ОДЪРВЕНЕЯ 395 ОДЪРПАН
там. Н. Рилски, НЗ (превод), 80. Наместо одъри и други постелки тук [в колибата] ще намерите рогозки и кожи от иазни животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 271.
9. Плетена от пръчки седалка за кола, каруца (Н. Геров, РБЯIII).
О Бързам като вдовица на одър. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо, при-пирам за нещо да се свърши по-бързо. На смъртен одър съм. Книж. Умирам. Сестра му лежала на смъртен одър. Някаква болест я била повалила. Сл. Караславов, ИИТХ, 33. На смъртния си одър св. Методий заръча да изберат за негов наследник ученика му Горазда, който беше от Моравия. Р. Каролев, УБЧИ 18. Пуснали го (поканили Тарля) под одъра, той се качил на одъра. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на който е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява с исканията си, без да се съобразява с това, какво му е позволено.
ОДЪРВЕНЕЯ. Вж. одървенявам.
ОДЪРВЕНЯВАМ, -аш, несв.; одърве-нея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. одървенял, -а, -о, мн. одървенели, св., неп-рех. Рядко. За стъбло на тревисто растение — ставам дървенист. Цветовете и листата на пелина са силно горчиви. За лечебни цели се употребяват връхните стъблени части с цветовете и листата, а долните стеблени части, които са одървенели, се отстраняват. А. Бойчинов, ПХ, 9.
ОДЪРВЯ СЕ. Вж. одървявамее.
ОДЪРВЯМ СЕ несв.', одървя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Вдървявам се. През нощта се одървих от студ. Не можех да мръдна.
ОДЪРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Умал.-гальов. от одър (в 1, 6 и 7 знач.); одърче, одренце. Помните ли, че йедна вечер, когато бяхме в йедна градина ся преструвахте, че спите въз йедин одърец, та да прислушвате що говореха тези две лица? 1Ср. Пи-шурка, МК (побълг.), 268.
ОДЪРЖАВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одържавя като прил. Който е станал собственост на държавата; държавен. Одържавен имот. Одържавена земя. Одържавени театри.
ОДЪРЖАВЯ. Вж. одържавявам.
ОДЪРЖАВЯВАМ, -аш, несв.; одържавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане собственост на държавата, държав-но. Законопроектът има за цел да осигури работното място на учителите, заплатите им и да одържави частните училища. РД, 1958, бр. 215, 5. одържавявам се, одържавя се страд.
ОДЪРЖАВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от одържавявам и от одържавявам се. Одържавяване на имоти.
ОДЪРЗОСТЯ. Вж. одързостявам.
ОДЪРЗОСТЯВАМ, -аш, несв.; одързостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Вдъхвам дързост, смелост у някого, правя го дързък, смел; насърчавам, окуражавам. Прошката Милкина и горещото й сест-ринско участие щяха да я одързостят да се покаже тайно на майка си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 71. Одързостяваше ме съзнанието, че съм твърд на воля и неподатлив на злото. Ем. Станев, А, 73. Мобилизацията или реквизициите засегнали и резервите на Тракия. Туй означава, че султановата власт тук била още повече обезсилена, което одързостило кърджалиите. В. Мутафчиева, КВ, 197. Сръбската несполука при Зайчар., дотолкова одързостила турските любимци.., щото подкачиха вече да възпяват славата на турската победа. НБ, 1876, бр 20, 78.
ОДЪРЗОСТЯВАМ СЕ несв. ; одързостя
се, св., непрех. Книж. Добивам смелост, дързост, осмелявам се, окуражавам се. Аз изтръпнах: знаех упорития и сприхав нрав на приятеля си, особено когато станеше реч за литература и някой се одързостеше да не се съгласи изведнъж с него. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. В същия ден [26 февруари] Иларион Макариополски се одързостява наново да служи тържествена служба в българската черква. Т. Жечев, БВ, 174. Коларят вече шибна конете, девойката неволно се извърна и Стремски се одързости да й пожелае с шапка добър път. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 165. Че е нужна целостта на Турция за европейското равновесие — това нито даже лорд Дизраели не би се одързос-тил да доказва. НБ, 1876, бр. 21, 82.
ОДЪРЗОСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от одързостявам и от одързостявам се; окуражаване, насърчаване, осмеляване.
ОДЪРПАМ. Вж. одърпвам.
ОДЪРПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одърпам като прил. Разг. 1. За дреха, книга и под — който е загубил формата си, свежия си вид от продължителна употреба; овехтял, рездърпан, окъсан. Директорката се е посгушила в одърпаното си, кой знае откога купувано зимно палто и потреперва. Кр. Григоров, Р, 89. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки,.. и хлътнали натъжени очи. А. Каралиичев, ТР, 188. Тодор бил по-бодър, но смазан и отчаян, гологлав, бос и с одърпани дрехи. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 109. На дълга маса бяха наслагани дневници, няколко ръководства с одърпани корици. Кр. Григоров, Р, 21. Твърде бедни и одърпани български книжки намерих аз, когато поех отгоре си библиотеката. П. Иванов, Ч, 1875, бр. 4, 161. • Обр. Стигат им няколко одърпани полски цветенца, за да накичат с
