ОДУХОТВОРЕНИЕ 392 ОДУШЕВЕН
3. Рядко. Олицетворен. Стара планина е одухотворена в родните песни и приказки. И. Радичков и др., ГСП, 12.
ОДУХОТВОРЕНИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Одухотворяване; одухотвореност. Всяко художествено произведение, което иска да представи моменти от историческия живот на народа, трябва да бъде одухотворено от мечтите,.., които са осмисляли и движили този живот.. Това одухотворение трябва да се отлее в живи, големи, исторически показателни образи. Г. Константинов, Пр, 10. Целият разкош в архитектурните форми на „Ал. Невски“ е претворен от врачански варовик. Никъде другаде този варовик не достигнал такова одухотворение. ВН, 1961, бр. 297,4.
ОДУХОТВОРЕНО нареч. Рядко. Живо, изразително, вдъхновено. Момчето разказваше одухотворено.
ОДУХОТВОРЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от одухотворен. Майстор на формата, Лилиев е истински поет и всякакъв вид формализъм му е чужд. Математическата точност се превръща при него в артистична одухотвореност. Е. Каранфи-лов, Б III, 10. Под влиянието на това лице и на цялата личност, от която лъхаше одухотвореност и красота, тя [Ирина] усети, че се раждаше и почваше да живее отново. Д. Димов, Т, 667. Цялостният образ,.., пленява със своята поетична одухотвореност и чист идеализъм, със своята обаятелна женственост и простодушна наивност. Т, 1955, кн. 11, 14. Прехласна ме не толкова хубостта й, а оная одухотвореност на чертите и приятният тембър на гласа й. И. Демирев и др., ОС, 15. В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното,.. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението. ВН, 1960, бр. 2699, 1.
ОДУХОТВОРЯ. Вж. одухотворяв ам.
ОДУХОТВОРЯВ АМ, -аш, несв.\ одухотворя, -йш, мин. св. -их, св., прех. 1. Придавам дух на нещо, правя нещо да бъде живо, изпълнено с вътрешен живот, да изразява вътрешен живот. Драгомир бе нисичък, с руси коси и сиви проницателни очи,.. Този поглед някак одухотворяваше бледото му лице. Сп. Кралевски, ВО, 109. Всеки предмет може да стане интересен, стига преподавателят да съумее да го оживи и одухотвори, т.е. да намери пътя и събуди любознателността на ученика. Ст. Грудев, ББ, 77-78. Очите й излъчваха някакви топли пламъчета, чийто светлик одухотворяваше цялото й същество. Кр. Григоров, Р, 93. // Придавам възвишеност на нещо; облагородявам, възвисявам. Само близкият човек,.., може да оживи, одухотвори средата, да даде красота на живота и поезия на нещата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 108.
2. Приписвам на природата или животните висши психически качества, присъщи на човек; олицетворявам. В тази детинска епоха човек одухотворявал цялата природа. Във всяко дърво, във всеки извор,.., във всяко природно явление той виждал заселен по един дух. БР, 1931, кн. 6, 201. одухотворя-вям се, одухотворя се страд. Това вече не е обикновен кораб,.., цялата тая тъй известна и типична постройка изведнъж се оду-хотворява, изпъква един жив и цял организъм. И. Йовков, Разк.Ш, 115. Строгите черти на лицето на Гошо Философа сега се одухотворяваха от дългия, прав нос и цялото му лице бе размисъл. Й. Гешев, ВТ, 121-122.
ОДУХОТВОРЯВАНЕ, мн. няма, ср.
1. Придаване възвишеност, благородство на нещо. Всяко творчество е одухотворяване. И силата, широтата на последното не решава ли въпроса за силата и значението на всяко творчество? М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 3, 84.
2. Литер. Олицетворяване, одушевяване. При Сулъо Божето например одухотворя-ването се простираше не само върху сътворените от него фигури, но и върху материала. Н. Хайтов, ШГ, 37. При народната поезия видно място заемат похватите одухотворяване на природата и тясното й свързване с въжделенията и страданията на човека. Хр. Вакарел ски, ЕБ, 639.
ОДУШЕВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одушевя и от одушевя се като прил.Книж. 1. Който се отнася до живата природа; жив. Също така Земята и Луната биха се съединили една с друга, ако някаква одушевена сила не би поддържала Луната в постоянно въртене. Ив. Въжарова, ИН (превод), 117. • Обр. Косата му щръкваше и носът му ставаше одушевен предмет и от огорчение трепереше заедно с брадата. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.
2. Грам. В съчет. одушевен предмет. Жив. От друга страна предметите се делят пак на две големи групи: одушевени и неодушевени.. Различаваме имена на одушевени предмети (човек, жена, чичо, леля, дете, Мур-джо, старец, Дорчо). Л. Андрейчин и др., БГ, 60. Употребенето на А вместо член би разбъркало окончанията на склоняваните собствени имена на одушевените предмети и на родителен падеж в единствен и множествен брой. П. Р. Славейков, БПI, 2-3.
3. Остар. Въодушевен, вдъхновен. Дина, като гледа сяйналото й лице и като слуша одушевеното й разказване, драго й, драго й! Т. Влайков, Съч. II, 285. И какви народности, драга Любов Александровна, няма да срещнеш по шумните улици да се тласкат и кръстосват, одушевени от същата жажда за печелене на пари! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 46.
— Друга (остар.) форма: одушсвлсн.
