ОЖЙДАН 408 ОЖРЁБВАМ СЕ
няма с кого да споделям онова, що душа ожида — пиша, за да ми е по-леко. Ив. Кирилов, Съч. II, 161. Когато Христо ги [кравите] извеждаше от дома, жената плахо се доближи,., и без да вика,.., започна да се моли: — поне едничката ми остави, Христо, че инак дечицата ми ще ожидат за паничка мляко. Ст. Марков, ДБ, 404. Ожида като кон за зоб. П. Р. Славейков, БПII, 7.
2. Остар. Книж. Очаквам; ожидавам. Ний ще са отдалечаваме от секи религиозни препирни, като почитаме богослужението и верованието на секиго.., ний мислиме, че имаме право да ожидаме и от другите подобна взаимност. Съв., СбПер.п II, 74. Когато се лиших от баща ти, усещах неутешна скръб..; затуй често и аз много пъти пожелах смъртта; щях да му последвам до-ру до другия свят, ако не се страхувах наказанието, което ожида слабите самоубийци. БКн, 1859, април, кн.1, 217-218. Хенрих Клинтон,.., залови са пак да напада повече не в центъра на Съединените щати, .., но от южната страна на Америка, отдето той не ожидаше да са срещне никаква спънка. С. Бобчев, ЖФ (превод), 141. ожида се страд. Заместянието му с друг султан са ожида от ден на ден. СПл, 1876, бр. 2, 5. С преимуществата на тези велики открития и опитността на преминалите векове, естествено е да са ожида бърз успех, когато науката си е намерила убежище у смелите, изтънчените и любознателни гърци. Д. Витанов, НС (превод), 42.
ОЖИДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от ожидам като прил. Диал. 1. Желан, жадуван. Пред него [Боян] бе селото с ниските си хижи,..; гдето вечерите са надежда, нощите покой, а утрените — ожидай час за чисто ползотворен труд. Ив. Кирилов, Съч. П, 70. Притворих аз теб знайните изходи, / угасна свещ и сън ожидай доди. Ц. Церковски, Съч. I, 250.
2. Очакван. И Прангата се връща обнадежден и търпеливо чака да се сбъдне обещаната радост, да дойде и за него ожидания празник. Т. Влайков, Съч. III, 207. Влезохме е църква, нъ невеста още няма.. Седох, що седох внътре, сдодея ми се чекаещем, та излязох вън,.., ето че през голямата църко-внодворна врата зададоха се и влязоха няколко млади жени или моми (не помня) заедно с една мома, малко пд накитена от дружките си. Тая беше ожиданата невеста. СбНУКШ ч. III, 100.
ОЖИДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Силно желание; копнеж, жадуване. И навсякъде усещаше меката гъвкавост на жадуваното тяло, топлия аромат на разпуснатите коси, ненаситно пиеше тъгата от нейните устни, губеше дъх в самоизгарящата се лудост на взаимността... Толкова ли е трудно да се направи? — обаждаше се насред това опиянение плахо, потръпващо от умора и ожидане сърцето му. Л. Дилов, ПБД, 185.
ОЖИДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Очакване, надежда. Сички тогава впиват очи към вътрешния вход на арената,.. Тревожното ожидание расте. Ив. Вазов, Съч. VI, 136. Не виждам никога без радост една Вазова книга.. Това е станало от години вече ожидание за всички. К. Величков, ПССъч. VIII, 151. И Алузян.., принуден беше да промени обсадата на Блокус в надежда, че гладът ще принуди най-подир гарнизона да се предаде. Обаче той зле са излъга в своето ожидание. Т. Шишков, ИБН, 194. Честит е хърватският народ, че неговите надежди останаха сбъднати и че големите му ожидания ся удовлетвориха напълно! Ч, 1875, бр. 1, 19.
ОЖИДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който изразява очакване (ожидание); очаквателен. Английските пазари са се отличавали със своето ожида-телно и затишливо настроение при оборотите с пшеницата. Бълг., 1902, бр. 524, 2. Ожесточиха се цели окръзи и се разочароваха окончателно от днешното правителство, разсея се като дим обаянието от 18 май и пак настъпи онова тревожно-ожида-телно състояние, в което се намираха българските граждани в последните месеци на Стамболовия режим. Ал. Константинов, Съч. 1,16.
— Рус. ожидательный.
ОЖИДАТЕЛНО нареч. Остар. Книж. С очакване (ожидание); очаквателно. —Това признание прави чест на твоята откровеност, — каза сухо Невенка, като пусна книгата и скръсти ръце ожидателно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 96. — Оня чивяк [човек] е, како, дето дохождй по-завчера, — доложи слугинята, като се спря ожидателно пред отворените врата. Т. Влайков, Съч. II, 165.
ОЖИДАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от ожидателен.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЖИДВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Очаквам; ожидавам, ожидам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖИДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Индив. Човек, който чака, очаква (ожида). — Не приема! — отговаря рязко разсилният със съзнанието, че стои по-високо от всичките тия ожидници хора. Ив. Вазов, СНЖ, 19.
ОЖЙЖАМ, -аш, несв.\ ожежа, -йш, св., прех. Диал. Опичам на жар (жарава), изгарям. • Обр. Оженй го, ожежй го. П. Р. Славейков, БП II, 7.
ОЖРЁБВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ожрёбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. За кобила — раждам конче (жребче). До него
