ОДЪНАД 394 ОДЪР
налите си върховце. Пч, 1871, кн.6, 84. одъждявам се, одъждя се страд. ОДЪЖДЯВАМ СЕ несв.\ одъждя се се., не-прех. Рядко. За време — ставам дъждовно, развалям се. Преди да си иде пролетта, времето се одъжди. Няколко дена наред се гласи за дъжд и се разваля. Ил. Волен, ДП, 77.
ОДЪНАД нареч. Диал. Оттатък, от другата страна; отвъд. Пливнала море широко, / на мермер камък станала. / Одънад платна белили. / Мария се провикнала. Нар. пес. СбВСтТ, 808. Па си пошли китени сватове, /../ преплавали тая бела Дунав, / та минали дор одънад Влашка, /та си ошли у латинска земя. Нар. пес. СбНУ XLIII, 191.
— Други (диал.) форми: одънъд, одонад, оданад.
ОДЪР, -ът, -а, мн. одри и (остар.) одро-ве и одъри, след числ. одъра, м. Диал. 1. Просто легло от дъски, без табли; нар. Инд-же беше се затворил в чадъра си и,.., легна на otybpq, постлан с овчи кожи, и се замисли. И. Йовков, СЛ, 122. За кратко време тате скова от дъските на колибата широки одри в пруста, постла ги с рогозки, нареди сламените възглавници и те заприличаха на същински легла. Г. Велев, ПЕМ, 110. Посъветвал учителя той да си направи одър (нар, креват) от дървета и дъски. СбЦГМГ, 36. — Дигай се, дигай, дилбер, доста си спала, / доста си спала, болна лежала, / из тия соби, железни одри. Нар. пес., СбВСтТ, 834. Малка мома къща мела, / под одър се навела, / грабну ведра, та на вода. Нар. пес., СбВСтТ, 864. • Обр. А няма никъде в света по-мека, / по-хубава постилка за човека / от одъра на родната земя. В. Раковски, ППС, 51.
2. В старите български къщи — издигнато място в одаята, при огнището, обковано, покрито с дъски, обикн. за спане. Завърнах се вкъщи и видях, че сме останали съвсем малко хора. Дървеният одър, на който спяхме, изведнъж се оказа голям. К. Калчев, ПИЖ, 108. Разпостлаха [момците] на одъра / козяци, губери, / възглавници край одъра, / ся-ка с шарки, гори. Ц. Гинчев, ДТ, 90. В някои къщи имало и одър — издигнато място в одаята, покрито с дъски, на което са спали. С6НУХ1Л1, 33.
3. Разш. Издигнато от дъски или друг материал място край стена в стая, на чардак и другаде, което се застила и служи за сядане или спане; миндер. Седнал по обичая си по турски на одъра в одаята. Т. Жечев, БВ, 425. Околовръст стените имаше нисък одър. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Слав скиташе из неговите села като апостол, спеше по дървените одъри в старите селски пивници. Д. Фучеджиев, Р, 81. Предната част на беседката, откъм водоскока, беше открита, а вътре беше запълнена от широк дъсчен одър, покрит открай докрай с про-търкани рогозки. Д. Талев, ПК, 124.
4. Дъсчена скара или подигнато място на пода в обор, където лежи добитъкът, за да му е сухо. Старците спяха в малката стаичка до обора и през цялата нощ слушаха как воловете и кравите се чешеха с ожесточение, как се обръщаха с шум и как пот-ропваха върху одъра. Г. Караславов, Т, 42. Дали не се е извърнала кравата в обора. Тя беше слабовата, понякога легнеше така, че се смъкнеше от одъра в ниското и юларът едва не я задушаваше. Кр. Григоров, ТГ, 45. // Навес, сушина, където има такава скара или подигнато място за лежане на добитъка. Отвън и около манастира са натрупани всевъзможни стопански постройки: фурна .. разни стрешини, одрове, загради и пр. Ив. Вазов, Съч. XV, 23.
5. Дъсчена широка лавица, скеле, стелаж за отглеждане на буби. Скелите или одровите требува да са тургат колкото е възможно близо до прозорците (пенджарите). 3. Кна-жески, ПРШ (превод), 53. Колкото растат, разреждат ги [бубите] на по-пространно място, като на широки дъсчани одрове или от пърти оплетени леси. Г. С. Раковски, П I, 65.
6. В старите български къщи — помещение на горен етаж, открито отпред, от което се влиза в другите стаи; трем, чардак, отвод. Той виждаше широк одър на горния етаж, клонете на стара лоза, обгърнали къщата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. От пезула по малка дървена стълба се отива на одъра, направен и той, както и стълбата, от дебели дъбови дъски, останали от старата къща. Т. Влайков, Пр I, 2. Ние минахме първом две стълби, после още една, по-къса, която ни изведе на одъра отгоре на къщата. ССГ (превод), 21. Приемната се изпълни със хора — / със гости, с болни: не побра ги, та / полвината отвън на одъра оста. К. Христов, ЧБ, 402. Йозминка ми бе излела / на високине одрове, /на вараклъна джемове. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 105. Тръгнала е Мита / жълта пръст да копа, / къща да си лепи, / къща чардаклия, / одър пармаклия. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 283.
7. Дървена пейка покрай стената пред къща или друга постройка. Колата с голямо друс-кане и тряскане отмина нататък с пътника си,.., мина край едно турско кафене, с одрове на улицата, по които седяха турци и българи и влезна под голяма ханска порта с кафене отгоре. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129. Заспала йе Мара, / пред амбар на одър, бре леле Маро. Нар. пес., СбНУ X, 109.
8. Остар. Книж. Носилка, постелка. След туй, като дойде Исус в Йерусалим,.., изце-ри едного разслабенаго, който беше лежал трийсет и осем години при овчата къпал-ница. А той като дигна на плещи одъра си в съботен ден съблазняваше юдеите. Н. Михайловски, ССИ (превод), 119. И обтър-чаха синката оная страна и начнаха да при-носат на одрове болните, дето чуеха, че е
