ОДУШЕВЕНО 393 ОДЪЖДЯВАМ
ОДУШЕВЕНО нареч. Остар. Книж. Въодушевено, вдъхновено. — Цял руски народ може да въстане, както на 1812 против великия Наполеона Бонапарта и цяла Европа! — каже одушевено учител Климент. Ив. Вазов, Съч. VIII, 66.
ОДУШЕВЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. 1. Отвл. същ. от одушевен (в 1 знач.).
2. Грам. Подкатегория на категорията оду-шевеност-неодушевеност, която е присъща на съществителните имена, отнасящи се до живата природа.
3. Остар. Книж. Въодушевление; вдъхновение, вдъхновеност, одушевление. Задълбочен и унесен в своите спомени, той говореше с необикновена одушевеност. Т. Влай-ков, Съч. II, 203.
ОДУШЕВЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Одушевяване, одухотворяване (във 2 знач.). Одушевлението (..) става, когато някои неодушевени предмет или в природата, или несьществующи, а само въображаеми, или пък мъртви, чувствуват и говорят като живи и словесни. Д. Войников, PC, 55. Одушевление е, когато человеци, които не са при нас или са умрели говопят като живи. С. Доброплодни, П, 42. • Обр. Събрания материал държал съм мъртъв в склада на другите ми записки с цел и надежда дано намеря както обстоятелства по-благоприятни, така и необходимите средства за одушевлението и оживяванието на целия ми материал. К. Шапкарев, МЖБМ, 11.
2. Въодушевление; вдъхновение, вдъхновеност, одушевеност. Няма да повтарям, че одушевлението и измежду тая четица нямаше граници. Щом излязохме от селото и помирисахме зелената гора,.., патриотическите песни., гръмнаха. 3. Стоянов, ЗБВ II, 71. Пари да гледаш, да се облизваш, / думи да дъвчеш и да прегризваш, / не ще ни знание, нито умение, / нито голямо одушевление. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 211. В нея [одата] се изразява силно чувствование, което дохожда до високо одушевление или възторг. Т. Шишков, ТС, 173.
ОДУШЕВЯ. Вж. одушевявам.
ОДУШЕВЯВАМ, -аш, несв.; одушевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Вдъхвам, давам живот, правя нещо да се оживи, да стане живо, жизнено. Пролетта не е още одушевила с животворния си лъх тукашна-та природа. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. Централният огън (слънцето) съставя средоточие на вселената и заедно с туй съществото, което одушевява сичкия мир. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 150.
2. Приписвам на нещо душа, качества на човек, приписвам му психически живот. Самотни черти у нашия народ са., любовта му към труда, култа на семейното огнище и онзи наивен пантеизъм, който го кара да одушевява природата и да я прави съучастница на своите скърби и радости. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 221.
3. Остар. Въодушевявам. О, Българио! Ти, майко жална, /.. / вдъхни ме днеска, одушеви ме, / да браня твойто свещено име. Ив. Вазов, Съч. I, 50. Младият вожд [Ал. Македонски] знаел да успокоява войните и да ги одушевява с желание за нови подвиги. Н. Михайловски, РВИ (превод), 172. одушевявам се, одушевя се страд.
—Друга (остар.) форма: одушсвлявам.
ОДУШЕВЯВАМ СЕ несв.; одушевя се св., непрех. Книж. 1. Събуждам се за живот; оживявам. Когато в пролетно време се одушевява сичката природа, чува се изотдолу под тревите една глъчка и като едно трайно свирене. БКн, 1859, март, кн. 2, 196. 2. Остар. Въодушевявам се. Господин Фра-тю се въодушеви. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45.
ОДУШЕВЯВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Литер. Олицетворяване, одухотворяване (във 2 знач.). В приказките одушевяването на героите — животни и растения — е обикнат похват.
2. Одухотворяване (в 1 знач.); одушевеност, одухотвореност. Едва ли другий някой е съединявал в себе си в таквази степен предпазването и одушевяването; предусмотри-телността и стремителността в самото действие. Н. Михайловски, РВИ (превод),
225.
ОДЪВКВАМ, -аш, несв.; о дъвча, -еш, мин. св. одъвках, св., прех. Разг. 1. Дъвча нещо дълго или изцяло, като го обезформям; сдъвквам. Детето одъвка края на молива от смущение.
2. Дъвча продължително храна, като я задържам в устата; предъвквам. Детето беше злоядо и все одъвкваше залъка си. одъвк-вам се, одъвча се страд.
ОДЪВКВА МИ СЕ несв.; о дъвче ми се св., непрех. Разг. Не изпитвам удоволствие от храната, която ям, дъвча насила, не ми е вкусно. Не ми е добре нещо, не ми се яде, одъвква ми се.
ОДЪВКВАМ СЕ несв.; одъвча се св., непрех. Прен. Разг. Ставам негоден, износвам се, изхабявам се. Водителите на свободно-то течение в Русия,.., искали и мислели да прескочат една епоха от съвременния политически институт.. Забравили и не взели предвид, че конституционната форма, която в Русия се считала за африканска чума, била се одъвкала и остаряла вече на Запад. 3. Стоянов, ХБ, 45.
ОДЪВЧА. Вж. одъвквам.
ОДЪЖДЯ. Вж. одъждявам.
ОДЪЖДЯВАМ, -аш, несв.; одъждя, -йш, мин. св. одъждйх, прич. мин. страд. одъждён, св., прех. Остар. Книж. Оросявам. Щом ги [растенията] росата одъжди, те пак са разкръвяват и изново възправят клюм
