много лоши изрази. Озаптява се добитък, а аз не съм нито пъ-дарин, нито пазвантин. Г. Караславов, ОХ 111,368.
ОЗАПТЯВАМ СЕ несв.\ озаптя се св., неп-рех. Разг. Преставам да лудувам, ставам мирен, кротък; укротявам се, усмирявам се. На младини беше много луд, невъздържан, но се озапти вече.
ОЗАРЁН, -а, -о, мн. -и. Поет. Прич. мин. страд, от озаря като прил. 1. Който е силно осветен. Смъкваме се по пътеката.. Наоколо — безкраен простор, озарен, тръпнещ под обилната светлина на лятото.
3. Сребров, Избр. разк., 70. — Гората гори!.. Млади и пъргави ездачи на буйни коне се спущат и хвърчат в посока към пламъците. В озарените тъмнини, през рамената им блесват пушки, по бедрата пищови. Ив. Карановски, Разк. I, 15. Цяла нощ гърмя, святка/ небосвода разярени, / над главата ми треска, — / над бърдата озарени. Ив. Вазов, Съч. VII, 200.
2. Нрен. Който излъчва, изразява благородно чувство, радост; светъл, светнал, радостен, обаятелен. Представям си крехката фигура на поета [Христо Ясенов] до едро-главия дебел и тромав огняр и побойник Черното Павле.. Единият — озарен и чист. Другият — с наведен от тлъстини врат, с ниско чело и мътен поглед. Н. Христозов, ПД, 14. Винаги беше зает, угрижен, винаги бързаше за някъде, мълчалив, умислен и само със своите първолачета в училището някак чудно се променяше, разтваряше се с живи, пъргави движения, с приветливи думи, с озарено лице. Д. Талев, ГЧ, 375. — Ей това рибе може да хване сто кила сом!... Бай Станьо се засмива с весели, озарени очи, като че ли вече наистина огромният сом е захапал грижливо заложената стръв. С. Северняк, ОНК, 13.
ОЗАРЁНИЕ, мн. няма, ср. Поет. Сияние, светлина. Да беше се съмнало по-скоро!
Тъмнината се разтваряше бавно в утрин-ното озарение, утаяваше се в небесните дълбини на запад и ниско долу, по падините и долищата, в подножията на планините. Д. Талев, ГЧ, 356. Селото спеше дълбоко и мирно, спотаено под бледото озарение на току-що възлезлия пълен месец. Г. Караславов, ОХ IV, 436. На небето пламтеше бледо, неясно озарение. Н. Кирилов, ПД, 108. • Обр. Ободрява го съзнанието, че ако умение и дарба не са му достигнали да създаде съвършено творение с тая драма, то поне е фърлил вярно и ярко озарение върху емигрантската епоха. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 6.
2. Прен. Душевно излъчване, обаяние. Той скланяше натежала глава и заспиваше с детска усмивка на безвласото си лице, с чисто озарение, защото и най-краткото щастие е все пак щастие. П. Константинов, ПИГ, 30. В гласа й, в озарението на усмивката й се долавяше желание за взаимност с бащата, който се държеше досега далече от нейните момински мисли и вълнения. И. Петров, МВ, 85. Раната беше сериозна, но лицето на стария машинист не издаваше никаква болка. То беше тържествено бледо, спокойно, чувството на изпълнен дълг му бе дало някакво вътрешно озарение на чистота и гордост. П. Вежинов, НС, 34. Стеснена, тя не смееше да вдигне очите си, но клепачите й потрепваха и на лицето, в очертаните линии на профила, се появи озарение на доверието. Кр. Велев, РСК, 2.
3. Прен. Моментно просветление на съзнанието от внезапно възникнала мисъл, идея; прозрение. При такива случаи и десет репетиции са ми помагали по-малко, отколкото мигновеното озарение. Ст. Грудев, АБ, 159-160.
ОЗАРЯ. Вж. озарявам.
ОЗАРЯВАМ, -аш, несв.\ озаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Поет. 1. Силно осветявам, заливам с ярка светлина (заря) нещо или някого. Сегиз-тогиз трещи гръмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Ив. Вазов, Съч. XX, 148. Големи огньове се издигнаха на поляната и озаряваха наоколо гората, прилична на грамаден декор от невиждана по размери сцена. Ем. Станев, ПЕГ, 86. Мама ме взима полекичка в прегръдките си., коленичи пред куноста-са, дето запаленото кандило озарява образа на Света Богородица. Т. Влайков, Пр I, 81. Озаряват небето ракети / и пожари обхващат града. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946,
114. Слънчевите зари едва можеха да пробият тия многолистни дървета и да озарят със светлината си тук-там зелената равна морава. Ил. Блъсков, ИС, 97. • Обр. Ще доде пролет красна, тиранинът ще падне; безценната свобода и нас ще озари. НБ, 1876, бр. 56, 220.
2. Прен. За чувство, преживяване и под. — правя някого или нещо оживено, одухотво-
