ОЗАГЛАВЯНЕ 411 ОЗАПТЯВАМ
вам. Единственият недостатък на книжката, която озаглавям по-горе, е тоя, че е много малка. К. Величков, ПССъч. VIII, 208.
ОЗАГЛАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Озаглавяване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЗАДАЧА. Вж. озадачавам.
ОЗАДАЧАВАМ, -аш, несв.; озадача, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Книж. Поставям някого в недоумение; смущавам, изненадвам, обърквам. На другия ден Димо поиска да сменят някои дялове и Кръстю веднага се съгласи. Това го озадачи. Той очакваше решителен отказ и се готвеше за кавга, а то... Г. Караславов, СИ, 272. Рангел беше решил още при първата акция да избяга със своите другари, но получената втора заповед за установяване на полка край София го озадачи. Д. Кисьов, Щ, 221. Твърде скоро Белички забеляза, че момичето губи интерес към него, изпада в безразличие. Това не се случваше често и го озадачи и разочарова. Д. Фучеджиев, Р, 126. Това, че мързеливецът и измекяр Къню Бесарабски си плю-на юнашки на ръцете и не само че своето пожъна, ами отиде да помага на Илия — озадачи всички. А. Гуляшки, СВ, 251. Вълнението, нейната уплаха / ги порази, смути, озадачи. / Защо една студентка се стеснява/така пред тях и губи дъх от страх. Бл. Димитрова, Л, 43. Григора го осъждат да върне парите на поповите и туй твърде озадачило лукавия фанариотин. Г, 1863, бр. 7, 52. // Затруднявам някого. Докторът изгледа тържествующ внука си, като видя, че го озадачи с филологическата си вещина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 35. Изглежда, този въпрос го озадачи много, защото дълго мълча и пухтя., и онемя. Т. Монов, СН, 169. Владо Пингов го [влезлия] стрелна с гневен поглед — не му се работеше повече,.. Особено го озадачи голямата, разчорлена брада на клиента — как щеше да се справи с нея. Д. Спространов, С, 16. озадачавам се, озадача се страд.
ОЗАДАЧАВАМ СЕ несв.', озадача се св., непрех. Книж. Изпадам в недоумение, изненада, не зная какво да мисля, какво да правя. Арнаутите били застреляни, а Хюсни
— прободен с кози рог. До мъртвите спокойно пасял катър с дисаги бели махмудии. Небутнати с ръка, непипнати. Озадачили се потераджиите, тръгнали да издирват разбойниците, стреснали се. Н. Хайтов, ШГ, 118. Хасан чауш се озадачи от тоя дързък, пренебрежителен отговор. Д. Спространов, С, 137.
ОЗАДАЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от озадачавам и от озадачавам се.
ОЗАДАЧЕН -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от озадача като прил. Книж. 1. Който се намира в недоумение, който е смутен, объркан, затруднен. Той [Белички] я погледна [Марина] озадачен. Формулата, която употреби, беше доста обхватна и неясна и както винаги, и този път не можа да се разбере колко са искрени думите й. Д. Фучеджиев, Р, 122. Той [Русин] направи две-три крачки към пътната врата, но в това време старият Ташков се извърна и попита озадачен какво има. Г. Караславов, Избр. съч. V, 172. Кукена си излезе бавно, с достойнство, но дълбоко озадачен и смутен. П. Славински, ПЗ, 171. — Що щете тука, госпожо Уранио? — Ех, — каза момата озадачена. — Всичко тука на света е въ-зможно да стане. П. Р. Славейков, ЦП (превод), II, 196-197.
2. Който изразява недоумение, смущение. След като изслуша историята с разменените ключове, Коста потърка с длан ост-ата си брадичка, така, както бе виждал а прави баща му. Неговото дълго, сухичко лице изглеждаше озадачено. П. Вежинов, СО, 23. Здравко се показа между корените на смърча и впи озадачен поглед в лицето на своя някогашен лагерен приятел. Цв. Ангелов, ЧД, 35. Антония се върна преди тях и завари Роза на стола заспала с подложена длан под бузата си, с детински озадачен израз на лицето, сякаш през всичкото време бе мислила за нещо крайно интересно и същевременно неразбираемо за нея. И. Льочев, ПБП, 32. Контостефан или се хвана за уловката, или сам реши да се прави на откровен, но изведнъж придаде на лицето си озадачено изражение. А. Дончев, СВС, 56.
ОЗАДАЧЕНО. Книж. Нареч. от озадачен; с недоумение, смутено. Тя бе научила за преврата в София,.., като зърна посърналото лице на зет си, като долови тревогата и смущението, които той не можеше да скрие, .. изстина и го загледа озадачено. Г. Караславов, ОХ IV, 107. Младото момиче не разбира какво иска да каже тя [Елка] и млъква озадачено. Ив. Карановски, Разк. I, 54.
ОЗАДАЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от озадачен ; недоумение, смущение, затрудненост.
ОЗАПТЯ. Вж. озаптявам.
ОЗАПТЯВАМ, -аш, несв.', озаптя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Обуздавам, възпирам някого; укротявам, усмирявам. На връщане, като додохме до могилата и взехме да наваляме надолу, че като рекоха сега онез ми ти щне ще бягаме, не можем да ги озаптим. Й. Йовков, Ж, 1945, 78. С тия хора ще стана господар на планината. Стига съм стоял в конака. Нека полудуват. Изправя ли се на крака, ще ги озаптя. А. Дончев, ВР, 281. Няма кой да озапти тези раз-
