ОЖРЁБВАНЕ 409 ОЖУРВАМ
достигна гласът на дъщеря му Гюла: — Баба! Ела, че кобилата се ожреби! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 217. Ти имаш во ергеле-то дванайсет кобили щири, що не са се ож-ребиле досега ич. СбНУ XIX, 15. Друса, друса кобилка;/ тежок товар носеше, —/ две яболки цървливи, / три ореха шупливи. / Дайте й, селяне, / на момина венце, / да ожреби жребче. Нар. пес., СбНУКШ ч. Ш, 52.
О Ожребили се бащините му кобили. Диал. Много радостен. Припка> че гато са са ожребиле бащините му кобилки. Послов.
— Друга (диал.) форма: ож дреб вам сс.
ОЖРЁБВАНЕ ср. Отгл. същ. от ож-ребвам се. Историята почва с едно нещастие; при ожребване умира една от най-по-родЫстите и красиви кобили,.., чието жребче остава живо. ОФ, 1950, бр. 1894,4.
— Друга (диал.) форма: ождрсбванс.
ОЖРЁБЯ СЕ. Вж. ожребвам се и ожребям се.
ОЖРЕБЯМ СЕ, -яш се, несв.\ ожрёбя се, -йш се мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ожребвам се.
—. От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга (диал.) форма: ождрсбям сс.
ОЖРЁБЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ожребям се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941. — Друга (диал.) форма: ождрсбянс.
ОЖУЛВАМ, -аш, несв.\ ожуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Трия, претривам, обелвам с жулене обикн. кожа; жуля, охлуз-вам. Рогата на биволиците се изтъркваха отзад от ярема,.., колелото ожулваше краката на Вранка. Ил. Волен, МДС, 99. Бав-но, като ожулваше коленете и дланите си, се спусна по грапавата черничева кора на дървото и се сви във влажното коренище.
3. Сребров, Избр. разк., 40. Аз отгризвам парченце диня и леден ток ожулва глътката ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 78.
2. Прен. Разг. Удрям, бия, жуля. Момчето се опъваше и това ядоса бащата. Ожули му един по врата.
3. Прен. Разг. Изпивам набързо, гаврътвам питие, обикн. алкохол; жулвам. Ожули две-три ракии и, както си беше уморен, очите му светнаха.
4. Прен. Разг. Вземам много пари от някого; обирам. Дадох колата на ремонт. Така ме ожулиха, че не мога да се съвзема. Пукнат грош не ми остана.
5. Диал. Изяждам нещо докрай; омитам (Н. Геров, РБЯ). ожулвам се, ожуля се страд, и възвр. Обувките се държат в сандъци и кошове или се струпват на камари, от което се смачкват, ожулват и набиват. РД, 1950, бр. 293, 3.
ОЖУЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ожулвам и от ожулвам се. От удара на куршума върху кожата имаше само ожулва-не и съсирване на кръвта на голямо тъмно-мораво петно. Гр. Угаров, ПСЗ, 181.
ОЖУЛЕН, -а, -о, мн. и. Прич. мин. страд. от ожуля като прил. 1. Който е с наранена кожа. Когато [Веса] се прибра задъхана и разчорлена у дома, баба й до късно трябваше да налага с билки ожуленото й коляно. Г. Русафов, ИТБД, 108. За себе си числех, че винаги ще бъда по-малък от другите, винаги ще ходя бос, с къси панталони и ожулен нос от слънцето. 3. Сребров, Избр. разк., 140. Ожулената му [на вълка] козина покара отново и скри старите рани. О. Василев, ДГ, 75. — Маруце, моме, Ма-руце, / Маруце, жаба зелена, / тебе ли Тано ще земе, / с ожулената глава. Нар. пес., СбВСтТ, 838.
2. Който е изтъркан, изтрит, износен, овехтял. Младият селянин,.., беше на около двайсет години: ръст имаше тънък, строен и красив под простата си ожулена абич-ка. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 127. Семейството обу нормални обувки — Дечев черни мокасини с демодирана дебела подметка, а Дече-ва полуботи с ожулени токчета. Ч. Шинов, БС, 5. Тя [момичето] огледа стаята със старомодните тапети, с кърпените дантелени завеси, ожулен гардероб и кухненски столове. М. Грубешлиева, ПП, 132. Все ми се струва, че ще те срещна с ожулена ученическа чанта, без шинел. Ст. Сивриев, ЗСБ, 256. Тя с камъче прозореца замеря. /И в миг при уговорения знак / хазяйката, завързала чембера, / я среща на ожуления праг. Бл. Димитрова, Л, 21.
3. Като същ. ожулено ср. Място от тялото на човек или животно, където кожата е наранена. Тя попипа дясното си коляно и отметна фустанелата си. Ожуленото над коляното беше се спекло. Тя усещаше как там нещо я смъдеше и как под розово-червената корица дребната рана пулсираше леко. Г. Караславов, ОХ I, 456. Отзад, точ-но над врата, дето, както разправяха, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Г. Караславов, С, 46.
ОЖУЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от ожулен (в 1 и 2 знач.). Аз не можех да си представя този Стоичко в разсилнишко облекло и все го виждах умствено първия: спретнатичко и ожуленичко шопско облекло. Ив. Вазов, Съч. XI, 24.
ОЖУЛЯ. Вж. ожулвам и ожулям.
ОЖУЛЯМ, -яш, несв. \ ожуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ожулвам. ожулям се, ожуля се страд. и възвр.
ОЖУЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ожулям и от ожулям се; ожулване.
ОЖУРВАМ, -аш, несв.\ ожуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За слънце — изгарям, обгарям, опърлям, прежурвам; ожу-
