ОЖУРВАНЕ 410 ОЗАГЛАВЯМ
рям. Вятърът е оголил бука, лещака, храстите от шипка, постлал е килими от листа, а есенното слънце е ожурило и обагрило всичко в ръждивокафяво и в злато. Вл. Полянов, БВП, 100. — Ожури ме слънцето, опърли ме вятърът и от туй може да съм почерняла и погрозняла — отговорила му циганката бързо-бързо. Христом. КМ II, 179. ожурвам се, ожуря се страд.
ОЖУРВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожурвам и от ожурвам се; изгаряне, обгаряне, опърляне, ожуряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖУРЯ. Вж. ожурвам и ожурям.
ОЖУРЯМ, -яш, несв.; ожуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За слънце — изгарям, обгарям, ожурвам. ожурвам се, ожуря се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЖУРЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожурям; изгаряне, обгаряне, ожурване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЖЪЛТЯ. Вж. ожълтявам2 и ожъл-тям.
ОЖЪЛТЯВАМ1, -аш, несв.; ожълтёя, -ёеш, мин. св. ожълтях, прич. мин. св. деят. ожълтял, -а, -о, мн. ожълтели, св., непрех. Диал. Ставам жълт; пожълтявам, жълтея. Излегла йе бяла Пеца/на Янешко рамно било, / та разгледа горе, долу, / разгледа по поле широко; / кога гледа бяла Пеца: / яч-менете побелели, / а пченици ожълтели. Нар. пес., СбБрМ, 345.
— Други (диал.) форми: ожолтея, ожлътся и ожлтбя.
ОЖЪЛТЯВАМ2 -аш, несв.; ожълтя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, ожъл-тён, св., прех. Правя нещо да стане жълто, да пожълтее; пожълтявам. Търново се показа — залязващото слънце ожълтяваше варосаните къщи по Варуша, долу низината тънеше е хладна сянка. Ем. Станев, ТЦ, 103. ожълтявам се, ожълтя се страд.
О Кой ми (ти) ожълти гащите. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че съм виновен за нещо, за някаква постъпка или действие. Ожълтявам / ожълтя гащите. Разг. По-дигр. Много силно се радвам или хваля.
ОЖЪЛТЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от ожълтявам1; пожълтяване, жълтеене.
ОЖЪЛТЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ожълтявам и от ожълтявам се; пожълтяване.
ОЖЪЛТЯМ, -яш, несв.; ожълтя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. ожълтял, -а, -о, мн. ожълтели, св., прех. Диал. Ожълтявам2.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЖЪЛТЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Ожълтяване2.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЖЪНВАМ, -аш, несв.; ожъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ожънат, св., прех. 1. Жъна докрай или голяма част, много от някаква площ; пожънвам. Найден я задържа. — Почакай де. Къде бързаш? Ожънахте ли нивата? Нона спря, погледна го: — Не можахме. Остана съвсем малко. Утре с тате ще го довършите. Г. Райчев, ЗК, 109. Нейде бучи комбайн и се сили да ожъне самичък повече от всичките жътвари на полето. И. Петров, НЛ, 258. Гдето посейвал человек жито, бил прицужден там да стои докле го ожъне. Г. Иошев, КВИ (превод), 3. // Свършвам жътвата. Ожънахме с мама, свезохме снопите и трябваше да вършеем. Кр. Григоров, ОНУ, 48. Макар че бяха останали сами,.., вуйчови Божкови с хората прекопаха, с хората ожънаха. Ил. Волен, БХ, 6.
2. Прен. Придобивам нещо, което съм заслужил със своя труд; жъна, пожънвам. Тези чутни царе нямаха достойни наследници, които да можеха да ожънат плодовете от славните техни подвизи. М. Дринов, ПСп, 873, кн. 7-8, 26. Ако не посееш нещо, нема да ожънеш нищо. П. Р. Славейков, БП I, 20. ожънвам се, ожъна се страд. Тя [Елица] свика снощи от махалата момичета, за да дожъне днес. Повикала беше и Балю да връзва на младите, да носи вода и да складе на купен каквото се ожъне през деня. Ил. Волен, БХ, 101-102.
— Друго форма: оженвам.
ОЖЪНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ожънвам и от ожънвам се; пожънване, оженване, жетва.
ОЗАГЛАВЯ. Вж. озаглавявам и оза-главям.
ОЗАГЛАВЯВАМ, -аш, несв.; озаглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Поставям заглавие; наименувам, онасловявам. Струва ми се, че тоя ни разговор установи в него [Йовков] решението да озаглави книгата си „Жетварят“. СбАСЕП, 338. Макар че не успял да издаде първата част на своите записки, Балчо Нейков написал и втора част, която завършил през 1908 г. и озаглавил „Стефан Караджа и неговите предци“. Н. Ферманджиев, РХ, 141. Под впечатлението на приготовленията за борба поетът написва своето безсмъртно стихотворение „На прощаване през 1868 година“ (така Ботев го озаглавява първоначално). Лит. X кл, 162. озаглавявам се, озаглавя се страд.
ОЗАГЛАВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от озаглавявам и от озаглавявам се; наименуване, онасловяване.
ОЗАГЛАВЯМ, -яш, несв.; озаглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Озаглавя-
