ОЗВЕРЕНИЕ 414 ОЗВУЧАВАМ
2. За лице, поглед, очи — който изразява ярост, свирепост, настървеност. Отгоре на хранения си кон Индже наведе глава и се замисли.. Той видя как кърджалиите бързат и напират, видя пламналите им очи и озверени лица, погледна напред и разбра всичко: насреща, це грвърде далеч, се виждаше голямо село. И. Йовков, СЛ, 119-120. Бай Ганьо удряше с всичката си сила по масата и с озверен поглед крещеше: „Аз ли? Аз ще им докажа; аз ще им дам да разберат кой е бай им Ганьо“. Ал. Константинов, Съч., 304.
ОЗВЕРЕНИЕ, мн. няма, ср. Състояние на озверен; ярост, настървение. Някога Ца-чето крала малай от Гандюви и яла голям бой за това. По тоя случай Тодораки й съчинил една песен, която всякога докарва Цачето до озверение. Д. Немиров, Б, 12. Устата им зинали кат за рев, / лицата им сгърчило озверение. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Аз съм уж виновникът, / а ти / като подсъдим стоиш пред мене... / Но в гласа ти чувам да трепти / нотката на диво озверение. Хр. Радевски, ВН, 54.
ОЗВЕРЕНО. Нареч. от прил. озверен; свирепо, яростно, настървено. — Сто и петдесет хиляди — нито лев повече! — И почва да крещи — приглушено, но с омраза, озверено. — Предайте ме, и аз няма да ви простя!... Ще повлека и вас със себе си. Др. Асенов, ТКНП, 183-183. —Ах, сега, сега — чудо ще направя! (Стисва озверено юмруци Генко). Ц. Церковски, ТЗ, 90.
ОЗВЕРЕЯ. Вж. озверявам1.
ОЗВЕРЯ. Вж. озверявам2.
ОЗВЕРЯ СЕ. Вж. озверявам се.
ОЗВЕРЯ СЕ. Вж. озверям се.
ОЗВЕРЯВАМ1, -аш, несв.\ озверея, -ееш, мин. св. озверях, прич. мин. св. деят. озверял, -а, -о, мн. озверели, св., непрех. Ставам свиреп като звяр; озверявам се. Можеше ли да има прилика между нейното лице — спокойно, топло, тъжно и все пак ведро — и това затворено, студено-свирепо лице на мъж, който още не е израсъл, а вече е успял да озверее? В. Мутафчиева, ЛСВ П,
306. Месарската история разгневи Василев, озвери го, защото унижението действува най-силно, когато го премисляш в себе си, в самота. Съвр., 1980, кн. 1, 50. А е лагера — среднощна суматоха. Разкрито бягство. Шефът озверя. Бл. Димитрова, Л, 138. Аз съм уж виновникът, / а ти / като подсъдим стоиш пред мене... / Но в гласа ти чувам да трепти / нотката на диво озверение. /.. / Озверя ти . И ни раздели / тъмната ти и позорна слава. Хр. Радевски, ВН, 54.
ОЗВЕРЯВАМ2, -аш, несв.\ озверя, -йш, мин. св. — йх, св., прех. Правя някого да стане свиреп като звяр; ожесточавам, озлобявам. Понякога тия приказки, тая гавра, с която хората я преследваха, я озверяваше. — Лош бил, — говореше си сама на себе си, със светнали като на вълчица очи, — пиян бил. Аз тъй го искам! Й. Йовков, СЛ, 71. Кера не можа да довърши, той се хвърли отгоре й и я събори на земята. Тя с мъка освободи дясната си ръка и го удари по лицето. Ударът го озвери още повече и той пак впи пръсти в шията й. К. Петканов, ОБ, 95. // Правя така, че нещо (душа, сърце и под.) да се изпълни със злоба, с ожесточение; озлобявам, ожесточавам. Омразата се събирала в баба Карталка, която бранела закона. Тя обърнала жални очи и жените разбрали, че има много злост в гърдите си, че ако вземе и тяхната, ще озвери душата си. Д. Вълев, Ж, 19. Пиенето озверяваше сърцето му и разпалваше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 189. озверявам се, озверя се страд.
ОЗВЕРЯВАМ СЕ несв.\ озверя се св., непрех. Ставам свиреп като звяр; освирепявам, озверявам1, ожесточавам се. Често кръстосването на материалните интереси накарват човека да се озвери и го правят способен за най-грозни престъпления. БД, 1919, бр. 5, 2. Озлобена, тя [жената] се спусна и го ухапа по ръката. Мъжът се озвери. Потърси с очи лопатата, но не я видя. М. Грубешлиева, ПП, 59. Момата се изправила над тялото на годеника си и не давала на баща си да се доближи до него: заплашвала го, че ще го убие, ако пристъпи само една крачка. Магьосникът разбрал, че дъщеря му се е озверила срещу него, проклел я и си отишъл. Н. Райнов, КЧ II, 14. • Обр. Откак се проля кръв, тези села се бяха озверили. Нощем момците от едното село прехвърляха Поройница и палеха купните и плевните в другото село, цапаха вратите на девойките с катран. А. Каралийчев, СР, 38.
ОЗВЕРЯМ СЕ, -яш се, несв.\ озверя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал.
1. Озверявам се, озверявам1.
2. Учудвам се; зачудвам се, зверя се. Ка уле-зна у равни дворове, /учуди се Марко, озвери се. / „Снощи сме си с Магда сборували / сега Магда у носила лежи“. Нар. пес., СбНУ II, 60.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЗВЕРЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от озверявам1.
ОЗВЕРЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от озверявам2 и от озверявам се.
ОЗВУЧА. Вж. озвучавам.
ОЗВУЧАВАМ, -аш, несв.; озвуча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Изпълвам със звук (музика, говор) някакво помещение; огласявам. Децата нахлуха в салона и тяхната глъч го озвучи.
2. Илюстрирам, съпровождам с музикално изпълнение пиеса, ням филм или друго представление. Тодоров е озвучил с подходящи мелодии много драматични пиеси, като „Тебеширеният кръг“, "Майчино сър
